БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Прощавайте си щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ (Колосяни 3:13)

Какво означава? В Библията грехът е сравнен с дълг, а прошката — с отменяне на дълг. (Лука 11:4) Според един справочник гръцката дума, преведена в Писанието като „прощавам“, означава „да освободя от дълг, като не изисквам да ми се плати“. Следователно, когато решим да простим на някого, който ни е засегнал, ние не очакваме той да компенсира с нещо обидата. Готовността ни да простим не означава, че одобряваме лошата постъпка или омаловажаваме болката, която ни е причинена. По–скоро решаваме да се отърсим от огорчението, дори да имаме основателна „причина за оплакване“.

Приложим ли е днес? Като несъвършени хора, всички грешим. (Римляни 3:23) Ето защо ще е мъдро да прощаваме на другите, тъй като рано или късно ще се наложи те да ни простят. А и като правим това, ние самите ще изпитаме полза. Каква?

Ако таим гняв и неприязън и не прощаваме, нараняваме себе си. Отрицателните чувства може да станат пречка в живота ни и да ни направят нещастни. Могат също да застрашат здравето ни. В доклада си в „Журнала на Американския колеж по кардиология“ д–р Йоичи Чида и професорът по психология Андрю Стептоу правят следното заключение: „Според последните открития има опасна връзка между гнева и враждебността и ИБС [исхемична болест на сърцето].“

От друга страна, когато прощаваме щедро, запазваме единството и мира, а така и добрите си отношения с другите. И което е по–важно, подражаваме на Бога, който щедро прощава на разкайващите се грешници и очаква от нас да правим същото. (Марко 11:25; Ефесяни 4:32; 5:1)