Италия е една от страните, които пострадаха най-сериозно от пандемията от COVID-19. Под надзора на Ръководното тяло клонът в Италия осигурява практическа и духовна помощ на братята и сестрите там.

Три Комитета за оказване на помощ при бедствия се грижат за братята в северна, централна и южна Италия. Те постоянно се информират за нуждите на вестителите, като поддържат връзка с окръжните надзорници, които на свой ред редовно получават информация от местните старейшини.

Освен, че осигуряват на вестителите практическа помощ, старейшините им помагат да не спират с духовните дейности. Брат Вилям Босели, окръжен надзорник, който служи близо до Милано, един от първите градове, засегнати от пандемията, каза: „Въпреки че не могат да излизат от къщи, всички братя и сестри продължават да общуват. Като се свързват за събранията чрез видеоконферентна връзка, имат възможност да се насърчават взаимно и да изразяват вярата си. Дори възрастните братя и сестри извличат голяма полза от тези събрания. Мисля, че сборовете са по-обединени от всякога!“

Също така много роднини на наши братя гледат събранията заедно с тях. Една сестра сподели: „Съпругът ми никога не е искал да идва на събранията, но сега събранията дойдоха при него. И знаете ли, много му харесват!“

Братята и сестрите използват всяка възможност да свидетелстват. Например, докато пътувала с автомобила си към дома на възрастна сестра, за да ѝ занесе инвалидна количка, една Свидетелка била спряна от трима полицаи. Тя им обяснила, че помага на възрастна жена, и им показала разрешителното си за пътуване. След това предложила на всеки от тях трактатите „Какво ни очаква в бъдеще?“ и „Ще имат ли край страданията?“. Полицаите ги приели. На връщане те я спрели отново, но този път, за да ѝ благодарят и да я помолят да им каже повече за надеждата от Библията. Полицаите дори извикали двама свои колеги да слушат. Сестрата с радост им показала сайта ни jw.org. Един от тях ѝ казал: „Госпожо, благодарим Ви, че ни повдигнахте духа!“

Брат Босели каза: „Макар че една от отговорностите ми е да насърчавам и утешавам другите, всъщност аз се насърчавам, като виждам как братята остават духовно силни и са решени да издържат. Любовта им към Йехова е толкова искрена и прекрасна, че се просълзявам. Те са невероятен подарък от Йехова, без който не можем!“

Ясно е, че въпреки тежката ситуация братята запазват духовността си силна и не са „разколебани от тези трудности“. (1 Солунци 3:2, 3)