Прекалено говорене: Не мисли, че ти трябва да обясняваш всичко. Исус използвал въпроси, за да помогне на хората да мислят и да стигнат до правилното заключение. (Мт 17:24–27) Въпросите правят изучаването по–живо и ти помагат да видиш какво разбира и в какво вярва изучаващият. (be 253, абз. 2, 3) Когато зададеш въпрос, търпеливо изчакай отговора. Ако изучаващият отговори погрешно, вместо да му казваш правилния отговор, му помогни чрез допълнителни въпроси сам да стигне до него. (be 238, абз. 2, 3) Говори с темпо, което му позволява да схване новите идеи. (be 230, абз. 4)

Усложняване на информацията: Не се изкушавай да разказваш всичко, което знаеш по темата. (Йоа 16:12) Съсредоточи се върху главната идея в абзаца. (be 226, абз. 4, 5) Подробностите, дори да са интересни, може да замъглят основните мисли. (be 235, абз. 3) Когато изучаващият разбере главната идея, премини на следващия абзац.

Бързо минаване на материала: Целта ни е да достигнем сърцето, а не да минаваме материала. (Лу 24:32) Използвай силата на Божието Слово, като се съсредоточаваш върху основните стихове в урока. (2Ко 10:4; Ев 4:12; be 144, абз. 1–3) Давай прости примери. (be 245, абз. 2–4) Вземай предвид личните трудности и вярвания на изучаващия и приспособявай урока към него. Задавай въпроси като: „Какво мислиш за наученото? Какво научаваме от това за Йехова? Каква според тебе ще е ползата от прилагането на този съвет?“ (be 238, абз. 4–6; be 259, абз. 2)