Библията променя живота на хората

КАКВО помогнало на една жена от Филипините да спре да злоупотребява с алкохола и да подобри семейния си живот? Защо един мъж от Австралия, който обичал каратето, станал миролюбив религиозен проповедник? Прочети разказите на тези хора.

„Промените не станаха изведнъж.“ — КАРМЕН АЛЕГРЕ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1949

СТРАНА: ФИЛИПИНИТЕ

ТЯ БИЛА АЛКОХОЛИЧКА

МОЕТО МИНАЛО: Родена съм в Сан Фернандо, град в провинция Южен Камаринес. През по–голямата част от живота си обаче живях в Антиполо, провинция Рисал. Антиполо се намира в планинска област с много дървета и зеленина. Когато се преместих там, това беше тихо и спокойно градче. Рядко виждах някого да излиза навън, след като се стъмни. Днес обаче Антиполо е голям град, в който живеят много хора.

Известно време след като се преместих там, се запознах с един мъж на име Бенджамин и не след дълго се оженихме. Семейният живот се оказа по–труден, отколкото очаквах. За да избягам от проблемите си, започнах да пия много. Имах труден характер и това се отразяваше на начина, по който се отнасях към съпруга си и децата ни. Не проявявах почти никакъв самоконтрол и търпение в отношенията си с тях. Не отдавах на мъжа си нужното уважение. Излишно е да добавям, че семейният ни живот не беше никак приятен.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Едита, сестрата на моя съпруг, е Свидетелка на Йехова и предложи на мене и Бенджамин да изучаваме Библията със Свидетелите. Приехме предложението с надеждата, че така ще подобрим семейния си живот.

От изучаването си на Библията научихме много от прекрасните истини, които се съдържат в нея. Особено ми харесаха думите от Откровение 21:4. Относно онези, които ще живеят в бъдещия земен рай под управлението на Божието Царство, в този стих се казва, че Бог ще „изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. Исках да съм сред хората, които ще се радват на тези благословии.

Осъзнах, че е необходимо да направя значителни промени в поведението и навиците си. Промените не станаха изведнъж, но в крайна сметка успях да спра да злоупотребявам с алкохола. Научих се също да бъда мила и търпелива в отношенията със семейството си. Нещо повече, научих се да уважавам своя съпруг и да му помагам да упражнява главенството си в семейството.

 Когато с Бенджамин започнахме да посещаваме събранията на Свидетелите на Йехова, онова, което видяхме там, ни направи силно впечатление. Те не участват в хазарт, не се напиват и не са предубедени. Свидетелите се отнасят към всекиго с достойнство и уважение. Бяхме убедени, че сме намерили истинската религия. (Йоан 13:34, 35)

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: Семейният ни живот се подобри значително. С Бенджамин имаме щастлив брак и се радваме да учим другите за Библията. Двамата ни синове и съпругите им също започнаха да изучават. Надяваме се, че след време и те ще станат служители на Йехова. Това наистина е най–добрият начин на живот.

„Чувствах се непобедим.“ — МАЙКЪЛ БЛЪНСДЪН

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1967

СТРАНА: АВСТРАЛИЯ

ТОЙ СЕ ЗАНИМАВАЛ С КАРАТЕ

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в Олбъри, красив и процъфтяващ град, който се намира в Нов Южен Уелс. Както повечето градове, и в него има престъпност. Но като цяло Олбъри е безопасно място за живеене.

Родителите ми ме възпитаха добре. Макар че се разведоха, когато бях на седем години, те се погрижиха аз, брат ми и двете ни сестри да имаме всичко необходимо. Получих добро образование в най–престижното частно училище в областта. Баща ми искаше, когато завърша, да направя кариера в областта на бизнеса. Аз обаче се интересувах повече от спорт, като особено ми се удаваха колоезденето и каратето. В крайна сметка си намерих работа в един автосервиз, която ми позволяваше да отделям повече време и енергия за спорта.

Гордеех се, че поддържам тялото си в добра форма. Понякога се чувствах непобедим. Лесно можех да използвам силата си върху другите. Но тъй като треньорът ми по карате знаеше, че се боря с желанието да злоупотребявам със силата си, той успя да ме научи на строга дисциплина и морални принципи. Той непрекъснато подчертаваше колко са важни подчинението и лоялността.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато започнах да изучавам Библията, разбрах, че Йехова мрази насилието. (Псалм 11:5) В началото мислех, че каратето не е насилие, а спорт, който се практикува по безопасен начин. Смятах, че добродетелите и високите стандарти, на които те учи този спорт, са доста сходни с това, което учи Библията. Семейството Свидетели, с което изучавах, проявяваше голямо търпение към мене. Те никога не ми казаха да се откажа от бойните изкуства, а просто продължаваха да ме учат на истините от Библията.

 Тъй като познанието ми за Библията се увеличаваше и развивах по–близки взаимоотношения с Йехова, започнах да гледам на нещата по друг начин. Голямо впечатление ми направи примерът, който оставил Синът на Йехова, Исус. Макар че бил много силен, той никога не прибягвал до физическо насилие. Неговите думи, записани в Матей 26:52, силно ми повлияха: „Всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“

Колкото повече научавах за Йехова, толкова повече любовта и уважението ми към него се увеличаваха. Мисълта, че нашият Създател, който е толкова мъдър и могъщ, се грижи лично за мене, ми оказа силно въздействие. Вълнуващо беше да науча, че дори когато разочаровам Йехова или смятам, че е прекалено трудно да му служа, и искам да се откажа, той никога няма да ме изостави, докато продължавам да полагам усилия. Намерих голяма утеха в неговото обещание: „Аз, Йехова, твоят Бог, те държа за дясната ръка и ти казвам: ‘Не се страхувай, ще ти помогна!’“ (Исаия 41:13) Когато осъзнах, че към мене е била проявена такава любов, не исках да я отхвърля.

Знаех, че да се откажа от каратето ще бъде най–трудното нещо, което някога съм правил. Но знаех също, че така ще зарадвам Йехова, и бях убеден, че всяка една жертва, направена заради службата към него, си заслужава. Мисля, че най–убедителни за мене бяха думите на Исус в Матей 6:24: „Никой не може да е роб на двама господари.“ Осъзнах, че не е възможно да продължавам да служа в пълна степен на Йехова и същевременно да се занимавам с карате, тъй като със сигурност този спорт отново щеше да е най–важен за мене. Беше настъпило времето да избера своя господар.

Не беше лесно да се откажа от каратето. Изпитвах много противоречиви чувства. Бях щастлив, че с постъпката си ще зарадвам Йехова. Но от друга страна чувствах, че сякаш предавам треньора си по карате. Онези, които тренират бойни изкуства, често смятат предателството за непростим грях. Някои даже решават да се самоубият, вместо да понасят този срам.

Не посмях да обясня на треньора си защо се отказвам. Просто си тръгнах, прекъсвайки всякакъв контакт с него и с онези, с които тренирах. Знаех, че правилният избор е да оставя каратето. Но изпитвах вина, тъй като пропуснах възможността да обясня новите си вярвания на другите. Чувствах, че сякаш съм предал Йехова още преди да започна да му служа. Всичко това ме измъчваше много. Често когато започвах да се моля на Йехова, избухвах в плач.

Навярно Йехова беше видял нещо добро в мене, тъй като подтикна братята и сестрите от сбора да ме подкрепят. Тяхната любов, утеха и приятелство бяха невероятни. Освен това намерих утеха и в библейското повествование за Давид и Витсавее. Въпреки че Давид извършил сериозни грехове, когато искрено се разкаял, Йехова му простил. Размисълът върху този разказ ми помогна да гледам на недостатъците си по правилен начин.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Преди да започна да изучавам Библията, не се интересувах много от другите — живеех само за себе си. Но с помощта на Йехова и на моята прекрасна съпруга, за която съм женен от седем години, станах много по–състрадателен. Радвахме се на благословията да изучаваме с различни хора, някои от които се намираха в тежки обстоятелства. Като виждах доказателства за любовта на Йехова в живота на другите, това ми носеше повече щастие, отколкото щях да изпитвам, ако бях станал шампион по карате.

[Текст в блока на страница 14]

„Мисълта, че нашият Създател, който е толкова мъдър и могъщ, се грижи лично за мене, ми оказа силно въздействие“

 [Блок/Снимка на страница 15]

„Благодаря ви за тази прекрасна поредица!“

Харесаха ли ти разказите в предишната статия? Те са само два от над петдесетте случая, които започнаха да се публикуват в „Стражева кула“ от август 2008 г. Поредицата „Библията променя живота на хората“ е любима на много от нашите читатели. Защо тя предизвиква такъв интерес?

Хората, за които се говори в тези статии, имат различен произход. Преди да научат за Йехова Бог, някои са се радвали на известен успех, но им липсвала цел в живота. Други са се борели с различни трудности, като например избухлив характер или злоупотреба с наркотици и алкохол. Има също разкази на хора, които от малки са познавали Йехова, но за известно време са престанали да му служат. Всички тези случки показват, че е възможно човек да се промени, за да бъде угоден на Бога, и това винаги носи полза. Какво влияние оказват тези разкази на нашите читатели?

Една читателка обяснява как статията в броя от 1 февруари 2009 г. помогнала на някои затворнички в женския затвор.

◼ Тя казва: „Много от затворничките могат да разберат чувствата на хората, описани в статията. Снимките ‘преди’ и ‘сега’, както и информацията за миналото на всекиго от тях, бяха особено резултатни. Много затворнички имат подобно минало. След като прочетоха тези разкази, две от тях започнаха да изучават Библията.“ (С. У.)

Случките, разказани в тази поредица, оказаха силно влияние на някои читатели. Например в броя от 1 април 2011 г. беше описано какво преживял Гуадалупе Биляреал, който се отказал от хомосексуализма, за да служи на Йехова. Обърни внимание на две от многото писма, които получихме от нашите читатели във връзка с този разказ.

◼ „Случилото се с Гуадалупе ме развълнува много. Прекрасно е да видиш как любовта към Йехова и неговото Слово може напълно да промени човек!“ (Л. Ф.)

◼ „Преди се опитвах да споделям вярванията си с всички хора, включително и с хомосексуалистите. След време обаче забелязах, че гледам отвисоко на тях и дори ги избягвам. Тази статия беше точно това, от което се нуждаех. Тя ми помогна да гледам на тези хора така, както Йехова гледа на тях — като на потенциални негови служители.“ (М. К.)

Друг разказ, който особено се хареса на много от читателите, беше за Виктория Тонг, публикуван в броя от 1 август 2011 г. Виктория описва своето трагично детство. Тя признава, че се е съмнявала дали Йехова я обича, въпреки че била негова служителка от дълги години. Виктория разказва как постепенно успяла да почувства любовта на Йехова. Обърни внимание какво казват някои читатели във връзка с нейния разказ.

◼ „Преживяното от Виктория докосна сърцето ми. Аз също се сблъсках с много трагични ситуации в живота си. Постоянно се боря с отрицателни мисли, макар да съм покръстена от дълго време. Но примерът на Виктория ме подтиква да полагам още повече усилия да разбирам какво вижда Йехова в мене.“ (М. М.)

◼ „Когато бях млад, се борех с навика да гледам порнография. Наскоро отново се поддадох на този навик. Потърсих помощта на християнските старейшини и постигнах напредък в преодоляването на проблема си. Старейшините ме увериха в любовта и милостта на Йехова. Но понякога все още се чувствам без стойност, сякаш не е възможно Йехова да ме обича. Разказът на Виктория наистина ми помогна. Сега осъзнавам, че когато си мисля, че не е възможно Йехова да ми прости, всъщност твърдя, че жертвата на неговия син не е достатъчна да покрие греховете ми. Изрязах си статията, за да мога да я чета и да размишлявам върху нея всеки път, когато се почувствам без стойност. Благодаря ви за тази прекрасна поредица!“ (Л. К.)