Уредбата за изключването защитава сбора и поправя неразкайващите се грешници. (1Ко 5:6, 11) Когато подкрепяме тази уредба от Йехова, показваме любов. Но как, при положение че изключването причинява емоционална болка на всички засегнати, включително на близките роднини и на съдебния комитет?

Най-вече така показваме любов към репутацията на Йехова и към неговия стандарт за святост. (1Пе 1:14-16) Освен това показваме любов към изключения. Строгото поправяне, макар и болезнено, може да донесе „мирен плод — праведен живот“. (Ев 12:5, 6, 11) Ако общуваме с някой изключен или с някого, който се е самоотстранил, пречим на поправянето от Йехова. Трябва да помним, че Йехова „наказва колкото е необходимо“. (Йер 30:11) Ние продължаваме да подкрепяме поправянето от Йехова и да поддържаме духовната си рутина, надявайки се, че човекът ще се върне при нашия милостив Баща. (Иса 1:16-18; 55:7)

ГЛЕДАЙ ДРАМАТИЗАЦИЯТА „ЗАПАЗИ ЛОЯЛНОСТТА СИ, КАТО ИМАШ НЕРАЗДЕЛЕНО СЪРЦЕ“, СЛЕД КОЕТО ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ:

• Каква болка изпитват християнските родители, когато детето им изостави Йехова?

• Как сборът може да подкрепя верните членове на семейството?

• Кой библейски разказ показва, че лоялността към Йехова е по-важна от лоялността към семейството?

• Как поставяме лоялността към Йехова пред лоялността към семейството?