„Историята не лъже“
На 14 юни 2007 г. Естонските пощи пуснаха в обращение възпоменателната пощенска марка, показана вдясно. По този повод беше направено следното изявление: „Тази марка е издадена в памет на естонците, станали жертва на репресиите по времето на Сталин.“ Между 1941 и 1951 г. десетки хиляди естонци бяха насилствено депортирани.
„ИСТОРИЯТА не лъже.“ Това е известна естонска пословица и подобни пословици съществуват и в други страни. Наистина, не можем да променим миналото, но несъмнено можем да си извадим поуки от него. Мъдрият цар Соломон, който управлявал древния Израил, казал: „Видях всичко това и насочих сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето — през цялото време човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9)
Силно доказателство за истинността на тези библейски думи беше видяно преди десетилетия в Естония, както и в много други части на Източна Европа. Човешкото управление причини страдания на безброй невинни хора, които бяха насилствено депортирани на далечни места, за да живеят там или да работят в трудови лагери.
Според естонските историци над 46 000 цивилни граждани са били изселени от тази малка страна в периода от 1941 до 1951 г. Повечето са били депортирани поради политическите си възгледи, други поради националността си или социалното си положение. Но в случая на Свидетелите на Йехова причината била религиозните им вярвания.
Атака срещу боящи се от Бога хора
В проучване, публикувано от Тартуския университет през 2004 г., се съдържат думите на историчката Айги Рахи–Там: „От 1948 до 1951 г. били арестувани 72–ма Свидетели на Йехова, в това число хора, които общували с тях. Но изселване в много по–голям мащаб било планирано и осъществено в нощта на 1 април 1951 г. не само в Балтийските страни, но и в Молдова, западна Украйна и Беларус.“
Още преди 1951 г. Свидетелите на Йехова в Естония били арестувани, подлагани на психологически тормоз и разпити и били хвърляни в затвора. Тази нова атака явно била замислена, за да бъдат премахнати завинаги от пределите на Естония.
Датата 1 април 1951 г. е изписана на марката, спомената по–горе. Цифрата 382 съответства на броя на Свидетелите на Йехова и техните деца, депортирани на този ден. В това число се включват някои
роднини и съседи, които не били Свидетели. На този ден били извършени арести из цялата страна. Арестуваните — млади и стари — били натоварени на влакове, пътуващи за Сибир, във вагони за превозването на животни.Една Свидетелка на Йехова на име Ела Тум *, която тогава била на 25 години, разказва как обикновено протичал разпитът: „Офицерът се опитваше да ме сплаши и да ми забрани да проповядвам. Веднъж ме попита: ‘Искаш ли да живееш? Или искаш да умреш с твоя Бог в сибирската пустош?’“ Ела обаче безстрашно продължила да проповядва добрата новина. Тя била изпратена в Сибир и била премествана от един трудов лагер в друг в продължение на почти шест години.
Сред стотиците, депортирани без съдебен процес, била друга млада Свидетелка на Йехова, Хийси Лембер. Припомняйки си събитията от 1 април 1951 г., тя разказва: „Дойдоха напълно неочаквано през нощта и ни заповядаха: ‘Имате половин час. Съберете си багажа!’“ Под прикритието на нощта Хийси и шестгодишната ѝ дъщеря били отведени до железопътната гара. Скърцащият влак спирал на всяка гара и на него били качвани още Свидетели. Хийси добавя: „Натовариха ни във вагони, използвани за превозването на животни. За щастие животинските изпражнения бяха замръзнали, в противен случай щеше да ни е много трудно да издържим. Бяхме натъпкани вътре като животни.“
Ужасното двуседмично пътуване оказало травмиращо въздействие на всички. Вагоните били претъпкани и мръсни. Млади и стари били унижавани по всевъзможни начини. Някои от тях плачели и отказвали да ядат. Но Свидетелите на Йехова се насърчавали помежду си и си помагали един на друг, като пеели християнски песни и си делели храната, която имали. Било им казано, че отиват на своето „постоянно местожителство“ и че това е „еднопосочно пътуване“.
Хийси си припомня любещата подкрепа, която получила от събратята си по време на това мъчително преживяване: „На една гара влакът спря до друг влак, дошъл от Молдова. През стената на вагона чухме един мъж да пита кои сме и накъде пътуваме. Обяснихме му, че не знаем къде отиваме и че сме Свидетели на Йехова от Естония. Събратята ни във влака от Молдова дочуха разговора. През дупка във вагона ни хвърлиха един хляб и малко сливи.“ Хийси добавя: „Тогава разбрахме колко голям беше мащабът на арестите на Свидетели на Йехова — всички републики на Съветския съюз!“
Две момичета Свидетелки на Йехова, Корина и сестра ѝ Ене, били разделени с майка си в продължение на повече от шест години. Майка им, която също била Свидетелка на Йехова, била арестувана и изпратена в трудов лагер. След това в онази известна априлска нощ двете момичета били отведени от дома си и били качени в един влак. Корина си спомня с благодарност: „Във влака една Свидетелка с две деца ни предложи да се грижи за нас и ни увери, че можем да живеем като семейство с нея и децата ѝ.“
Какво се случило на последната гара? На следващия ден, след като депортираните пристигнали в студената сибирска
пустош, започнал унизителен „пазар на роби“. Мъже от близките колхози дошли да изберат работници за своите стопанства. Корина си спомня: „Чувахме ги как се карат помежду си, казвайки ‘Вече имаш шофьор за своя трактор. Този е за мене’ или ‘Вече взех двама по–стари. Ти също трябва да вземеш някои от тях’.“Корина и Ене били смели момичета. Те по–късно казали: „Майка много ни липсваше и само колко копнеехме да сме отново в прегръдката ѝ!“ Въпреки това те запазили силната си вяра в Йехова и чувството си за хумор. Корина добавя: „В известен смисъл беше добре, че майка ни не ни виждаше, тъй като понякога трябваше да работим навън в смразяващия студ без подходящи дрехи.“
Несъмнено много невинни хора в Естония и в други страни са били жертва на огромна несправедливост и Свидетелите на Йехова като група са сред тях. (Виж блока „Терор в невиждан мащаб“.) Въпреки жестокото отношение към тях и страданията, които понесоха в миналото, Свидетелите на Йехова в Естония са дейна и радостна група хора.
Чудесно бъдеще
Библията ни уверява, че Йехова Бог мрази несправедливостта. В нея четем: „Всеки, който върши такива неща, всеки, който постъпва несправедливо, е отвратителен за Йехова, твоят Бог.“ (Второзаконие 25:16) Въпреки че Бог е позволявал да се случват зли неща в миналото, скоро ще дойде времето, когато той ще премахне несправедливостта и злото. Псалмистът писал: „Още малко и неправедния вече няма да го има, ще го потърсиш на мястото му, но него няма да го има. А кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилие от мир.“ (Псалм 37:10, 11)
Очаква ни чудесно бъдеще! Въпреки че не можем да променим миналото, можем да направим нещо за бъдещето си. Приближи се до Бога и виж как можеш да се радваш на чудесен живот в бъдеще, когато ще цари истинска справедливост. (Исаия 11:9)
^ абз. 10 Биографичният разказ на Ела Тум е отпечатан в списание „Пробудете се!“ за април 2006 г., стр. 20–24.