ЙОСИФ поглежда с копнеж на изток и му се иска да избяга от кервана. Там, недалече зад хълмовете, се намира домът му в Хеврон. По това време баща му вероятно се подготвя за вечерта, без да има ни най–малка представа какво е сполетяло любимия му син. Но Йосиф не може да отиде при него и знае, че е възможно никога да не види лицето на скъпия си баща. Търговците го наблюдават, докато насочват камилите си по утъпкания път, водещ на юг. Сега Йосиф е тяхна собственост и те не го изпускат от поглед. За тях момчето е като скъпия товар от благоуханни масла и смоли — ценна стока, която ще им донесе печалба в Египет.

Йосиф е на не повече от 17 години. Представи си как той присвива очи, докато гледа на запад към Голямото море, където слънцето приближава хоризонта, и се опитва да проумее тежката ситуация, в която е попаднал. Йосиф още не може да повярва, че собствените му братя едва не го убили и го продали като роб. Вероятно едва сдържа сълзите си и не може да си представи какво го очаква в бъдеще.

Как Йосиф се озовал в това ужасно положение? И какво можем да научим от вярата на младия мъж, който бил отхвърлен и нападнат от членове на собственото си семейство?

Семейството на Йосиф било много голямо, но в него липсвало щастие и единство. Записаното в Библията за това семейство ясно показва отрицателните последствия от дълбоко вкоренената полигамия, която Бог допускал тогава сред народа си, докато неговият Син не възстановил първоначалния стандарт за моногамия. (Матей 19:4–6) Яков имал поне 14 деца от 4 различни жени — от двете си съпруги, Лия и Рахил, и от техните робини, Зелфа и Вала. Още от началото Яков обичал красивата Рахил, но никога не изпитал същата привързаност към по–голямата ѝ сестра Лия, за която бил измамен да се ожени. Между двете жени съществувало жестоко съперничество и ревност, което се отразило и на децата в семейството. (Битие 29:16–35; 30:1, 8, 19, 20; 37:35)

Дълго време Рахил не можела да има деца, но накрая родила Йосиф. Яков имал по–специално  отношение към този син, който му се родил на стари години. Например, когато предстояла опасната среща с брата на Яков, Исав, който искал да го убие, Яков се погрижил Рахил и малкият Йосиф да са на най–безопасното място в края на групата. Този напрегнат ден вероятно оставил траен спомен в ума на Йосиф. Представи си как сутринта се чудел защо възрастният му, но енергичен баща куца. Несъмнено бил изумен от причината — предишната нощ баща му се борил с могъщ ангел, защото искал благословията на Йехова Бог. Наградата на Яков била вече да се казва Израил. Един цял народ щял да носи името му! (Битие 32:22–31) След време Йосиф разбрал, че племената на този народ ще произлязат от синовете на Израил.

След време младият Йосиф неочаквано се сблъскал с тежката загуба на най–скъпия си човек. Майка му умряла при раждането на по–малкия му брат, Вениамин. Баща му дълбоко скърбял заради смъртта ѝ. Представи си как Яков нежно избърсва сълзите на Йосиф и го утешава със същата надежда, която преди носела утеха на дядото на Яков, Авраам. Йосиф сигурно много се вълнувал да научи, че един ден Йехова ще върне майка му към живот! Това вероятно още повече засилило любовта му към щедрия „Бог ... на живите“. (Лука 20:38; Евреи 11:17–19) След смъртта на Рахил Яков винаги изпитвал нежни чувства към двамата синове, които му родила. (Битие 35:18–20; 37:3; 44:27–29)

Много деца щяха да станат разглезени при такова специално отношение, но Йосиф се поучил от хубавите качества на родителите си, развил силна вяра и придобил ясна представа какво е правилно и какво е погрешно. На 17 години той вече бил пастир и помагал на някои от по–големите си братя. Йосиф обаче забелязал, че понякога те вършели лоши неща. Дали се изкушавал да си замълчи, за да спечели одобрението им? Дори да било така, той постъпвал правилно, като казвал на баща си какво се случва. (Битие 37:2) Може би смелата постъпка на Йосиф затвърдила високото мнение на Яков за скъпия му син. Какъв чудесен пример е това за християнските младежи! Когато биват изкушавани да прикрият сериозен грях на свой брат, сестра или приятел, ще е мъдро да подражават на Йосиф и да се обърнат към онези, които са в състояние да окажат помощ на съгрешилия. (Левит 5:1)

Можем да извлечем поука от семейството на Йосиф. Макар че днес истинските християни отхвърлят полигамията, сред тях има много семейства с доведени или заварени деца. Те могат да научат от Яков и близките му, че проявяването на пристрастие отслабва единството помежду им. Мъдрите родители в такива  семейства правят всичко възможно да убедят децата си, било то доведени, или заварени, че са обичани и са благословени с уникални способности, както и че всеки в семейството може да допринесе за щастието в него. (Римляни 2:11)

Вероятно заради смелостта на Йосиф да върши каквото е правилно Яков дал да направят за него специална дреха. (Битие 37:3) Явно това била стигаща до земята елегантна дреха с дълги ръкави. Предполага се, че такова облекло обикновено носели знатните мъже или князете.

Сигурно Яков имал добри намерения и Йосиф бил признателен за тази проява на внимание и любов от страна на баща му. Но тази дреха щяла да донесе на Йосиф много проблеми. Например, както споменахме, момчето било пастир и трябвало да върши тежка физическа работа. Представи си го облечен с великолепната дреха, докато си проправя път през високата трева, изкачва скали или се опитва да освободи загубило се агне, заплетено в тръните. Но по–големият проблем бил как този знак на специалното благоволение на Яков щял да се отрази на взаимоотношенията на Йосиф с братята му.

В Библията се казва: „Когато видяха, че баща им го обича повече от всички тях, останалите братя започнаха да мразят Йосиф и не можеха да говорят спокойно с него.“ * (Битие 37:4) Завистта им може да е разбираема, но братята на Йосиф не бивало да се поддават на това горчиво чувство. (Притчи 14:30; 27:4) Случвало ли ти се е да изпитваш завист, когато някой друг получи вниманието или почитта, които ти искаш? В такъв момент си спомни за братята на Йосиф. Завистта им ги накарала да извършат неща, за които после съжалявали. Примерът им служи като напомняне за християните, че е много по–мъдро ‘да се радваме с онези, които се радват’. (Римляни 12:15)

Йосиф несъмнено усещал враждебността на братята си. Дали тогава криел красивата си дреха, когато те били наблизо? Може би се изкушавал да го направи. Трябва да имаме предвид обаче, че Яков искал дрехата да е знак за благоволението и любовта му. Йосиф искал да оправдае доверието на баща си и затова вярно носел дрехата. Примерът му е от полза за нас. Макар че небесният ни Баща никога не проявява пристрастие, понякога той оказва специално благоволение на определени свои верни служители. Също така очаква от тях да не са  като хората в този покварен и неморален свят. Подобно на красивата дреха на Йосиф, поведението на истинските християни ги отличава от останалите. Това понякога предизвиква завист и враждебност. (1 Петър 4:4) Трябва ли един християнин да крие, че е служител на Бога? Не, подобно на Йосиф, който не криел дрехата си. (Лука 11:33)

След време Йосиф имал два необикновени съня. В първия сън той видял себе си и братята си как всеки държи по един сноп жито. Неговият сноп застанал прав, а снопите на братята му го наобиколили и му се поклонили. Във втория сън слънцето, луната и единайсет звезди се покланяли на Йосиф. (Битие 37:6, 7, 9) Какво трябвало да направи Йосиф във връзка с тези странни и ярки сънища?

Сънищата идвали от Йехова Бог. Те имали пророчески характер и Бог искал Йосиф да предаде посланието, което съдържали. В известен смисъл Йосиф трябвало да направи същото като пророците, които щели да предават посланията и присъдите на Бога на неверния му народ.

Йосиф тактично казал на братята си: „Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах!“ Те разбрали съня и никак не им харесал, затова отвърнали: „Да не искаш да бъдеш цар над нас? Или може би искаш да господаруваш над нас?“ В Библията се добавя: „Така те намериха нова причина да го мразят заради сънищата му и заради думите му.“ Когато Йосиф разказал втория сън пред баща си и братята си, реакцията не била по–добра. В Писанието четем: „Баща му го смъмри с думите: ‘Какво означава сънят, който си сънувал? Да не би аз и майка ти, и братята ти да дойдем и да ти се поклоним до земята?’“ Яков обаче продължил да размишлява за това. Дали Йехова не говорел на момчето по този начин? (Битие 37:6, 8, 10, 11)

Йосиф не бил нито първият, нито последният служител на Йехова, който трябвало да предаде пророческо послание, което другите не одобрявали и дори можело да доведе до преследване. Най–големият пророк бил Исус. Той казал на последователите си: „Щом преследваха мене, ще преследват и вас.“ (Йоан 15:20) Независимо от възрастта си християните могат да научат много от вярата и смелостта на младия Йосиф.

След известно време Яков изпратил младия Йосиф на дълъг път. По–големите синове пасели стадата на север, близо до Сихем, където неотдавна си създали сериозни врагове. Яков естествено бил загрижен за синовете си и затова изпратил Йосиф да провери как са те. Можеш ли да си представиш как се чувствал Йосиф? Той знаел, че братята му го мразят повече от всякога! Как щели да реагират, когато отиде при тях, изпратен от баща им? Въпреки всичко Йосиф послушно тръгнал. (Битие 34:25–30; 37:12–14)

Пътуването било много дълго — четири или пет дни пеша. Сихем се намирал на около 80 км северно от Хеврон. В Сихем обаче Йосиф разбрал, че братята му са се преместили в Дотан, приблизително 20 км на север. Накрая Йосиф приближил Дотан. Братята му го видели отдалече и омразата им отново се разпалила. В Библията четем: „Те си казаха един на друг: ‘Я вижте кой идва — онзи със сънищата! Хайде да го убием и да го хвърлим в една от ямите за вода! Ще кажем, че го е изял опасен див звяр. Да видим тогава какво ще излезе от сънищата му!’“ Рувим обаче ги убедил да хвърлят Йосиф в една яма жив, надявайки се после да спаси момчето. (Битие 37:19–22)

Без да подозира нищо, Йосиф се приближил и несъмнено се надявал на мирно посрещане. Вместо това братята му го нападнали! Те грубо свалили специалната му дреха, завлекли го до пресъхнала яма за вода и го хвърлили вътре. Йосиф паднал на дъното на ямата. Възстановявайки се от шока, той с мъка се изправил на крака, но не можел сам да се изкатери навън. Йосиф виждал само късче от небето и чувал как братята му се отдалечават. Той ги  викал, умолявал ги, но те не му обръщали внимание и коравосърдечно седнали наблизо да ядат. Докато Рувим го нямало, останалите отново правели планове да убият момчето, но Юда ги убедил да го продадат на минаващи оттам търговци. Дотан се намирал близо до пътя, по който пътували търговците за Египет, и не след дълго приближил керван на исмаилтяни и мадиамци. Преди Рувим да се върне, братята на Йосиф го продали като роб за 20 сикъла. * (Битие 37:23–28; 42:21)

Така се връщаме в началото на разказа. Докато го отвеждали на юг по пътя към Египет, Йосиф си мислел, че е загубил всичко. Той бил отделен от семейството си и с години нямало да знае нищо за близките си — нито за тревогата на Рувим, когато се върнал и разбрал, че Йосиф го няма, нито за скръбта на Яков, когато бил излъган, че скъпият му син е мъртъв, нито за възрастния си дядо Исаак, който още бил жив, нито дори за по–малкия си брат Вениамин, който щял много да му липсва. Но дали Йосиф изгубил всичко? (Битие 37:29–35)

Йосиф имал нещо, което братята му никога не можели да му отнемат — вярата. Той знаел много за своя Бог Йехова и нищо не можело да му отнеме вярата в него — нито загубата на дома, нито дългото и тежко пътуване като пленник до Египет, нито дори унижението да бъде продаден като роб на богатия египтянин Петефрий. (Битие 37:36) Вярата на Йосиф и решимостта му да остане близо до своя Бог всъщност се засилили в резултат на трудностите. От следващи статии от поредицата ще разберем как вярата направила Йосиф още по–полезен за неговия Бог Йехова, както и за семейството му, което се оказало в беда. Колко мъдро е да подражаваме на вярата на Йосиф!