Смирението е липса на гордост или арогантност. Смиреният човек не смята, че превъзхожда другите по един или друг начин. Всеки несъвършен човек, който е смирен, трябва да бъде и скромен, тоест да признава ограниченията си.

Моисей не се възгордял поради властта си. Често когато някой получи известна власт, става ясно дали е смирен, или не. Писателят от XIX век Робърт Ингерсол изразил тази мисъл с думите: „Ако искаш да разбереш какъв наистина е един човек, дай му власт.“ В това отношение Моисей ни е оставил забележителен пример. По какъв начин?

Моисей получил голяма власт, когато Йехова го поставил за водач на Израил. Но Моисей не позволил това да го изпълни с гордост. Обърни внимание например как проявил смирение при решаването на въпрос относно правото на наследство. (Числа 27:1–11) Въпросът бил труден, тъй като решението щяло да служи като правен прецедент за бъдещите поколения.

Как постъпил Моисей? Дали смятал, че като водач на Израил, може сам да вземе решение по въпроса? Дали разчитал на способностите си и на дългогодишния си опит или на задълбоченото си познание за възгледа на Йехова?

Вероятно един горд човек би постъпил точно така, но не и Моисей. В Библията четем: „Моисей представи [този] случай пред Йехова.“ (Числа 27:5) Само помисли! Въпреки че вече 40 години водел народа на Израил, Моисей не разчитал на себе си, а на Йехова. Тази ситуация ясно показва голямото му смирение.

Моисей не пазел ревниво властта само за себе си. Той се зарадвал, когато Йехова позволил на други израилтяни да служат като пророци заедно с него. (Числа 11:24–29) Освен това смирено приел предложението на своя тъст да възложи някои от задачите си на други мъже. (Изход 18:13–24) И към края на живота си, макар че все още бил физически силен, Моисей помолил Йехова да назначи друг водач вместо него. Когато Йехова избрал Исус Навиев, Моисей с цяло сърце подкрепил младия мъж и насърчил народа да го следва по пътя към Обетованата земя. (Числа 27:15–18; Второзаконие 31:3–6; 34:7) Несъмнено Моисей смятал за голяма чест възможността да води израилтяните в поклонението им към Бога. Но той не се възползвал от властта си за сметка на благополучието на другите.

Не бива да позволяваме на властта или способностите си да ни накарат да се възгордеем. Нека помним, че за да можем да бъдем използвани от Йехова, смирението ни трябва да превъзхожда способностите ни. (1 Царе 15:17) Ако сме истински смирени, ще се стремим да следваме мъдрия библейски съвет: „Уповавай се на Йехова с цялото си сърце и не се осланяй на своя разум.“ (Притчи 3:5, 6)

Примерът на Моисей ни учи също да не придаваме прекалено голямо значение на позицията или отговорностите си.

Няма съмнение, че ще извлечем голяма полза, ако подражаваме на Моисей! Като проявяваме истинско смирение, на другите ще им е по–лесно да общуват с нас и да ни ценят. Нещо повече, така ще радваме Йехова Бог, който също проявява това хубаво качество. (Псалм 18:35) Библията ни уверява: „Бог се противопоставя на високомерните, но дава незаслужена милост на смирените.“ (1 Петър 5:5) Само каква основателна причина да подражаваме на смирението на Моисей!