Меган: Здравей, Шърли. Радвам се, че те видях на Възпоменанието на смъртта на Исус Христос * миналата седмица. С какво впечатление остана от събранието?

Шърли: Хареса ми, но да си призная не разбрах всичко, което се каза. Знам, че хората честват раждането на Исус на Коледа и възкресението му на Великден, но не бях чувала някой да отбелязва смъртта му.

Меган: Вярно е, че Коледа и Великден са известни празници. Но Свидетелите на Йехова смятат, че е важно да се почита смъртта на Исус. Ако имаш няколко минути, ще се радвам да разгледаме причините за това.

Шърли: Добре, имам малко време.

Меган: Всъщност Свидетелите на Йехова отбелязват смъртта на Исус, защото самият той казал на последователите си да го правят. Обърни внимание какво станало в нощта преди Исус да умре. Чувала ли си за специалната вечеря, която той имал с верните си ученици?

Шърли: Сигурно имаш предвид Тайната вечеря.

Меган: Точно така. Тя е наречена също Вечерята на Господаря. Тогава Исус дал на последователите си ясни напътствия. Искаш ли да прочетеш думите му, записани в Лука 22:19?

Шърли: Добре. „И той взе хляб, благодари в молитва, разчупи го и като им го даде, каза: ‘Това представя моето тяло, което ще бъде дадено за вас. Правете това като възпоменание за мене.’“

Меган: Благодаря ти. Забеляза ли думите на Исус в последното изречение на стиха — „Правете това като възпоменание за мене“? И точно преди да каже на последователите си да правят възпоменание за него, Исус ясно посочил защо. Той обяснил, че животът му щял да бъде даден за учениците му. Исус изразил същата мисъл по подобен начин в Матей 20:28. Там е записано: „Човешкият син не дойде да му служат, а да служи на другите и да даде живота си като откуп в замяна на мнозина.“ В общи линии Свидетелите на Йехова се събират за годишнината от смъртта на Исус, за да си припомнят изкупителната жертва, която той дал. Смъртта му може да означава живот за всички послушни хора.

Шърли: Чувала съм да казват, че Исус умрял, за да живеем ние. Но ако трябва да съм честна, не разбирам как точно става това.

 Меган: Не си единствена, Шърли. Въпросът за изкупителната жертва на Исус не е толкова лесен. Но той е една от най–прекрасните истини в Божието Слово. Между другото, как си с времето?

Шърли: Имам още няколко минути.

Меган: Хубаво. Скоро четох относно темата за откупа и ще се опитам да ти го обясня по прост начин.

Шърли: Добре.

Меган: За да схванем въпроса за откупа, трябва първо да разберем какво станало, когато Адам и Ева съгрешили в Едемската градина. За целта нека прочетем заедно Римляни 6:23. Искаш ли ти да го прочетеш?

Шърли: Може. Казва се: „Заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар.“

Меган: Благодаря ти. Нека анализираме тези думи. Първо, обърни внимание как започва стихът: „Заплатата на греха е смърт.“ Това е просто правило, което Бог постановил в началото на човешката история — заплатата, или наказанието, за греха е смърт. Разбира се, в началото нямало грешници. Адам и Ева били създадени съвършени и техните деца трябвало да се родят съвършени. Затова нямало причина някой да умира. Адам, Ева и всички техни потомци имали надеждата да живеят вечно и да са щастливи. Но както знаеш, нещата не се развили по този начин.

Шърли: Така е. Адам и Ева яли от забранения плод.

Меган: Правилно. И когато го направили, когато Адам и Ева избрали да не се подчинят на Бога, те съгрешили. Всъщност така избрали да станат несъвършени, или грешни. Това имало катастрофални последици не само за тях, но и за тяхното потомство.

Шърли: Какво имаш предвид?

Меган: Ще използвам един пример. Обичаш ли да правиш печива?

Шърли: Да, много обичам!

Меган: Да кажем, че имаш чудесна нова форма за печене на хляб. Но преди да си имала възможността да я използваш дори веднъж, я изпускаш на пода и от удара се получава голяма вдлъбнатина. Какво ще стане с хляба, който опечеш в тази форма? Няма ли и той да има вдлъбнатина?

Шърли: Да, разбира се.

Меган: По подобен начин, когато избрали да не са послушни на Бога, Адам и Ева били „деформирани“, или опетнени, от греха и несъвършенството. И понеже съгрешили, преди да имат деца, децата им щели да се родят със същата „деформация“. Всички щели да се родят грешни. В Библията думата „грях“ се отнася не само за определено действие, но и за състоянието, което сме наследили. Крайният резултат е, че макар ти и аз да не сме направили нищо погрешно — дори не сме били родени, когато Адам и Ева съгрешили, — те са обрекли нас и всички техни и наши потомци на живот в несъвършенство и грях, който завършва със смърт. Както четохме в Римляни 6:23, наказанието за греха е смърт.

Шърли: Това не е никак честно. Защо хората трябва да страдат вечно заради греха на Адам и Ева?

Меган: Права си, не изглежда честно. Но нещата не свършват дотук. Поради съвършената си справедливост Бог отредил, че Адам и Ева трябва да умрат за греховете си, но не оставил потомците им без надежда. Той осигурил начин да се измъкнем от това положение. Тук се намесва изкупителната жертва на Исус. Виж отново Римляни 6:23. След като се посочва, че „заплатата на греха е смърт“, в стиха се казва: „А Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар.“ Следователно  смъртта на Исус открива възможността да се избавим от греха и смъртта. *

Меган: В стиха има още една подробност, на която бих искала да обърнем внимание.

Шърли: Каква е тя?

Меган: Забележи, че тук се казва: „Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар.“ Щом Исус страдал и умрял за нас, като дал живота си в наша полза, защо в стиха се казва, че това е „Божи дар“? Защо не е записано „Исусов дар“? *

Шърли: Хм, не знам.

Меган: Бог създал Адам и Ева и когато проявили непослушание в Едемската градина, те съгрешили срещу него. Вероятно той бил дълбоко наранен, когато първите двама души, които създал, се разбунтували срещу него. Но Йехова веднага намерил решение. * Намерението му било едно от духовните му творения да дойде на земята, да живее като съвършен човек и накрая да даде живота си като изкупителна жертва. Така че цялата уредба за откупа е дар от Бога. Откупът е дар от Бога и поради още една причина. Питала ли си се някога какво изпитал Бог, когато Исус бил убит?

Шърли: Май не.

Меган: Виждам някои играчки. Сигурно имаш деца.

Шърли: Да имам две — момче и момиче.

Меган: Като родител, помисли как трябва да се е почувствал небесният Баща на Исус, Йехова Бог, когато синът му умрял. Какво ли е било за него да гледа от небето как скъпият му Син бил арестуван, осмиван и удрян с юмруци? И какво ли е изпитвал Бащата, когато Синът му бил прикован към дървен стълб и оставен да умре бавно и мъчително?

Шърли: Сигурно се е чувствал ужасно. Никога не съм мислила за това!

Меган: Разбира се, не можем да кажем как точно се чувствал Бог в този ден. Знаем обаче, че той има чувства, както и защо е позволил това да се случи. Обяснено е по прекрасен начин в един добре познат стих — Йоан 3:16. Би ли го прочела?

Шърли: Да. Тук пише: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“

Меган: Благодаря ти. Виж отново началото на стиха — „Бог толкова обикна света“. Това е ключът — любовта. Любовта подтикнала Бога да изпрати своя Син на земята да умре за нас. Изкупителната жертва наистина е най–великата проява на любов. Затова Свидетелите на Йехова се събират всяка година за отбелязването на смъртта на Исус. Беше ли ти от полза това обсъждане?

Шърли: Да, определено. Благодаря ти, че отдели време да разгледаш тази информация с мене.