Като много малък с родителите ми живеехме близо до Лайпциг (Източна Германия), недалече от границата с Чехия и Полша. Когато бях на шест години, заради работата на баща ми трябваше да заминем в чужбина — първо в Бразилия и после в Еквадор.

На 14–годишна възраст ме изпратиха в пансион в Германия. Тъй като родителите ми бяха далече в Южна Америка, трябваше сам да се грижа за себе си. Станах много самоуверен и не ме интересуваше как действията ми се отразяват на другите.

Когато бях на 17 години, родителите ми се върнаха в Германия. Първоначално живях заедно с тях. Но тъй като вече бях свикнал да съм самостоятелен, беше невъзможно отново да живея със семейството си. На 18 години напуснах дома.

Не се задържах на едно място, търсейки цел в живота. Наблюдавах как живеят хората и участвах в различни движения. Убедих се, че най–добрият начин да използвам живота си е да изследвам нашата красива планета, преди човечеството да я унищожи.

Напуснах Германия, купих си мотор и тръгнах за Африка. Скоро обаче трябваше да се върна в Европа за някои поправки по мотора. Не след дълго се озовах на един плаж в Португалия. Реших да оставя мотора и да се придвижвам по вода.

Присъединих се към една група младежи, които се готвеха да прекосят Атлантическия океан. Така срещнах бъдещата си съпруга Лори. Първо плавахме до Карибските острови. Тогава, след кратък престой в Пуерто Рико, се върнахме в Европа. Надявахме се да намерим платноходка, която да превърнем в моторна яхта, в която да живеем. Но след три месеца търсене трябваше да се откажем от проекта, защото получих повиквателна за военна служба в Германия.

Прекарах 15 месеца в немския флот. През това време с Лори се оженихме и продължихме с приготвленията си да плаваме. Малко преди да започна военна служба,  бяхме купили корпуса на една спасителна лодка. Докато служех в армията, постепенно го превърнахме в малък плавателен съд. Планирахме да живеем там и да изследваме нашата красива планета. Точно тогава, след като приключих военната си служба, но преди да завърша лодката, срещнахме Свидетелите на Йехова и започнахме да изучаваме Библията.

Първоначално не мислех, че е нужно да правя големи промени. Бях женен с жената, с която живеех, и вече бях спрял да пуша. (Ефесяни 5:5) А относно плановете ни да пътуваме по света, смятах, че да отдадем живота си на това да наблюдаваме чудесните Божии творения, несъмнено е смислено начинание.

Всъщност обаче трябваше да направя промени, особено в личността си. Бях твърде горд и самоуверен, като мислех единствено за собствените си способности и постижения. Живеех единствено за себе си.

Един ден прочетох известната Исусова Проповед на планината. (Матей, 5–7 глава) Първоначално бях озадачен от щастието, за което говорел Исус. Например той казал, че са щастливи онези, които гладуват и жадуват. (Матей 5:6) Чудех се как това да си в нужда може да ти носи щастие. Докато изучавах, осъзнах, че всички имаме духовни нужди, но трябва смирено да го признаем, за да можем да ги удовлетворим. Както казал Исус: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3)

След като започнахме да изучаваме в Германия, с Лори се преместихме във Франция и след време в Италия. Където и да отивахме, срещахме Свидетели на Йехова. Голямо впечатление ми правеше искрената им любов един към друг, както и единството помежду им. Разбрах, че Свидетелите наистина са световно братство. (Йоан 13:34, 35) След време с Лори се покръстихме като Свидетели на Йехова.

След това продължих да правя промени в личността си. С Лори бяхме решили да плаваме до Африка и после през Атлантическия океан до САЩ. Там, в океана, където бяхме само двамата в една малка лодка, заобиколени от необятната морска шир, осъзнах колко незначителен съм в сравнение с величествения ни Създател. Тъй като разполагах с много време (сред океана няма много за вършене), се посветих на четене на Библията. Най–силно впечатление ми направиха разказите за живота на Исус на земята. Той бил съвършен човек с невъобразими способности, но никога не насочвал вниманието към себе си. Той не живеел за себе си, а за небесния си Баща.

Като размишлявах върху примера на Исус, осъзнах, че трябва да поставя Божието Царство на първо място в живота си, а не да опитвам да го вместя между многото неща, които исках да върша. (Матей 6:33) Когато с Лори накрая стигнахме в САЩ, решихме да се установим там и да се съсредоточим върху духовните неща.

В предишния си егоцентричен начин на живот изпитвах много несигурност. Сега обаче намерих източник на непогрешима мъдрост, от която да се ръководя. (Исаия 48:17, 18) Също така придобих съвсем различна цел в живота — да служа на Бога и да помагам на другите да учат за него.

Като прилагаме библейските принципи, с Лори значително укрепихме брака си. Бяхме благословени и с прекрасна дъщеря, която също познава Йехова и го обича.

Животът ни не винаги е вървял като по вода. Но с помощта на Йехова сме решени никога да не преставаме да му служим или да се уповаваме на него. (Притчи 3:5, 6)