РУТ и Ноемин вървят по пътя, който се простира през високите брулени от вятъра моавски равнини. Те са сами — две малки фигури на фона на огромната шир. Представи си как Рут вижда следобедните сенки да се удължават, поглежда към свекърва си и се пита дали не е време да намерят място, където да пренощуват. Тя много обича Ноемин и би сторила всичко по силите си, за да се погрижи за нея.

И двете жени носят в сърцето си горчива болка. Ноемин е вдовица вече от години, но скърби поради по–скорошна загуба — смъртта на двамата си синове, Хелеон и Маалон. Рут също жалее. Маалон бил неин съпруг. Двете с Ноемин са се запътили към едно и също място — град Витлеем в Израил. Но в известен смисъл за всяка от тях пътуването е различно. Ноемин се завръща у дома, а Рут върви към непознатото, оставяйки зад себе си роднините си и страната си, включително тамошните обичаи и богове. (Рут 1:3–6)

Какво би подтикнало една млада жена да направи такава огромна промяна? Как Рут ще намери сили да започне нов живот и същевременно да се грижи за Ноемин? Като научим отговорите на тези въпроси, ще открием много области, в които можем да подражаваме на вярата на моавката Рут. В началото нека разберем защо тези две жени поели по дългия път към Витлеем.

Семейство, покосено от трагедия

Рут била израснала в моавската земя, заемаща малка площ на изток от Мъртво море. Областта се състояла главно от високи слабо залесени плата, прорязани от дълбоки клисури. Моавската земя често раждала богата реколта дори когато в Израил имало глад. Именно това била причината, поради която Рут срещнала за първи път Маалон и семейството му. (Рут 1:1)

Гладът в Израил, принудил съпругът на Ноемин, Елимелех, да изостави родината си и да се премести да живее в Моав като пришелец заедно с жена си и двамата си синове. Преместването трябва да е подложило на изпитание вярата на всекиго от членовете на семейството, тъй като израилтяните били задължени редовно да се покланят на Йехова на свещеното място, което той бил определил. (Второзаконие 16:16, 17) Ноемин успяла да запази вярата си жива. И все пак била дълбоко опечалена от смъртта на съпруга си. (Рут 1:2, 3)

Тя сигурно е страдала и когато след време нейните синовете се оженили за моавки. (Рут 1:4) Ноемин знаела, че прародителят на народа ѝ, Авраам, положил големи усилия да вземе за сина си Исаак жена от своите роднини, които се покланяли на Йехова. (Битие 24:3, 4) По–късно Моисеевият закон забранил синовете и дъщерите на израилтяните да се женят за чужденци, за да не бъде въвлечен Божият народ в идолопоклонство. (Второзаконие 7:3, 4) *

 В крайна сметка Маалон и Хелеон се оженили за моавки. Дори и да е била разтревожена или разочарована, Ноемин явно правела всичко възможно да проявява мекота и искрена любов към снахите си Рут и Орфа. Може би се надявала един ден и те да се покланят на Йехова като нея. Във всеки случай Рут и Орфа били силно привързани към Ноемин. Добрите им взаимоотношения им помогнали, когато ги сполетяла трагедия. Преди която и да е от двете млади жени да е родила деца, те овдовели. (Рут 1:5)

Дали религията на Рут щяла да ѝ донесе утеха? Едва ли! Моавците се покланяли на много богове, като главният сред тях бил Хамос. (Числа 21:29) Изглежда в религията на моавците не липсвали жестокостта и зверствата, характерни за повечето религии в онези времена, включително и жертвоприношенията на деца. Яркият контраст между нейната религия и всичко, което Рут научила от Маалон или Ноемин за любещия и милостив Бог на Израил, несъмнено ѝ направил силно впечатление. Йехова управлявал въз основа на любовта, а не на страха! (Второзаконие 6:5) Вероятно в дните след тежката загуба Рут се сближила още повече с Ноемин и  охотно слушала как възрастната жена разказва за всемогъщия Бог Йехова, за неговите чудни дела и за милостивия и любещ начин, по който се отнасял към своя народ.

Ноемин копнеела да чуе новини от родината си. Един ден тя разбрала, вероятно от пътуващ търговец, че гладът в Израил бил свършил. Йехова бил започнал да помага на народа си. Витлеем отново отговарял на името си, чието значение е „дом на хляба“. И така, Ноемин решила да се завърне в родината си. (Рут 1:6)

Какво щели да направят Рут и Орфа? (Рут 1:7) И двете се били привързали към Ноемин поради общата им участ. Изглежда, че особено Рут била привлечена от милостта на Ноемин и от нейната непоколебима вяра в Йехова. Трите вдовици заедно се отправили към Юда.

Историята за живота на Рут ни напомня, че нещастието и загубата сполитат както добрите и честни хора, така и злите. (Еклисиаст 9:2, 11) Тя ни показва също, че когато претърпим огромна загуба, е мъдро да търсим утеха и успокоение от другите — особено от онези, които правят свое убежище Йехова, Богът, на когото се покланяла Ноемин. (Притчи 17:17)

Лоялната любов на Рут

Друга мъка натежавала на сърцето на Ноемин с всеки километър, който трите вдовици изминавали. Тя си мислела за двете млади жени и за любовта, която те били проявили към нея и синовете ѝ. Ноемин не можела да понесе мисълта, че затруднява положението им още повече. Ако те оставели родината си и дойдели с нея, какво би могла да направи тя за тях във Витлеем?

Накрая Ноемин казала: „Хайде, върнете се всяка в дома на майка си! Нека Йехова прояви милост към вас, точно както вие я проявихте към мъжете си, които умряха, и към мене.“ Тя също изразила надеждата си, че Йехова ще ги възнагради с нови съпрузи и нов живот. Повествованието продължава: „Тогава тя ги целуна и заплакаха с глас.“ Не е трудно да разберем защо Рут и Орфа се чувствали толкова привлечени към тази добросърдечна и самоотвержена жена. И двете продължавали да настояват: „Не, ще дойдем с тебе при твоя народ!“ (Рут 1:8–10)

Но Ноемин не се оставила да бъде убедена толкова лесно. Тя разсъждавала трезво, че едва ли би могла да направи нещо за тях, щом се върнат в Израил, защото  нямала нито съпруг, който да се грижи за нея, нито синове, за които да се омъжат, а и нямало никакви изгледи положението да се промени. Тя им казала, че е много огорчена, защото не е в състояние да се грижи за тях. (Рут 1:11–13)

Орфа осъзнала, че думите на Ноемин са верни. В Моав било нейното семейство — майка и дом, отворен за нея. Наистина изглеждало по–разумно да остане там. Така че с натъжено сърце тя целунала Ноемин за сбогом и си отишла. (Рут 1:14)

А какво направила Рут? Доводите на Ноемин се отнасяли и за нея. При все това четем следното: „Рут остана с нея.“ Вероятно Ноемин продължила да върви по пътя, но забелязала, че Рут я следва, и възразила с думите: „Ето, овдовялата ти етърва се върна при народа си и при боговете си. Върни се и ти с нея.“ (Рут 1:15) Думите на Ноемин разкриват важна подробност. Орфа се върнала не само при народа си, но и при „боговете си“. Тя била доволна да остане поклонничка на Хамос и на други фалшиви богове. Дали и Рут мислела така?

Останала сама с Ноемин, Рут била сигурна в чувствата си. Сърцето ѝ било изпълнено с любов към Ноемин и към нейния Бог. Затова казала: „Не ме моли да те оставя и да не дойда с тебе, защото където отидеш ти, там ще отида и аз, и където нощуваш ти, там ще нощувам и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог. Където умреш ти, там ще умра и аз, и там ще бъда погребана. Нека Йехова ми причини това и това и да добави още към него, ако оставя нещо друго освен смъртта да ме раздели от тебе.“ (Рут 1:16, 17)

Думите на Рут са толкова забележителни, че далеч надживяват самата нея и отекват през вековете дори до днес, три хилядолетия по–късно. Те разкриват по съвършен начин едно чудесно качество — лоялната любов. Любовта, която изпитвала Рут, била толкова силна, толкова вярна, че тя била готова да остане до Ноемин, където и да отидела. Само смъртта можела да ги раздели. Народът на Ноемин щял да стане неин народ, тъй като Рут била готова да остави зад себе си всичко, което имала в Моав, дори и моавските богове. За разлика от Орфа, Рут искрено могла да каже, че иска Йехова, Богът на Ноемин, да бъде и неин Бог. *

И така двете жени вървят по дългия път към Витлеем. Според едно изчисление пътуването може да е продължило около седмица. Несъмнено обаче всяка от тях до известна степен намира утеха от скръбта си в компанията на другата.

В света днес не липсват причини за скръб. В нашите дни, които Библията нарича „особено тежки времена“, се сблъскваме с всякакви загуби и скърби. (2 Тимотей 3:1) Затова качеството, което откриваме в Рут, е по–важно от когато и  да било преди. Лоялната любов — любовта, която се привързва към един обект и не го изоставя — е мощна сила, подбуждаща към добро, в този мрачен свят. Нуждаем се от нея в брака, нуждаем се от нея в семейните отношения, нуждаем се от нея в приятелствата, нуждаем се от нея в християнския сбор. Когато развиваме този вид любов, подражаваме на яркия пример на Рут.

Рут и Ноемин във Витлеем

Разбира се, едно е да кажем, че проявяваме лоялна любов, а съвсем друго е да докажем това с действията си. Рут имала възможността да покаже лоялната си любов не само към Ноемин, но и към Бога, на когото избрала да служи — Йехова.

Двете жени най–накрая стигат до Витлеем, град, разположен на около десет километра южно от Йерусалим. Изглежда, че Ноемин и семейството ѝ навремето били доста известни там, тъй като всички говорят за нейното завръщане. Жените я гледат и казват: „Това Ноемин ли е?“ Явно животът в Моав я променил много, изражението и походката ѝ носели белега на години, изпълнени с трудности и мъка. (Рут 1:19)

Ноемин разкрива пред роднините и съседките си, които познава от отдавна, колко горчив е станал животът за нея. Тя дори смята, че името ѝ трябва да бъде променено от Ноемин, което означава „моя наслада“, на Мара, което означава „огорчена“. Горката Ноемин! Подобно на Йов, който живял преди нея, тя мисли, че Йехова Бог е причинил страданията ѝ. (Рут 1:20, 21; Йов 2:10; 13:24–26)

Когато двете жени се установяват във Витлеем, Рут започва да мисли как е най–добре да се грижи за себе си и за Ноемин. Тя научава, че Законът, който Йехова бил дал на своя народ в Израил, включва една любеща уредба за бедните. На тях им било разрешено да отиват на нивите по време на жетва и да следват жетварите, като събират онова, което е останало след тях, както  и израсналото по краищата на нивите. * (Левит 19:9, 10; Второзаконие 24:19–21)

Тече жетвата на ечемика, вероятно през април според нашия календар. Рут отива на нивите, за да види кой ще ѝ позволи да се възползва от уредбата за паберкуване. Тя попада на нивите на един мъж на име Вооз, който е богат земевладелец и роднина на покойния съпруг на Ноемин, Елимелех. Въпреки че Законът ѝ позволява да паберкува, Рут не смята това за даденост, а моли младия мъж, който е поставен да надзирава жетварите, за разрешение да работи. Той ѝ позволява и тя веднага се захваща за работа. (Рут 1:22 — 2:3, 7)

Представи си как Рут върви след жетварите. Докато те жънат ечемика с кремъчните си сърпове, тя се навежда и събира класовете, които са изпуснали или оставили след себе си, завързва ги на снопи и ги отнася на място, където по–късно ще може да очука събраното, за да отдели зърното. Работата е бавна и изнурителна, а с напредването на деня става още по–тежка. Въпреки това Рут продължава, като спира само за да избърше потта от челото си и да хапне малко за обяд в „колибата“ — вероятно навес, осигуряващ сянка на работниците.

Рут вероятно не се надява, нито очаква да бъде забелязана. Но става именно това. Вооз я вижда и пита младия надзирател коя е тя. Вооз притежава забележителна вяра и поздравява работниците си, някои от които може да са наемници за деня или дори чужденци, с думите: „Йехова да бъде с вас!“ Те му отговарят по същия начин. Този по–възрастен мъж с духовна нагласа проявява бащински интерес към Рут. (Рут 2:4–7)

Вооз нарича Рут „дъще“ и я съветва да продължава да паберкува на неговите ниви и да стои близо до неговите жетварки, за да не бъде притеснявана от някого от работниците. Той се грижи тя да има храна за обяд. И най–вече я хвали и насърчава. Защо? (Рут 2:8, 9, 14)

Когато Рут пита Вооз с какво тя, която е чужденка, е заслужила неговото благоволение, той отвръща, че е чул за всичко, което е направила за свекърва си. Изглежда, че Ноемин похвалила обичната си Рут пред жените от Витлеем и думите ѝ стигнали до ушите на Вооз. Той също знае, че Рут е приела да се покланя на Йехова, защото казва: „Нека Йехова възнагради постъпките ти и нека Йехова, Богът на Израил, под чиито крила дойде да търсиш убежище, ти даде пълна награда.“ (Рут 2:12)

Колко ли насърчена се чувства Рут от тези думи! Тя наистина била решила да търси убежище под крилата на Йехова Бог, като малка птичка, която търси безопасност под крилата на майка си. Тя благодари на Вооз за насърчителните му думи. После продължава да работи до вечерта. (Рут 2:13, 17)

Вярата на Рут, подкрепена с дела, е ценен пример за всички нас, които се борим с трудното икономическо положение днес. Рут не смятала, че другите ѝ дължат нещо, и затова ценяла всичко, което ѝ било предложено. Освен това не се срамувала да се труди продължително и усилено, за да се грижи за обичната си свекърва, макар че работата не била престижна. Тя приела с благодарност и приложила мъдрите съвети как да работи в безопасност и с добра компания. И най–важното, никога не забравила къде е истинското ѝ убежище — при нейния грижовен Баща, Йехова Бог.

Ако подобно на Рут проявяваме лоялна любов и следваме примера ѝ на смирение, трудолюбие и благодарност, нашата вяра също ще бъде ярък пример за другите. Как обаче Йехова се погрижил за Рут и Ноемин? Ще обсъдим този въпрос в бъдеща статия от тази рубрика.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 26]

Шедьовър в миниатюра

Книгата Рут е описвана като малък бисер, шедьовър в миниатюра. Разбира се, тя не съдържа толкова богата информация, колкото Книгата на съдиите, която я предхожда и ни въвежда във времето, в което се развива действието. (Рут 1:1) И двете книги изглежда били написани от пророк Самуил. Като четеш Библията, несъмнено ще се съгласиш, че Книгата Рут е поместена на подходящо място в библейския канон. След като прочетеш за войните, нападенията и отбранителните действия, за които се говори в Съдии, стигаш до тази малка книга, в която се напомня, че Йехова никога не пренебрегва мирните хора, които се борят с проблемите на ежедневието. Разказът за драматичните събития от живота на едно обикновено семейство дава на всекиго от нас ценни уроци за любовта, загубата, вярата и лоялността.

[Снимка на страница 24]

Рут постъпила мъдро, като се сближила с Ноемин във време на скръб и загуба

[Снимка на страници 24, 25]

„Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог“

[Снимка на страница 27]

Рут била готова да се труди усърдно и смирено, за да се грижи за себе си и за Ноемин