Разумно ли било от страна на Давид да очаква Бог да мисли за него? Мисли ли Бог за тебе? На мнозина им е трудно да повярват, че могъщият Бог се интересува от тях. Защо е така?

Една причина е, че Бог е много по–висша форма на живот от човека. От извисената му позиция всички народи „са като капка от ведро и тежат колкото праха върху везните“. (Исаия 40:15) Един скептичен съвременен писател дори направил заключението, че е „висша проява на наглост да вярваме, че има Бог, който проявява личен интерес към делата ни“.

От друга страна, някои мислят, че собствените им действия ги правят недостойни за внимание от страна на Бога. Например Джим, който е на средна възраст, споделя: „Постоянно се молех за вътрешен мир и самоконтрол, но рано или късно отново ме обхващаше гняв. Накрая сметнах, че съм зъл до мозъка на костите си и че Бог не е в състояние да ми помогне.“

Дали Бог е толкова далече, че не обръща внимание на хората? Какво мисли в действителност за несъвършените си творения? Ако Бог не разкрие повече за себе си, човек няма право да говори от негово име и да дава отговор на тези въпроси. Но посланието на Бога към човечеството, Библията, ни уверява, че той не е далечно божество, което не изпитва никаква загриженост към нас. Библията казва: „Всъщност той не е далече от всеки един от нас.“ (Деяния 17:27) В следващите четири статии ще се убедим, че Бог се интересува от нас, и ще разгледаме как е проявил такъв интерес към обикновени хора като тебе.