ВСЕКИ от нас е виждал разгневени хора и несъмнено и ние самите понякога се ядосваме. Макар че вероятно възприемаме гнева като отрицателна емоция, която трябва да бъде потискана, често смятаме, че имаме всички основания да се ядосаме, особено когато ни изглежда, че някой е постъпил несправедливо. В една статия от Американската асоциация по психология дори се твърди, че „гневът е нормална, обикновено здравословна, човешка емоция“.

Подобен възглед може да изглежда допустим, когато разгледаме какво написал апостол Павел под вдъхновение от Бога. Признавайки, че е възможно човек да се ядоса, Павел казал: „Гневете се, но не стигайте до грях. Нека залезът на слънцето не ви заварва разгневени.“ (Ефесяни 4:26) Трябва ли тогава да даваме воля на гнева си, или по–скоро да се стараем да го контролираме?

Когато дал този съвет относно гнева, Павел очевидно имал предвид следните думи на псалмиста: „Дори и да се разгневите, не стигайте до грях!“ (Псалм 4:4) Какво искал да каже Павел? Той продължил: „Нека се махнат от вас всяка злобна горчивина, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи, както и всяко зло.“ (Ефесяни 4:31) Павел всъщност подканял християните да не дават воля на гнева си. Интересно е, че в статията на Американската асоциация по психология се казва още: „Проучванията установяват, че изливането на гнева всъщност засилва гнева и агресията и по никакъв начин не ти помага ... да разрешиш ситуацията.“

Как „да махнем“ от себе си гнева и лошите последици от него? Соломон, мъдрият цар на древен Израил, писал: „Прозрението на човека възпира гнева му и е красиво от негова страна да подминава простъпката.“ (Притчи 19:11) Как „прозрението на човек“ може да му помогне, когато в него се надигне гняв?

Прозрението е способността да вникнеш в дадена ситуация. Да имаш прозрение, означава  да виждаш под повърхността на даден въпрос. Как това може да ни помогне, когато някой ни обиди или предизвика?

Когато станем свидетели на някаква несправедливост, е възможно да се ядосаме. Но ако постъпим според емоциите си и отвърнем с насилие, вероятно ще пострадаме или ще нараним някого. Точно както неконтролираният огън може да изгори една къща, пламъкът на гнева може да разруши репутацията ни, както и взаимоотношенията ни с другите, дори с Бога. Затова, ако усещаме в нас да се надига гняв, най–добре е да обмислим по–задълбочено ситуацията. Придобиването на по–ясна картина за случващото се несъмнено ще ни помогне да контролираме емоциите си.

Веднъж бащата на Соломон, цар Давид, за малко щял да си навлече кръвна вина във връзка с един мъж на име Навал, ако не бил получил помощ да вникне в ситуацията. Давид и мъжете му защитавали овцете на Навал в юдейската пустиня. Когато дошло времето Навал да стриже овцете си, Давид го помолил за малко провизии. Навал му отговорил: „Нима трябва да взема своя хляб, своята вода и месото, което приготвих за стригачите си, и да ги дам на хора, за които дори не знам откъде са?“ Каква обида само! Щом чул тези думи, Давид заедно с около 400 мъже тръгнали да убият Навал и всички мъже в семейството му. (1 Царе 25:4–13)

Съпругата на Навал, Авигея, научила за случилото се и отишла да пресрещне Давид. Щом намерила Давид и мъжете му, тя паднала в краката му и казала: „Моля те, позволи на робинята си да говори пред тебе и чуй думите на робинята си!“ Тогава тя обяснила колко безразсъден е Навал и колко ще съжалява Давид, ако си отмъсти и пролее кръв. (1 Царе 25:24–31)

Какво прозрение придобил Давид от думите на Авигея, което му помогнало да успокои напрегнатата ситуация? Първо, той разбрал, че Навал е безразсъден по природа, и второ, осъзнал, че ще си навлече кръвна вина, ако отмъсти. Подобно на Давид и ти може да си ядосан заради нещо. Какво трябва да направиш? В една статия на клиниката „Мейо“ за справянето с гнева се дава следното предложение: „Спри за момент, дишай дълбоко и брой до 10.“ Да, спри и помисли каква е причината за проблема и какви ще са последствията, ако направиш каквото възнамеряваш. Нека прозрението да възпре гнева ти и дори да го успокои. (1 Царе 25:32–35)

И днес мнозина получават помощ да контролират гнева си. Себастиан обяснил как като 23–годишен затворник в Полша се научил да контролира нрава си и силните си емоции посредством изучаване на Библията. Той казал: „Първо мисля за проблема. След това се опитвам да приложа библейските съвети. Установих, че Библията съдържа най–доброто ръководство.“

Сецуо следва почти същата тактика. Той казал: „Преди крещях на колегите си, когато им се ядосвах. Сега, след като изучавах Библията, вместо да крещя, си задавам следните въпроси: ‘Чия е вината? Дали не съм причинил аз проблема?’“ Този размисъл възпирал гнева му и той бил в състояние да контролира силните чувства, които се надигали в него.

Гневът може да е много силна емоция, но съветите от Божието Слово са още по–силни. Като прилагаш мъдрите библейски напътствия и се молиш за Божията помощ, ти също можеш да възпреш или да контролираш гнева си чрез прозрение.