Служил ли си преди на Йехова? Искаш ли отново да му служиш, но се питаш дали той ще те приеме? Прочети внимателно тази и следващата статия. Те са подготвени специално за хора като тебе.

„МОЛЕХ се на Йехова да ме върне при себе си и да ми прости, че го нараних.“ Това казала една жена, която се била отклонила от християнския начин на живот, в който била възпитана. Дали ѝ съчувстваш? Питал ли си се какво изпитва Бог към хората, които преди са му служили? Дали ги помни? Иска ли те да се върнат при него? За да отговорим на тези въпроси, нека разгледаме следните думи, записани от Йеремия. Несъмнено отговорите ще стоплят сърцето ти. (Прочети Йеремия 31:18–20.)

Нека разберем защо били написани думите на Йеремия. През 740 г. пр.н.е., десетилетия преди да се роди Йеремия, Йехова позволил десетплеменното царство на Израил да бъде отведено в плен от асирийците. * Бог допуснал бедствието, за да дисциплинира хората от своя народ, които вършели сериозни грехове, пренебрегвайки многократните предупреждения на пророците. (4 Царе 17:5–18) Дали нагласата на израилтяните се променила поради трудностите, които преживели като изгнаници, отделени от своя Бог и от своята родина? Дали Йехова напълно ги забравил? Дали някога щял отново да ги приеме при себе си?

„Съжалих за делата си“

Докато били в изгнание, израилтяните се опомнили и се разкаяли. Йехова забелязал искреното им разкаяние. Обърни внимание как той описва нагласата и чувствата на отведените в плен израилтяни, наречени Ефрем.

„Чувам как Ефрем оплаква себе си“ — казва Йехова. (18 стих) Той чул как израилтяните оплакват последствията от грешното си поведение. Според един учен изразът „оплаквам себе си“ може да предава идеята за „люлеене или клатене“. Те били като блуден син, който клател глава в знак на разкаяние, размишлявайки за трудностите, които сам си бил причинил, и копнеейки за предишния си живот. (Лука 15:11–17) Какво казвали израилтяните?

„Ти ме порица ... като теле, което още не е обучено.“ (18 стих) Израилтяните признавали, че заслужават да бъдат дисциплинирани. Те знаели, че били постъпили като необучено теле. В един справочник се казва, че това сравнение означава, че те били като млад бик, който никога не би „усетил остена, ако не се беше разбунтувал срещу ярема“.

„Върни ме при себе си и аз ще се върна при тебе, защото ти си Йехова, моят Бог!“ (18 стих)  Сърцата им се смирили и израилтяните призовали Бога. Те били затънали в грехове, но сега молели Бога за помощ, за да намерят обратно пътя към неговото благоволение.

„Съжалих за делата си ... Засрамих се и изпитах унижение.“ (19 стих) Хората от народа съжалявали за греховете си. Те приели порицанието и признали вината си, чувствали се унижени и отхвърлени. (Лука 15:18, 19, 21)

Израилтяните се разкаяли. Те изпитвали мъка, признали греховете си пред Бога и се отвърнали от лошите си пътища. Дали разкаянието им подтикнало Бога да прояви милост? Дали щял да им позволи да се върнат при него?

„Несъмнено ще го съжаля“

Йехова бил особено привързан към народа си. Той казал: „Аз съм Баща на Израил, а Ефрем е моят първороден син.“ (Йеремия 31:9) Как един любещ баща би отказал да приеме обратно сина си, чието сърце е изпълнено с искрено разкаяние? Обърни внимание как Йехова изразява бащинските си чувства към своя народ.

„Нима Ефрем не ми е скъп син, дете, което обичам? Защото колкото и да говоря против него, пак ще си спомня за него.“ (20 стих) Колко са нежни тези думи! Подобно на строг, но любещ родител, Бог трябвало ‘да говори против’ децата си, предупреждавайки ги многократно за погрешните им дела. Тъй като упорито отказвали да се вслушат в думите му, той позволил те да бъдат отведени в изгнание. Но макар че трябвало да ги накаже, Бог не ги забравил. Той никога не би могъл да направи това. Любещият баща не забравя децата си. Тогава как се почувствал Йехова, когато видял, че децата му проявяват искрено разкаяние?

„Вътрешностите ми се развълнуваха заради него. * Несъмнено ще го съжаля.“ (20 стих) Йехова копнеел за своите деца. Искреното им разкаяние докоснало сърцето му и той жадувал те да се върнат при него. Подобно на бащата от притчата на Исус за блудния син, Йехова съжалил своите деца и с радост ги посрещнал, когато се завърнали. (Лука 15:20)

„Върни ме при себе си“

Записаното в Йеремия 31:18–20 ни помага да разберем колко състрадателен и милостив е Йехова. Бог не забравя онези, които преди са му служили. Как откликва той, когато такива хора искат да се върнат при него? Бог е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Той никога няма да отхвърли онези, които идват при него с разкайващи се сърца. (Псалм 51:17) Напротив, той се радва, че те се връщат при него. (Лука 15:22–24)

Жената, спомената в началото, поела инициативата да се върне при Йехова и посетила местния сбор на Свидетелите на Йехова. Първоначално трябвало да се справи с отрицателните чувства, които изпитвала към себе си. Тя казва: „Чувствах се недостойна.“ Старейшините в сбора обаче я насърчили и ѝ помогнали да възстанови духовността си. Тя споделя с признателност: „Толкова съм щастлива, че Йехова ми позволи да се върна при него!“

Ако преди си служел на Йехова и искаш отново да му служиш, каним те да посетиш местния сбор на Свидетелите на Йехова. Помни, че Йехова проявява състрадание и милост, когато разкайващите се хора се обърнат към него с думите: „Върни ме при себе си.“

Предложение за четене на Библията през април:

◼ Йеремия 17–31

[Бележки под линия]