Патриархът Йов е описан като „безукорен и праведен“. (Йов 1:1) Лот е наречен „праведен мъж“. (2 Петър 2:8) А за Давид се казва, че вършел „това, което е правилно“ в Божиите очи. (3 Царе 14:8) Нека обаче разгледаме по–отблизо какво се случило в живота на тези библейски личности. Ще видим, че 1) те правели грешки, 2) можем да научим много от техния пример и 3) несъвършените хора могат да имат Божието одобрение.

Йов понесъл много трудности, които изглеждали несправедливи, и стигнал до погрешното заключение, че Бог не се интересува дали той продължава да вярва в него, или не. (Йов 9:20–22) Йов бил толкова убеден в своята праведност, че на другите им се струвало сякаш той обявява себе си за по–праведен от Бога. (Йов 32:1, 2; 35:1, 2)

Лот трябвало да вземе решение, което изглеждало просто и ясно, но се колебаел. Той  бил много обезпокоен от голямата неморалност на хората, живеещи в Содом и Гомор, като дори ‘измъчвал праведната си душа’ поради поведението им. (2 Петър 2:8) Бог заявил, че възнамерява да унищожи тези порочни градове, и дал възможност на Лот и семейството му да се спасят. Може би смяташ, че Лот бил първият, който напуснал града. В този решаващ момент обаче той се бавел. Ангелите, изпратени да спасят него и семейството му, трябвало да ги хванат за ръка и да ги изведат на сигурно място извън града. (Битие 19:15, 16)

Давид показал липса на самоконтрол и извършил прелюбодейство с жената на друг мъж. Опитвайки се да прикрие постъпката си, той дори наредил да убият съпруга ѝ. (2 Царе, 11 глава) В Библията се казва, че ‘онова, което направил Давид, било лошо в очите на Йехова’. (2 Царе 11:27)

Йов, Лот и Давид правели грешки, някои от които били наистина сериозни. Но както ще видим, те с цяло сърце искали да служат на Бога. Били готови да покажат, че съжаляват, както и да направят необходимите промени. Затова Бог ги одобрявал и като цяло Библията ги определя като верни мъже.

Тъй като сме несъвършени, допускането на грешки е неизбежно. (Римляни 3:23) Трябва обаче да показваме, че съжаляваме, и след това да се опитваме да поправим нещата.

Как Йов, Лот и Давид се поправили? Йов имал добро сърце. След като Бог му помогнал да разсъждава правилно, той поправил  мисленето си и съжалил за онова, което казал. (Йов 42:6) Възгледът на Лот относно неморалното поведение на хората в Содом и Гомор съвпадал с Божиите стандарти. Проблемът бил, че в тази ситуация той не действал достатъчно бързо. В крайна сметка излязъл от осъдените градове и избегнал Божия гняв. Проявявайки послушание, той дори не погледнал назад към това, което оставил. Макар че Давид нарушил сериозно Божия закон, той разкрил какво наистина има в сърцето му, като се разкаял и молел Бога за милост. (Псалм 51)

Божият възглед за тези мъже е в съгласие с разумните му очаквания към несъвършените хора. Бог „добре познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:14) Тогава какво очаква от нас, щом знае, че неизбежно ще допускаме грешки?

Съветът на Давид към сина му Соломон ни помага да разберем как можем да станем угодни на Бога. Той му казал: „Ти, сине мой, Соломоне, опознай Бога на баща си и му служи с неразделено сърце.“ (1 Летописи 28:9) Какво означава човек да има „неразделено сърце“? Това означава да обича Бога и да е решен да изпълнява волята и изискванията му. Такъв човек не е съвършен, а по–скоро има желание да е послушен на Бога и е готов да приеме поправяне. Йов бил наречен „безукорен“, Лот — „праведен“, а Давид — мъж, който вършел „това, което е правилно“ в Божиите очи, поради любовта им към Бога и желанието им да бъдат послушни. Въпреки че правели грешки, Бог ги одобрявал.

Затова, ако си помислим нещо лошо, за което след това съжаляваме, ако кажем нещо, от което се срамуваме, или направим нещо, което после осъзнаем, че е било погрешно, може да бъдем насърчени от примерите, които обсъдихме. Бог знае, че засега не можем да сме съвършени. Но той очаква да го обичаме и да се стремим да му бъдем послушни. Ако имаме „неразделено сърце“, можем да сме уверени, че и ние ще бъдем угодни на Бога.