Родена съм в Баку, Азербайджан, и бях второто от две деца. Баща ми беше мюсюлманин, а майка ми — еврейка. Родителите ми се обичаха и приемаха различията във вярванията си. Майка ми подкрепяше баща ми по време на постите през месец рамазан и баща ми я подкрепяше, когато тя празнуваше Пасхата. Вкъщи имахме Корана, Тората и Библията.

Аз се възприемах като мюсюлманка. Макар че не се съмнявах в съществуването на Бога, имаше въпроси, които ме тревожеха. Чудех се: „Защо Бог е създал хората и има ли смисъл някой да страда цял живот, само за да бъде измъчван вечно в ада?“ Тъй като мнозина казват, че всичко, което се случва, е по Божията воля, се питах: „Дали Бог е просто кукловод, който се наслаждава да гледа как страдаме?“

Когато бях на 12 години, започнах да спазвам намаз, или церемониалната молитва на мюсюлманите, която се отправя по пет пъти на ден. По това време баща ми изпрати мене и сестра ми на еврейско училище. Освен другите предмети ни учеха на Тората и на еврейски език. Преди да започнем часовете, трябваше да се молим според еврейската традиция. Така сутрин вкъщи правех намаз, а по–късно през деня участвах в еврейските молитви в училище.

Отчаяно търсех логични отговори на въпросите си. Многократно питах равините в училище: „Защо Бог е създал хората? Какво мисли той за баща ми, който е мюсюлманин? Защо, след като е добър човек, на него се гледа като на нечист? Защо Бог го е създал?“ Малкото отговори, които получавах, бяха неясни и неубедителни.

Вярата ми в Бога беше разклатена през 2002 г. Тогава имигрирахме в Германия. Само седмица по–късно баща ми получи удар и изпадна в кома. Години наред се бях молела за здравето и благополучието на семейството ми. Тъй като  бях убедена, че само Всемогъщият има власт над живота и смъртта, всеки ден го умолявах да запази живота на баща ми. Мислех си: „За Бога няма да е трудно да изпълни искреното желание на едно малко момиче.“ Бях убедена, че той ще откликне на настоятелната ми молба. Но баща ми почина.

Бог изглеждаше безразличен и аз се чувствах съсипана. Мислех си: „Или не се моля по правилния начин, или Бог не съществува.“ Бях съкрушена и вече не можех да спазвам намаз. Другите религии ми се струваха безсмислени, затова направих заключението, че няма Бог.

Шест месеца по–късно ни посетиха Свидетели на Йехова. Тъй като нямахме добро мнение за християнството, със сестра ми искахме любезно да им покажем, че грешат. Попитахме ги: „Защо християните се покланят на Исус, на кръста, на Мария и на други идоли, щом това противоречи на Десетте Божи заповеди?“ От Писанието Свидетелите ни показаха убедителни доказателства, че на истинските християни е забранено да се покланят на идоли и че молитвите трябва да се отправят единствено към Бога. Бях много учудена.

След това попитахме: „Какво ще кажете за Троицата? Ако Исус е Бог, как може да е живял на земята и да е бил убит от хората?“ Те отново отговориха с помощта на Библията и обясниха, че Исус нито е Бог, нито е равен на него. Свидетелите казаха, че поради тази причина не вярват в учението за Троицата. Бях изумена и си помислих: „Тези християни са наистина странни.“

Въпреки това исках да знам защо хората умират и защо Бог позволява страданията. Свидетелите ми показаха книгата „Познанието, което води към вечен живот“ *, в която цели глави разглеждаха моите въпроси. Веднага започнах да изучавам Библията с тях.

На всяко изучаване намирах смислени, основани на Библията отговори на въпросите си. Научих, че името на Бога е Йехова. (Псалм 83:18) Основното му качество е неегоистична любов. (1 Йоан 4:8) Той създал хората, защото искал да сподели с тях дара на живота. Разбрах, че макар да допуска несправедливостта, Бог я мрази и скоро ще я премахне завинаги. Научих и че бунтът на Адам и Ева се оказал пагубен за човечеството. (Римляни 5:12) Едно от тъжните последствия е смъртта, която отнема живота на близките ни, както стана с баща ми. Бог обаче ще поправи нанесената вреда в идващия нов свят, където мъртвите ще бъдат върнати към живот. (Деяния 24:15)

Библейската истина утоли жаждата ми за отговори. Отново започнах да вярвам в Бога. Като опознах Свидетелите на Йехова по–добре, осъзнах, че са световно братство. Единството и любовта помежду им ми направиха голямо впечатление. (Йоан 13:34, 35) Всичко, което научих за Йехова, ме подтикна да му служа, затова станах Свидетелка на Йехова. Покръстих се на 8 януари 2005 г.

Благодарение на логичното послание на Библията придобих по–положителен възглед за живота. Убедителните доводи, които намерих в Божието Слово, ми донесоха вътрешен мир. Изпитвам голяма радост и утеха от надеждата отново да видя баща си при възкресението, обещано в Писанието. (Йоан 5:28, 29)

От шест години се радвам на щастлив брак с Джонатан, който също се бои от Бога. И двамата разбрахме, че истината от Библията е логична и проста, но същевременно е безценно богатство. Затова сме признателни за честта да споделяме вярата и чудесната си надежда с другите. Сега знам, че Свидетелите на Йехова не са „странни“, а са истински християни.