НИКОГА няма да забравя семейната ни закуска в понеделник, 22 август 2005 г. Тогава съществуваше риск за живота ми — имах голям тумор в мозъка. След като съпругът ми Кришна каза молитва, се обърнах към семейството си.

„Предстои ми да вляза в болница за тежка операция, затова трябва да сте подготвени за всичко. Уредила съм каквото е нужно за погребението ми, в случай че стане най–лошото. Онези от вас, които служат на Йехова, умолявам: ‘Не се отказвайте!’ А останалите насърчавам да започнете библейско изучаване и да посещавате нашите християнски събрания. По този начин ще можете като мене да вярвате в бъдещия нов свят, в който истинските служители на Бога ще живеят вечно в съвършено здраве на райска земя.“

Преди да ви обясня какъв беше изходът от операцията, нека ви разкажа малко за произхода си и как научих за истинския Бог.

Живеехме в голяма къща на един хълм в крайбрежния град Дърбан (ЮАР). За да стигнем до портата, трябваше от главния път долу в долината да изкачим 125 стъпала. Те водеха до малка пътечка между храстите, която свършваше при желязна порта. От едната ѝ страна се намираше светилището на баба ми, в което тя беше наредила много рисунки и изображения на индуски богове. Баба ми казваше, че съм „дете на светилището“ (на хинди: „ма̀ндар ки бача̀“) и че дължа живота си на боговете. Срещу светилището имаше гладки червени стъпала, водещи до входната врата. Къщата беше голяма, с дълъг коридор, огромна кухня с печка на въглища, седем спални и пристройка. В нея живеехме общо 27 души, включително баба ми и дядо ми, баща ми, тримата му по–малки братя, най–малката му сестра и техните семейства.

Не беше лесно да се удовлетворяват нуждите на такова голямо семейство. Но животът заедно ни помогна да сме сплотени и остави в нас много скъпи спомени. Четирите снахи в къщата, включително майка ми Гарги Деви, си разпределяха домакинската работа. Те се редуваха в чистенето и готвенето. Дядо ми беше главата на семейството и купуваше храната, необходима за всички. Всяка сряда той и баба ми отиваха на пазара да купят месо, плодове и зеленчуци за седмицата. Ние седяхме на сянка под едно дърво на високо място, от което се виждаше долината долу, и ги чакахме да се върнат. Щом забележехме, че слизат от автобуса с огромни кошници, се втурвахме надолу по 125–те стъпала, за да им помогнем да занесат покупките вкъщи.

В градината си имахме високо палмово дърво, в чиито клони бяха свили гнезда мейни. Често ги виждахме да летят напред–назад и чувахме чуруликането им. Баба ми обичаше да сяда на стъпалата пред вратата и да ни разказва приказки, сякаш предавайки ни какво казват мейните със своите звуци. Имам толкова много скъпи спомени от годините, прекарани в тази къща! Заедно се смеехме,  плачехме, играехме и си деляхме всичко — радвахме се да живеем обединено като едно голямо семейство. И най–важното е, че именно в този дом научихме за нашия Създател, Йехова, и за неговия Син, Исус Христос.

Преди да опознаем Йехова, всеки ден спазвахме много ритуали, както изискваше индуската религия. Редовно чествахме и по–големи празници. Тогава канехме гости, заедно с които почитахме различните богове и богини. По време на някои от тези събирания баба ми изпадаше в транс и говореше с духове, а точно в полунощ жертвахме животни, за да ги умилостивим. Дядо ми беше известен в общността заради даренията, които правеше за построяването и поддържането на училища и индуски храмове.

През 1972 г. дядо се разболя и почина. Няколко месеца след това една от лелите ми, която се казваше Индервати и също наричахме Джейн, прие списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ от две Свидетелки на Йехова. Тя се почувства виновна, че не ги беше поканила вътре да си поговорят. Когато при нас идваха Свидетели, винаги ги отпращахме. Но следващия път, когато те ни посетиха, тя ги покани вътре и сподели с тях свой семеен проблем, свързан със злоупотребата с алкохол от страна на чичо ми. Съседите и роднините убеждаваха леля ми да се разведе. Свидетелите на Йехова ѝ обясниха Божия възглед за брака. (Матей 19:6) Съветите на Библията, както и обещанието ѝ за по–добър живот на земята в бъдеще, направиха силно впечатление на леля ми. * Тя реши да не напуска чичо ми и започна редовно да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Докато изучаваше във всекидневната, другите снахи слушаха обсъждането от стаите си.

След време всички снахи се включиха в библейското изучаване. Леля Джейн споделяше с другите онова, което научаваше, и често ни четеше и обясняваше разкази от книгата „Да слушаме великия учител“ *. Когато чичовците ми разбраха, че лелите ми изучават Библията, започнаха да ни се противопоставят. Един от тях взе всичката ни литература, включително една Библия, и я изгори. Те ни тормозеха словесно и физически, тъй като посещавахме събранията. Баща ми беше единственият, който не постъпваше като тях и нямаше нищо против да учим за Йехова. Четирите снахи продължиха да посещават събранията и с времето любовта им към Йехова нарасна.

През 1974 г. леля Джейн се покръсти като Свидетелка на Йехова. Не след дълго майка ми и другите ми лели направиха същото. След време баба ми се отказа от своите индуски религиозни обичаи. В продължение на много години ходех с тях на всички християнски събрания. Веднъж на един голям конгрес Свидетелка на име Шамила Рамперсад ме попита: „Кога ще се покръстиш?“ Отговорих ѝ:  „Не мога да се покръстя, защото никой не е изучавал Библията с мене.“ И така тя ми предложи да изучаваме заедно. На следващия конгрес, на 16 декември 1977 г., се покръстих. В крайна сметка от 27–те членове на нашето семейство, които живеехме заедно, 18 се покръстиха. Но по времето на моята операция баща ми Сони Дева все още беше индус.

Думите, записани във Филипяни 4:6, 7, винаги са ми помагали много, особено след като беше установено, че имам тумор в мозъка. Те гласят: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога и мирът от Бога, който превъзхожда всяка мисъл, ще пази сърцата ви и умовете ви посредством Христос Исус.“ Трудно е ‘да не се безпокоиш за нищо’, особено ако ти е казано, че всеки един момент може да се сблъскаш със смъртта. В началото само плачех, после се молех на Йехова. Оттогава започнах да изпитвам „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“.

Йехова Бог ме държеше за дясната ръка, така да се каже, и чувствах, че ме води през цялото време. (Исаия 41:13) Той ми помогна смело да обясня на лекарския екип решението си да се подчиня на библейската заповед да се въздържаме от кръв. (Деяния 15:28, 29) В резултат хирургът и анестезиологът се съгласиха да извършат операцията без кръвопреливане. По–късно хирургът обясни, че операцията е била успешна и че туморът е бил отстранен изцяло. Освен това каза, че никога преди не е виждал пациент да се възстановява толкова бързо от такава сериозна операция на мозъка.

След три седмици вече водех изучаване на Библията от леглото вкъщи. След седем седмици започнах отново да шофирам, да ходя на проповедна служба и да посещавам събранията. Дълбоко ценя подкрепата на моите християнски братя и сестри, които участваха заедно с мене в проповедната дейност. Те се грижеха никога да не съм сама и да се прибирам благополучно у дома. Уверена съм, че слушането на Библията на аудиозапис и съсредоточаването върху духовните дейности допринесоха за бързото ми възстановяване.

Бях много щастлива, когато научих, че след моята операция баща ми се съгласи да изучава Библията. Той се покръсти на 73 години и пламенно служи на Йехова. Вече над 40 от моите роднини са обединени с нас в поклонението на Йехова. Сега зрителното поле на лявото ми око е нарушено и в черепа ми са поставени метални щифтове, въпреки това очаквам с нетърпение времето, когато Йехова ще направи „всичко ново“ в бъдещия рай на земята. (Откровение 21:3–5)

Благословена съм с любещ съпруг, който служи като християнски надзорник, и с красива дъщеря, Клериста, която много ме подкрепя в службата ми на целодневна проповедничка. Йехова Бог благославя богато усилията ми. Успях да помогна на много от хората, с които съм изучавала Библията, да усетят влиянието на Божието Слово в своя живот. Над 30 от тях се отдадоха на Йехова и се покръстиха.

Със сърце, изпълнено с надежда, очаквам времето, когато Йехова Бог ще ни избави от болките в тази система и ще можем да живеем в земен рай.