В Римската империя голям брой хора ставали роби чрез военнопленничество или отвличане. Те били продавани и обикновено повече никога не виждали родните си места и семействата си.

Много роби били изтощавани до смърт в мините, докато онези, които работели в земеделието или като прислужници, били в по–добро положение. Понякога робите били карани да носят железен нашийник с надпис, гарантиращ възнаграждение за онзи, който върне избягалия роб на собственика му. Често робите, които многократно се опитвали да избягат, били жигосвани върху челата с буквата F за fugitivus или беглец.

В Библията четем, че апостол Павел изпратил избягалия роб Онисим при неговия господар Филимон. Макар че Филимон имал законното право да накаже строго Онисим, Павел помолил Филимон да го приеме добре въз основа на християнската любов и личното им приятелство. (Филимон 10, 11, 15–18)

Финикия, която приблизително съответства на днешния Ливан, била известна със своята тирска пурпурна боя, наречена така по името на град Тир. Израилският цар Соломон снабдил храма по негово време с „пурпурна вълнена прежда“, направена от занаятчия от Тир. (2 Летописи 2:13, 14)

Тирската пурпурна боя била най–скъпата за времето си, до голяма степен поради огромните усилия, необходими за добиването ѝ. Най–напред рибари събирали голямо количество морски охлюви *. Около 12 000 мекотели били нужни за добиването на боя за една–единствена дреха. След това морските охлюви били изваждани от черупките им и жлезите им били отделяни. Занаятчиите смесвали жлезите със сол и оставяли сместа на слънце за три дни. После я разреждали с морска вода, слагали я в затворен съд и я нагрявали умерено в продължение на още няколко дни.

Благодарение на търговията и колонизирането финикийците запазили позицията си на пазара за тирска пурпурна боя в продължение на стотици години. Следи от производството на тази боя са открити в района на Средиземно море, чак до град Кадис в Испания.