През март 2022 г. се навършват 75 години, откакто Свидетелите на Йехова в Нова Зеландия получиха правно признание. На 7 март 1947 г. братята Нейтън Нор, Милтън Хеншел и Чарлс Клейтън, първият мисионер от Гилеад в Нова Зеландия, посетили новозеландския парламент, където получили документите за правното признание на Свидетелите на Йехова. Днес проповедната дейност продължава да процъфтява и в страната има около 14 500 вестители.

Добрата новина за Царството достигнала Нова Зеландия през 1898 г. и оттогава броят на вестителите не е спирал да расте. Католическата църква, разгневена, че литературата ни разкрива библейската истина, настроила обществото срещу Свидетелите на Йехова. На 24 октомври 1940 г. властите забранили дейността ни, но на 8 май 1941 г. парламентът смекчил забраната и позволил на братята да провеждат събрания и да проповядват. Те обаче не можели да използват изданията ни, а само Библията. Забраната била официално отменена на 29 март 1945 г. и броят на вестителите отново започнал да расте. Само за две години той се увеличил с 40 процента и бил достигнат нов връх от 659 проповедници на добрата новина.

Брат Нор решил да посети Нова Зеландия по време на световната си служебна обиколка през 1947 г. Именно тогава посетил и парламента.

След като Свидетелите на Йехова получили правно признание, в Уелингтън бил основан клон, който да организира по-добре проповедната дейност. Брат Робърт Лейзънби бил първият назначен служител на клона.

По-късно в сведения за Нова Зеландия брат Нор писал следното относно новия клон и нарастващия брой вестители: „Всички бяха готови да поемат новата отговорност да подкрепят клона си и да следват ръководството му.“

На 8 и 9 март 1947 г. брат Нор и брат Хеншел изнесли доклади на специален конгрес, проведен в залата на кметството в Уелингтън. Следобедната сесия била проведена в близкия технически колеж. Присъствали близо 500 братя и сестри.

Сестра Берил Тод, която тогава била на 17 години, си спомня: „Това беше най-големият конгрес, на който бях присъствала дотогава, и беше вълнуващо, че брат Нор е сред нас.” През този ден в близкия обществен басейн бил покръстен и Клайд Канти, който по-късно служил като координатор на клона в Нова Зеландия.

На 10 март 1947 г. още 300 души се събрали в Окланд, за да чуят докладите на братята Нор, Хеншел и Лейзънби. Брат Нор отбелязал: „Сигурен съм, че дейността тук още ще се разраства. Този район има прекрасен потенциал.“

Думите на брат Нор се оказали верни. През следващите осем години броят на вестителите в Нова Зеландия нараствал средно с 18 процента на година. През 1955 г. в страната имало 2519 вестители, а през 1989 г. броят им достигнал 10 000.

Благодарни сме на Йехова, че помогнал на братята ни в Нова Зеландия „да утвърдят добрата новина по правен път“. (Филипяни 1:7)