Библията променя живота на хората

ЗАЩО един мъж, който израснал в пламенно католическо семейство и има успешна кариера като съдия, станал Свидетел на Йехова? Какво накарало един терорист да остави насилието и да стане религиозен проповедник? Прочети какво разказват самите те.

„Придобих по–дълбоко разбиране за правилното и погрешното.“ — СЕБАСТИАН АЛВИШ ЖУНКЕЙРА

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1946

СТРАНА: БРАЗИЛИЯ

ТОЙ БИЛ РЕВНОСТЕН КАТОЛИК

МОЕТО МИНАЛО: Семейството ни живееше в провинцията, на около 6 километра от град Пикети. Родителите ми имаха малка ферма и осигурявахме основните си нужди чрез земеделие. Ходех на училище в Пикети, затова си купих стар велосипед, с който по–лесно стигах до там. Хората в нашата област бяха бедни, но градът беше чист и престъпността беше относително ниска. Повечето мъже в града работеха в завод за производство на оръжия за армията.

Бях ученолюбив и успях да вляза във военновъздушното училище в един съседен град, където през 1966 г. се дипломирах като сержант. По–късно следвах право и придобих юридическо образование. След това кандидатствах за работа като полицейски началник. През 1976 г. издържах държавен изпит и бях избран за тази длъжност. Понякога сред задълженията ми беше да надзиравам работата в местния затвор. По онова време Свидетелите на Йехова често идваха да искат разрешение да проповядват на затворниците. Те винаги споделяха хубави мисли от Библията и с мене. Аз изпитвах силно уважение към Бога. Много се развълнувах, когато научих, че Бог има име — Йехова, и че можем да изградим приятелски взаимоотношения с него.

Постепенно се изкачих по професионалната стълбичка. През 1981 г. издържах друг изпит и станах щатски съдия. След това през 2005 г. бях назначен за съдия в апелативния съд в Сан Паулу.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Скоро след като завърших юридическото си образование, започнах да чета Библията — нещо, което доведе до значителна промяна в мисленето ми. Бях ревностен католик. Сред роднините ми имаше свещеници и един епископ. Освен това помагах на свещеника по време на литургия. Преди всяка негова проповед, четях определен откъс от молитвеника. В католическите семейства не беше обичайно да се чете Библията. Майка ми ужасно се разстрои, когато научи, че чета Библията. Тя се опита да ме разубеди, казвайки, че рискувам да  си загубя ума. Но това не ме спря. Не виждах как тази книга може да ми навреди.

Предполагам, че любопитството ми ме подтикваше да продължавам да чета Библията. Исках да знам повече за свещениците и за ролята им в църквата. Започнах да чета и за движението Освободителна теология, но разсъжденията и логиката, използвани от неговите защитници, имаха толкова недостатъци, че не можех да видя никакъв смисъл в тях.

По същото време моят зъболекар, който беше будист, ми даде една книга, която беше получил от някого. Тя беше озаглавена „Дали човек се е появил чрез еволюция, или чрез сътворение?“. * Приех книгата, като си мислех, че би било интересно да я прочета заедно с „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин. Доводите в книгата „Дали човек се е появил чрез еволюция, или чрез сътворение?“ бяха силни, логични и убедителни. За мене стана напълно ясно, че за еволюционната теория няма никакви основания.

Четенето на книгата за сътворението засили любопитството ми. Исках да се сдобия с повече книги, издадени от Свидетелите на Йехова. Казаха ми, че един механик е Свидетел на Йехова. Разговарях с него и той ми даде да прочета няколко книги. По онова време не приех предложението да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова. Смятах, че мога да я изучавам самостоятелно.

Когато започнах да чета Библията, реших, че щом съм женен, би било мъдро да я чета със семейството си. Всяка седмица имахме семейно изучаване и четяхме Библията заедно. Като католици, светът на семейството ми се въртеше около свещениците и епископите. Така че онова, което прочетох в Йоан 14:6, привлече вниманието ми: „Исус му каза [на ученика Тома]: ‘Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Бащата освен чрез мене.’“ След като внимателно изследвах въпроса, се убедих, че спасението ни идва от Йехова чрез Исус. Ние бяхме учени да вярваме, че спасението ни зависи от свещениците.

Два други откъса от Библията промениха възгледа ми относно католическата църква и нейните учения. Единият е от Притчи 1:7, където се казва: „Страхът от Йехова е началото на познанието. Глупаците презират мъдростта и поуката.“ Другият е от Яков 1:5, където четем: „Ако на някого от вас не му достига мъдрост, нека иска от Бога, защото той дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.“ Имах неутолима жажда за познание и мъдрост, която не успях да задоволя с посещенията си в църквата. Затова спрях да ходя там.

През 1980 г. жена ми започна да изучава Библията със Свидетелите. Когато бях у дома, присъствах на изучаването. След време и аз приех библейско изучаване. Но ни трябваше много време, преди да решим да се покръстим като Свидетели на Йехова. Съпругата ми предприе тази стъпка през 1994 г., а аз — през 1998 г.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Четирите ми деца извлякоха полза, тъй като бяха възпитани да живеят според изискванията на Йехова. (Ефесяни 6:4) Имам двама синове, които полагат много усилия да се грижат за духовните нужди на другите Свидетели в сборовете, които посещават. Двете ми дъщери пламенно участват в проповедната дейност. Съпругата ми прекарва много часове всеки месец, помагайки на хората да научат за Библията, а аз се радвам да служа като старейшина в местния сбор.

Когато станах Свидетел на Йехова, придобих по–дълбоко разбиране за правилното и погрешното. Когато разглеждам съдебни  дела, се опитвам да подражавам на начина, по който Йехова се справя с различни въпроси, като вземам предвид всички факти, старая се да бъда разумен и когато има смекчаващи вината обстоятелства, да бъда милостив.

Занимавал съм се с много случаи на насилие, престъпност, малтретиране на деца, както и с други сериозни престъпления. Въпреки това не съм станал по–малко чувствителен. Когато гледам новините, се отвращавам от ширещия се морален упадък и покварата в този свят. Толкова съм благодарен на Йехова, че разбрах причината за увеличаващата се престъпност, както и надеждата, която имаме, за по–добри дни!

„Затворът не ме промени.“ — КИЙТ УДС

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1961

СТРАНА: СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ

ТОЙ БИЛ ТЕРОРИСТ

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм през 1961 г. в Портадаун, оживен град в Северна Ирландия. Отгледан съм от протестантско семейство и израснах в жилищна кооперация, където живееха и католици, и протестанти. Повечето от семействата бяха сравнително бедни. Въпреки безпаричието се разбирахме добре със съседите си и си бяхме близки.

Не се гордея с живота, който водех. От 1974 г. започнах да участвам в конфликта, който тогава съществуваше в Северна Ирландия. Приблизително по това време положението в нашите общности започна да се влошава. Например една нощ баща ми, който беше директор на фабрика за килими, беше на работа и обучаваше двама млади католици, които ни бяха съседи. Междувременно някой хвърли бомба през прозореца в хола на техния дом, която уби баща им, майка им и братята им.

Проблемите се задълбочаваха и започна открита война. Домовете на протестантите, които живееха в райони, населени от католици, бяха опожарявани, а католиците, живеещи в протестантските общности, бяха тормозени. В нашата сграда останаха предимно протестанти. Не след дълго бях арестуван и осъден на три години затвор заради участието си в бомбени атентати.

Докато бях в затвора, станах добър приятел с един затворник, който беше много известен сред „лоялистите“. Бяхме като братя и по–късно станах негов кум. Затворът не ме промени, нито промени него. Веднага щом ни освободиха, се върнахме към политическата си дейност, но този път в по–голям мащаб. Вследствие на това моят приятел отново се озова в затвора, където беше убит.

Аз също станах мишена и при един случай колата ми беше взривена. Но тези събития само засилиха решимостта ми да бъда още по–деен в кампанията „За Бога и за Ълстър *“.

 По това време участвах в заснемането на документален филм за конфликта в Северна Ирландия, който се излъчи по британската телевизия. Това ми създаде допълнителни проблеми. Например, когато една вечер се прибрах вкъщи, видях, че жена ми ме е изоставила. Не след дълго, вследствие на филма, ми отнеха и попечителството над сина ми. Помня как се погледнах в огледалото и казах: „Боже, ако те има, помогни ми!“

Следващата събота срещнах един мой познат на име Пол, който беше станал Свидетел на Йехова. Той започна да ми говори за Библията. Два дни по–късно ми изпрати брой на списание „Стражева кула“. В една от статиите в това списание бяха цитирани думите на Исус, записани в Йоан 18:36, където се казва: „Моето царство не е част от този свят. Ако царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите. Но моето царство не е от този свят.“ Тези думи ми направиха силно впечатление. От този ден нататък животът ми започна да се променя.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Пол започна библейско изучаване с мене. По–късно Бил, друг Свидетел, продължи изучаването. Осъзнавам, че не беше лесно да се изучава с мене, имах толкова много въпроси. Освен това канех много религиозни служители в дома си, за да докажа на Бил, че греши. Но все по–ясно виждах истината от Божието Слово.

Помня, че веднъж казах на Бил да не идва за изучаването, защото имаше барикади около сградата, в която живеех, и колата му щеше да бъде конфискувана и подпалена. Но както обикновено, Бил дойде да изучаваме. Той беше оставил колата си у дома и беше дошъл с велосипед. Та кой би искал да го конфискува! При друг случай с Бил изучавахме Библията в моя дом, когато полицаи и военни дойдоха да ме арестуват. Докато ме отвеждаха, Бил, провиквайки се, ми каза да се уповавам на Йехова. Тези случаи ми направиха много силно впечатление.

Първия път, когато посетих събрание на Свидетелите на Йехова в Залата на Царството, някои от тях трябва да са били шокирани от външния ми вид. Имах дълга коса и обица на ухото и носех кожено яке, запазена марка на политическата групировка, към която принадлежах. Но не можах да повярвам колко добре Свидетелите се отнасяха към мене. Никога няма да забравя тяхното любезно отношение.

Въпреки че изучавах Библията, продължавах да общувам с предишните си приятели. В крайна сметка обаче истините, които научавах от Библията, започнаха да пускат корен в сърцето ми. Осъзнах, че ако искам да служа на Йехова, трябва да променя политическите си възгледи и обкръжението си. Това не беше никак лесно. Но като учех все повече за Библията и черпех сили от Йехова, успях да направя промени. Подстригах се, махнах обицата и си купих костюм. Онова, което научавах, започна да подобрява отношението ми към другите хора.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Бях престъпник и терорист. Лицето ми беше добре познато на местните сили на реда. Сега нещата стоят по друг начин. Например, когато посетих първия си конгрес на Свидетелите на Йехова, който се проведе в Нейвън, силите на реда ме ескортираха от Северна Ирландия до Ирландия и обратно. Сега обаче пътувам до конгресите без ескорт. Също така свободно участвам в проповедната дейност заедно с Пол, Бил и другите вестители в сбора.

Когато животът ми се промени към по–добро, станах част от сбора. Там срещнах една Свидетелка на име Луиз и се оженихме. В допълнение на това синът ми отново ми беше върнат.

Като си спомням за миналото си, съжалявам, че съм причинил страдания и вреда на другите. Но мога да потвърдя, че Библията наистина помага на хора като мене да променят живота си, да оставят погрешните дела и да имат истинска цел и надежда.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 12]

Майка ми ужасно се разстрои, когато научи, че чета Библията