Ако детето ти е в юношеска възраст, вероятно споровете помежду ви те изкарват от равновесие и поставят на изпитание търпението ти. Мария от Бразилия, която е майка на 14–годишно момиче, казва: „Когато дъщеря ми проявява неуважение към мене, излизам от кожата си. И двете така се ядосваме, че започваме да си крещим.“ Кармела от Италия е в подобна ситуация. Тя споделя: „Споровете със сина ми винаги се разгорещяват и накрая той се затваря в стаята си.“

Защо някои младежи са склонни да спорят? Дали за това са виновни връстниците им? Възможно е. В Библията се казва, че приятелите ни оказват силно влияние, било то за добро, или лошо. (Притчи 13:20; 1 Коринтяни 15:33) Освен това много от забавленията, които се харесват на младежите, поощряват бунтовната нагласа.

Но има и други фактори. Ще е от полза да разбереш кои са те и как влияят на детето ти в юношеска възраст. Ето някои примери.

Апостол Павел писал: „Когато бях дете, говорех като дете, мислех като дете, разсъждавах като дете, но след като станах мъж, изоставих всичко детинско.“ (1 Коринтяни 13:11) Както личи от неговите думи, децата и възрастните мислят различно. В какъв смисъл?

 Обикновено за децата всичко е или черно, или бяло. Докато възрастните често възприемат по–лесно абстрактните понятия и мислят по–задълбочено, за да стигнат до някакво заключение или да вземат решение. Например за възрастните е по–вероятно да се съобразят с етичните норми във връзка с някакъв въпрос и да мислят какви ще са последствията за другите. За тях това може да е нещо обичайно, докато за младежите е нещо ново.

Библията насърчава младежите да развиват своите „мисловни способности“. (Притчи 1:4) Всъщност тя подканя всички християни да използват ‘мисловните си способности’. (Римляни 12:1, 2; Евреи 5:14) Понякога обаче именно заради начина си на мислене детето ти може да спори с тебе, дори за привидно незначителни неща, или да използва думи, показващи липса на добра преценка. (Притчи 14:12) Ако е така, как можеш да разсъждаваш заедно с детето си, а не да спориш?

Предупреждение: Когато разсъждаваш заедно с детето си в юношеска възраст, не мисли, че трябва непременно да докажеш правотата си. Дори да изглежда, че думите ти са влезли през едното му ухо и са излезли през другото, навярно то е извлякло по–голяма полза, отколкото предполагаш или отколкото то признава. Не се учудвай, ако след няколко дни детето ти е възприело твоя възглед и дори твърди, че е негов.

„Понякога със сина ми спорехме за дребни неща, като например да харчи по–малко и да не дразни сестра си. В повечето случаи имах чувството, че той иска да го попитам какво мисли, да проявя разбиране и да кажа ‘А, такава ли била ситуацията’ или ‘Значи това имаше предвид’. Като се замисля, осъзнавам, че ако бях казвала нещо подобно, вероятно нямаше да спорим толкова често.“ (Кенджи, Япония)

Голяма част от възпитанието на младежа е свързана с подготовката му един ден да напусне дома и да стане отговорен възрастен човек. (Битие 2:24) Този процес включва оформянето на личността му — съвкупността от качества, убеждения и ценности. Когато е под натиск да извърши нещо погрешно, младежът, който е наясно какъв е, не само ще мисли за последствията, но и ще се запита: „Какъв човек съм аз? Какви са ценностите ми? Какво би направил човек с такива ценности на мое място?“ (2 Петър 3:11)

От Библията научаваме за Йосиф, млад мъж, който бил наясно с това какъв е. Например, когато съпругата на Петефрий искала да има сексуални отношения с Йосиф, той отговорил: „Как бих могъл да извърша такова голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Битие 39:9) Макар че по това време на израилтяните още не била дадена заповедта, забраняваща прелюбодейството, Йосиф разбрал Божието становище по въпроса. Нещо повече, думите му „как бих могъл“ разкриват, че той бил придобил Божия възглед. (Ефесяни 5:1)

Твоето дете в юношеска възраст също още се оформя като личност. Това е нещо положително, тъй като убежденията му ще му помагат да устоява на натиска от връстниците си. (Притчи 1:10–15) От друга страна, именно заради убежденията си може да оспорва мнението ти. Какво можеш да направиш в такъв случай?

Оформянето на младежа като личност и придобиването на убеждения е напълно нормално и е от полза. Все пак в Библията се казва, че християните не бива да са като деца, „подхвърляни сякаш от вълни и носени насам–натам от всеки вятър на учение“. (Ефесяни 4:14) Затова помагай на детето си в юношеска възраст да се оформи като личност и да придобие твърди убеждения.

„Когато показвам на дъщерите си, че искам да ги изслушвам, те са по–склонни да вземат предвид мнението ми, дори да се различава от тяхното. Старая се да не им налагам моя начин на мислене, а да ги оставя да изградят свои убеждения.“ (Ивана, Чехия)

Подобно на малките деца, някои младежи многократно повдигат една и съща тема, така че да склонят родителите си да удовлетворят желанията им. Ако и твоето дете постъпва по този начин, бъди внимателен. Като се поддадеш на натиска, може да изпиташ известно облекчение, но така учиш детето си, че споровете са начин да постигне онова, което иска. Какво е решението? Следвай съвета на Исус: „Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’.“ (Матей 5:37) По–малко вероятно е детето ти да спори с тебе, ако знае, че си последователен.

Същевременно обаче бъди отстъпчив. Например нека детето ти обясни защо смята, че вечерният му час трябва да се приспособи спрямо дадена ситуация. В такива случаи не се поддаваш на натиска, а просто следваш библейския съвет: „Нека вашата отстъпчивост стане известна на всички.“ (Филипяни 4:5, бел. под линия)

Разбира се, никой родител не е съвършен. В Библията пише: „Всички ние много пъти грешим.“ (Яков 3:2) Ако установиш, че донякъде си допринесъл за спора, не се колебай да се извиниш на детето си. Така ще му дадеш пример на смирение и ще го подтикнеш да постъпва по същия начин.

„Когато се успокоих след един от споровете ни, се извиних на сина си, че избухнах. Това му помогна и той да се успокои и да ме изслуша.“ (Кенджи, Япония)