КОЙ от нас не е изпитвал тревога и не е имал нуждата да се обърне към някого за помощ? В зависимост от причината за тревогата ни вероятно бихме се обърнали към приятел, проявяващ съчувствие, който има опит с нашия проблем. Човек, който проявява съчувствие и има опит, е наистина желан приятел.

Някои може да мислят по същия начин във връзка с молитвата. Вместо да се обръщат към Бога, който им изглежда твърде възвишен и вдъхващ страхопочитание, те се чувстват по–спокойни, когато отправят молби към някой от светците. Тези хора разсъждават, че светците, които са понесли изпитания и трудности, присъщи на хората, проявяват повече съчувствие. Например онези, на които им предстои плаване, може да предпочетат да се помолят на „Свети“ Николай, който се смята за покровител на моряците. Ако някой има проблем с очите, може да реши да се помоли на „Света“ Петка, а за намирането на нещо изгубено — на „Свети“ Мина.

Откъде обаче можем да сме сигурни, че Библията одобрява да се молим на светците? И тъй като молитвите ни са насочени към Бога, несъмнено бихме искали да знаем дали той ги чува. И нима не трябва да се запитаме какво мисли Бог относно молитвите към светците?

Отправянето на молитви към светците се основава на доктрината за посредничеството на светците, поучавана от Православната църква. В книгата „Православието и България“ се обяснява: „Вярващите смятат, че светците могат да посредничат в молбите им към Бога и да ги покровителстват в живота им.“ Затова, когато се моли на светци, човек прави това с надеждата посредством тях да получи специално благоволение заради благословената им позиция пред Бога.

Дали Библията съдържа подобна доктрина? Някои твърдят, че в писмата си апостол Павел поставил основата за отправяне на молитви към светците. Например той писал следното на християните в Рим: „Моля ви, братя, чрез нашия Господар Исус Христос и чрез любовта, идваща от духа, да принасяте заедно с мене усърдни молитви пред Бога за мене.“ (Римляни 15:30) Дали Павел искал от събратята си християни да се застъпят за него пред Бога? Едва ли. Ако изобщо ставаше въпрос за посредничество, би трябвало те да молят Павел, като апостол на Христос, да се застъпи за тях. Всъщност с думите си Павел показал, че е подходящо да поискаме от някой християнин да се помоли на Бога в наша полза. Съвсем различно е да се молим на някого, за когото се смята, че е  на небето, да предаде молбата ни на Бога. Защо можем да кажем това?

В Евангелието според Йоан Исус заявил: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Бащата освен чрез мене.“ (Йоан 14:6) Исус казал още на учениците си, че ‘каквото и да поискат от Бащата в негово име, ще им го даде’. (Йоан 15:16) Исус не казал, че трябва да насочваме молитвите си към него, след което той ще говори с Бога в наша полза. Вместо това, за да бъдат чути, молитвите ни трябва да бъдат отправени към Бога единствено чрез Исус и никого другиго.

Когато учениците на Исус го помолили да ги научи как да се молят, той отговорил: „Когато се молите, казвайте: ‘Татко, нека се свети твоето име.’“ (Лука 11:2) Да, всеки път, когато се молим, трябва да се обръщаме не към Исус или към някого другиго, а към Бога. С оглед на тези недвусмислени учения на Исус нима не е логично да направим заключението, че молитвите ни трябва да бъдат насочени към Бога чрез Исус Христос, а не към посредници или „светци“?

Молитвата е важна част от нашето поклонение и очевидно да се покланяме на някого другиго вместо на Бога е в разрез с ученията на Библията. (Йоан 4:23, 24; Откровение 19:9, 10) Затова трябва да отправяме молитвите си единствено към Бога.

В своята Проповед на планината Исус дал като пример едно дете, което иска от баща си нещо за ядене. Ще даде ли един баща на детето си камък вместо хляб? Или отровна змия вместо риба? (Матей 7:9, 10) За един любещ родител е немислимо да направи подобно нещо!

Помисли за подобен пример от гледната точка на родител. Представи си, че детето ти иска да те помоли за нещо. Ти си бил старателен в изграждането на взаимоотношенията ви и винаги си бил достъпен. И все пак, тъй като изпитва неоснователен страх от това как ще реагираш, детето ти моли друг човек да ти предаде молбата му. Как ще се почувстваш? А ако детето ти развие навика да общува с тебе единствено чрез другия човек и по всичко личи, че ще продължава да прави това? Ще бъдеш ли щастлив от нещо подобно? Разбира се, че не! Любещите родители искат децата им да се обръщат лично към тях и да се чувстват спокойни да ги молят за онова, от което се нуждаят.

Обяснявайки примера за детето, искащо храна, Исус казал на множеството: „Тогава щом вие, макар и зли, знаете как да давате хубави подаръци на децата си, то колко повече вашият Баща, който е на небесата, ще даде добри неща на онези, които искат от него!“ (Матей 7:11) Несъмнено всеки родител има силното желание да дава добри неща на детето си. Нашият небесен Баща изпитва още по–силно желание да изслушва и да отговаря на молитвите ни.

Бог иска да се обръщаме лично към него в молитва дори ако се чувстваме недостойни поради слабостите си. Той не възлага на други да изслушват молитвите ни. Библията ни подканя: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи!“ (Псалм 55:22) Вместо да зависим от посредничеството на светци или други личности, ще бъде мъдро да опознаем Йехова Бог по–добре.

Нашият небесен Баща е загрижен за нас като отделни личности. Той иска да ни помага в трудностите и ни кани да се приближим до него. (Яков 4:8) Само колко щастливи сме, че имаме възможността да се обръщаме към своя Бог и Баща, „който слуша молитви“! (Псалм 65:2)