РААВ наднича през прозореца си и вижда как първите слънчеви лъчи огряват равнината, заобикаляща Йерихон. Навън се е събрала вражеска войска — войската на израилтяните. Докато израилтяните за пореден път обикалят града, се вдига прах под краката им и звукът от роговете отново пронизва въздуха.

В Йерихон е домът на Раав. Тя познава улиците, къщите и гъмжащите от хора пазари. Но още по–добре познава жителите на града. Тя усеща как страхът им нараства след всеки изминал ден и всеки път, когато израилтяните извършват своя странен ритуал — ежедневното обикаляне на града. Но докато звукът от роговете отеква по улиците и площадите на Йерихон, Раав не изпитва страх и отчаяние за разлика от другите.

Раав вижда как войската започва да обикаля града рано сутринта на седмия ден. Сред воините забелязва свещеници, които надуват роговете и носят свещения ковчег, представящ присъствието на техния Бог, Йехова. Можем да си представим как Раав слага ръката си на червеното въже, висящо от прозореца ѝ, разположен на градската стена. Това въже напомня на Раав за надеждата ѝ тя и семейството ѝ да преживеят унищожението на Йерихон. Дали е предателка? Не и в очите на Йехова, за когото тя притежава забележителна вяра. Но нека най–напред научим как попаднала в тази ситуация и да разберем какви са поуките за нас.

Раав била блудница. Този факт толкова е смущавал някои библейски критици в миналото, че те са твърдели, че тя е била просто собственичка на странноприемница. Библията обаче е ясна по този въпрос и не укрива фактите. (Исус Навиев 2:1; Евреи 11:31; Яков 2:25) За ханаанците професията на Раав най–вероятно била сравнително почтена. Но местните традиции не могат да заличат съвестта, вътрешното чувство за правилно и погрешно, с което Йехова ни е дарил. (Римляни 2:14, 15) Раав вероятно осъзнавала, че животът, който води, не е правилен. Може би подобно на много хора в същата ситуация тя се чувствала като в капан и нямало друг начин, по който да се грижи за семейството си.

Несъмнено Раав копнеела за по–добър живот. Нейната родина била изпълнена с насилие и разврат, включително с кръвосмешение и содомия. (Левит 18:3, 6, 21–24) За това до голяма степен допринасяла местната религия. В храмовете се вършела проституция и се принасяло поклонение на демонични богове като Ваал и Молох, включващо изгарянето на живи деца.

Йехова виждал какво се случва в Ханаан. Всъщност заради многото зли дела на ханаанците той казал следното: „Земята е нечиста и аз ще наложа наказание върху нея за прегрешенията ѝ, и земята ще избълва своите жители.“ (Левит 18:25) Какво щяло да бъде наказанието им? На народа на Израил било  дадено следното обещание от Бога: „Малко по малко Йехова, твоят Бог, ще изгони тези народи пред тебе.“ (Второзаконие 7:22) Векове по–рано Йехова бил обещал тази земя на семейството на Авраам, а „Бог ... не може да лъже“. (Тит 1:2; Битие 12:7)

Йехова обаче също заявил, че някои народи по тази земя ще бъдат напълно премахнати. (Второзаконие 7:1, 2) Като справедливия „Съдия на цялата земя“, той бил изследвал сърцата на тези хора и знаел колко дълбоко вкоренени в тях били злото и неморалността. (Битие 18:25; 1 Летописи 28:9) Как ли се е чувствала Раав да живее в този осъден от Бога град? Можем само да предполагаме как реагирала, когато чувала вести за израилтяните. Тя научила, че техният Бог довел народа си, който бил поробен и потискан, до пълна победа над войската на Египет — най–могъщата в света по онова време. Сега те се готвели да нападнат Йерихон! Въпреки това жителите на града продължавали да вършат зло. Както пише в Библията, сънародниците на Раав ‘не проявили послушание’. (Евреи 11:31)

Раав била различна. През годините тя размишлявала върху сведенията, които получавала за израилтяните и техния Бог, Йехова. Само колко се отличавал той от ханаанските богове! Той воювал за народа си, а не го потискал. Също така му дал високи морални стандарти и зачитал достойнството му. Този Бог ценял жените и не се отнасял към тях като към сексуални обекти, които могат да бъдат купувани, продавани и унижавани в отвратително поклонение. Когато чула, че израилтяните са се разположили на стан до река Йордан и се готвят да атакуват, Раав сигурно била разтревожена какво ще се случи с народа ѝ. Дали Йехова я забелязал и оценил доброто в нея?

Днес има много хора като Раав. Те се чувстват в безизходица и са принудени да водят начин на живот, който отнема от достойнството и радостта им. Те се чувстват сякаш са невидими и без стойност. Примерът на Раав е утешителен и ни напомня, че никой от нас не е невидим за Бога. Независимо колко незначителни се чувстваме, „той не е далече от всеки един от нас“. (Деяния 17:27) Освен това той желае да даде надежда на всички, които вярват в него. Дали Раав проявила вяра в Йехова?

Един ден, известно време преди израилтяните да започнат да обикалят Йерихон, при Раав дошли двама непознати. Те се надявали да останат незабелязани, но в този град с напрегната атмосфера мнозина били нащрек за евентуални съгледвачи. Вероятно наблюдателната Раав бързо предположила кои са те. Не било необичайно в дома ѝ да идват непознати, но тези мъже поискали само да отседнат там, а не да се възползват от услугите ѝ.

Всъщност двамата мъже били израилски съгледвачи. Техният водач, Исус Навиев, ги  бил изпратил да разучат силните и слабите страни на Йерихон. Той бил първият ханаански град, който израилтяните щели да нападнат, и вероятно бил най–укрепеният. Исус Навиев искал да е наясно с какво ще се сблъскат той и воините му. Несъмнено съгледвачите нарочно избрали да отседнат в къщата на Раав. Именно в дома на тази проститутка непознатите можело да останат незабелязани. Също така може би се надявали да се сдобият с важна информация от някой дочут разговор.

В Библията пише, че Раав ‘проявила гостоприемство към пратениците’. (Яков 2:25) Дори да е подозирала кои са и за какво са там, тя ги приела в дома си и им позволила да останат. Раав може би се надявала да научи повече за техния Бог, Йехова.

Не след дълго обаче дошли пратеници на царя на Йерихон! Било се разчуло, че в дома на Раав са отседнали израилски съгледвачи. Какво щяла да направи? Ако им осигуряла защита, нямало ли да изложи на риск себе си и семейството си? Дали жителите на Йерихон нямало да ги убият, защото скрила в дома си враговете им? От друга страна, Раав вече не се съмнявала кои са тези мъже. Ако била наясно, че Йехова е много по–добър Бог от нейния, щяла ли да се възползва от възможността да застане на негова страна?

Раав нямала много време да мисли, но била съобразителна и действала бързо. Тя скрила съгледвачите под ленените стъбла, които били разстлани на плоския покрив да съхнат. След това казала на царските пратеници: „Вярно, мъжете дойдоха при мене, но аз не знаех откъде са. Отидоха си на здрачаване при затварянето на градската порта. Не знам накъде тръгнаха. Вървете бързо след тях и ще ги настигнете!“ (Исус Навиев 2:4, 5) Представи си как Раав ги гледа в очите и може би се пита дали долавят притеснението ѝ.

Планът ѝ успял! Царските пратеници се отправили към бродовете на Йордан. (Исус Навиев 2:7) Раав сигурно въздъхнала с облекчение. Тя изпратила в погрешна посока тези жестоки мъже, които нямали право да знаят истината, и спасила двамата служители на Йехова.

Раав бързо се качила на покрива и разказала на съгледвачите какво била направила. Тя също им разкрила важен факт: нейните сънародници били обзети от ужас заради израилтяните. Навярно тази добра новина зарадвала съгледвачите. Злите ханаанци се страхували от силата на Бога на израилтяните, Йехова! После Раав разкрила нещо, което е от още по–голямо значение за нас. Тя казала: „Йехова, вашият Бог, е Бог горе на небесата  и долу на земята.“ (Исус Навиев 2:11) Всичко, което била чула за Йехова, било достатъчно, за да се убеди, че Богът на израилтяните е достоен за доверието ѝ. Тя проявила вяра в Йехова.

За Раав нямало съмнение, че Йехова ще осигури победа на народа си. Затова тя помолила за милост, така че със семейството ѝ да бъдат пощадени. Съгледвачите се съгласили, при условие че Раав запази тайната им и върже червено въже на прозореца си на градската стена. (Исус Навиев 2:12–14, 18)

От примера на Раав можем да научим важна истина относно вярата. Както се казва в Библията, „вярата следва чутото“. (Римляни 10:17) Тя чула надеждни сведения за силата и справедливостта на Бога, затова повярвала в него и му имала доверие. Днес разполагаме с много повече информация за Йехова. Ще положим ли усилия да го опознаем и да развием вяра в него въз основа на онова, което сме научили от неговото Слово, Библията?

Следвайки съвета на Раав, двамата съгледвачи се спуснали с въже от прозореца и се отправили към планинската област. По стръмните планински склонове на север от Йерихон имало много пещери, където можели да се крият, докато не било безопасно да се върнат в стана си с добрите вести, които получили от Раав.

По–късно жителите на Йерихон били обхванати от страх, когато чули, че Йехова по чудодеен начин спрял водите на река Йордан и така израилтяните са преминали по сухото корито. (Исус Навиев 3:14–17) Тази новина още по–силно убедила Раав, че е направила правилния избор, като е повярвала в Йехова.

След това настъпили шестте дълги дни, през които израилтяните обикаляли града по един път на ден. Но седмият ден бил различен. Както беше споменато в началото на статията, те започнали да обикалят Йерихон на разсъмване и след като го обиколили веднъж, продължили да го правят отново и отново. (Исус Навиев 6:15) Какво се опитвали да постигнат?

Накрая след седмата обиколка на седмия ден войската спряла, както и звукът от роговете. Настъпила тишина. Във въздуха се усещало напрежение. После по сигнал на Исус Навиев израилската войска за първи път надала силен вик. Дали стражите на градската стена били озадачени от тази странна атака? Ако да, не било за дълго. Масивната стена се разтресла под краката им. Тя се пропукала и се срутила до основи! Но една част от стената останала непокътната. Това бил домът на Раав, който свидетелствал за нейната вяра. Представи си чувствата ѝ, когато видяла как Йехова я защитил! * Семейството ѝ било в безопасност! (Исус Навиев 6:10, 16, 20, 21)

Народът на Йехова също уважил вярата на Раав. Когато видели, че единствено нейната къща останала невредима, израилтяните разбрали, че Йехова я е защитил. Тя и семейството ѝ преживели унищожението на този зъл град. След битката на Раав ѝ било позволено да живее близо до стана на израилтяните и по–късно се присъединила към народа им. Тя се омъжила за израилтянин на име Салмон. Техният син, Вооз, бил мъж с изключителна вяра. Той се оженил за моавката Рут. * (Рут 4:13, 22) Цар Давид и по–късно Месията, Исус Христос, произлезли от това забележително семейство. (Исус Навиев 6:22–25; Матей 1:5, 6, 16)

Разказът за Раав показва, че никой не е незначителен за Йехова. Той изследва сърцата на всички нас и се радва, когато вижда, че проявяваме вяра, подобна на вярата на Раав. Нейната вяра я подтикнала към действие. Както пише в Библията, тя била „обявена за праведна чрез дела“. (Яков 2:25) Ще бъде мъдро от наша страна, ако подражаваме на вярата ѝ!