В Библията се казва, че за ароматизирането на дрехи и легла било използвано алое. (Псалм 45:8; Притчи 7:17; Песен на песните 4:14) То вероятно било добивано от агарово дърво от вида Аквилария (Aquilaria). Когато започвало да гние, това дърво отделяло ароматно масло и смола. Дървеният материал се смилал на фин прах, който се продавал като „алое“.

Библията сравнява шатрите на Израил с „дърво алое, което Йехова е посадил“. (Числа 24:5, 6) Това може да се дължи на размера на агаровото дърво, което достигало 30 метра височина и чиято корона се разширявала настрани. Днес това дърво не се среща в Израел. Но както се казва в „Речник на Библията“, „няма причина да отхвърляме възможността това и други дървета, които днес не се срещат [в района], да са били отглеждани в богатата и гъсто населена тогава Йорданска долина“.

Според Божия закон всички жертви, принасяни в храма, трябвало да бъдат от най–добро качество. Бог нямало да приема жертви с недостатък. (Изход 23:19; Левит 22:21–24) Юдейският писател от първи век Филон обяснява, че по онова време свещениците внимателно оглеждали целите животни, за да се уверят, че нямат никакъв недостатък.

Ученият Ед Сандърс казва, че служителите в храма вероятно „упълномощавали надеждни продавачи на жертви за принос да продават само животни и птици, които предварително са били огледани от свещениците. В такъв случай продавачът давал на купувача нещо като удостоверение, че жертвата е без недостатък“.

През 2011 г. археолози откриха точно такова удостоверение в района на храма — глинен печат с размера на монета от периода между първи век пр.н.е. и 70 г. от н.е. Двете арамейски думи, изписани на него, могат да бъдат предадени като „чисто за Бога“. Предполага се, че служителите в храма прилагали такива глинени печати заедно с продуктите, използвани в поклонението, или животните, предназначени за жертва.