НАИСТИНА ли животът на Исус имал смисъл? Той очевидно отраснал в бедно семейство и нямал много материални блага. Дори казал, че „няма къде да положи главата си“. (Лука 9:57, 58) Освен това бил мразен, клеветен и накрая убит от враговете си.

Може би си мислиш, че такъв живот няма особен смисъл. Но животът на Исус не се състоял единствено в изброеното по–горе. Затова нека да разгледаме четири други аспекта на неговия живот.

„Моята храна е да изпълнявам волята на онзи, който ме е изпратил.“ (Йоан 4:34)

Със своите думи и дела Исус се стремял да изпълнява волята на небесния си Баща, Йехова *. Това му носело голяма радост. Той даже го сравнил с храна, както се вижда в горния стих. Помисли при какви обстоятелства направил това сравнение.

Исус казал тези думи по обяд. (Йоан 4:6) Цяла сутрин бил вървял през хълмистата област Самария и несъмнено бил гладен. Всъщност учениците му го подканяли: „Учителю, яж.“ (Йоан 4:31) С отговора си той показал, че се чувства удовлетворен и укрепен, като върши Божията воля. Нима това не са думи на човек, който намирал смисъл в живота?

„Обичам Бащата.“ (Йоан 14:31)

Исус бил изключително близък с небесния си Баща. Силната му любов към Бога го подбуждала да говори на хората за него — за неговото име, намерение и качества. С думите, делата и нагласата си Исус до такава степен подражавал на своя Баща, че бил съвършено негово отражение. Затова, когато Филип го помолил „Покажи ни Бащата“, Исус отговорил: „Който е видял мене, видял е и Бащата.“ (Йоан 14:8, 9)

Исус толкова много обичал своя Баща, че бил готов да му бъде послушен дори до смърт. (Филипяни 2:7, 8; 1 Йоан 5:3) Поради тази силна любов към Бога животът на Исус имал смисъл.

„Никой няма по–голяма любов от тази да даде живота си за своите приятели.“ (Йоан 15:13)

Животът ни като несъвършени хора има тъжен край. Библията обяснява: „Както чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Сами не можем да избегнем последствието от греха — смъртта. (Римляни 6:23)

За щастие, Йехова любещо взел мерки да реши този проблем. Той позволил неговият съвършен, безгрешен син Исус да страда и да умре, за да осигури откупа, нужен за освобождаване на човечеството от робството на греха и смъртта. От любов към своя Баща и към хората Исус с готовност дал съвършения си човешки живот за нас. (Римляни 5:6–8) Тази неегоистична любов придала смисъл на живота му. *

„Това е моят любим Син, когото одобрявам!“ (Матей 3:17)

Йехова казал тези думи от небето при покръстването на Исус. Така той открито изразил обичта и одобрението си. Затова Исус не изпитвал никакви съмнения, че Баща му го обича. (Йоан 10:17) Уверен в любовта и одобрението на Баща си, той смело посрещнал противопоставянето и нападките на хората. Дори запазил спокойствие и самообладание в лицето на смъртта. (Йоан 10:18) Несъмнено знанието, че Баща му го обича и одобрява, допълнително осмислило живота на Исус.

Исусовият живот определено имал смисъл. От Исус можем да научим много за онова, което може да придаде смисъл и на нашия живот. В следващата статия ще разгледаме някои от ясните съвети, които той дал на последователите си.