На 2 февруари 2021 г. a се очаква Биробиджанският районен съд на Еврейската автономна област да произнесе присъдата си по делото на брат Артур Лохвицки. Той може да бъде осъден на 4 години затвор.

Артур Лохвицки

• Година на раждане: 1986 (Белгородское, Еврейска автономна област)

• Биография: Баща му умира, когато Артур е на 7 години. По професия Артур е електротехник. Работи в пожарната. Получава награди за усърдната си работа

  Още от малък майка му му помага да развие любов към Йехова. Покръства се като Свидетел на Йехова през 1998 г., когато е на 11. Жени се за Анна през 2018 г. Те обичат да пътуват и да прекарват време на открито

През май 2018 г., три месеца след сватбата на Артур и Анна, полицаи претърсват дома им. Това е част от операция с кодово име „Съдният ден“, в която 150 служители на сигурността претърсват поне 9 жилища на Свидетели на Йехова. Домът на майката на Артур, Ирина, също е претърсен. На 31 юли 2019 г. служители на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Биробиджан повдигат обвинение срещу Артур заради т.нар. екстремистка дейност. Срещу Анна и Ирина също са заведени отделни дела.

Заради съдебните дела семейството изпитва сериозни финансови трудности. Властите са блокирали достъпа на Артур до банковата му сметка. Освен това работодателят му го е заплашил, че ще го уволни от работа.

Наказателното разследване пречи на нормалните ежедневни дейности на семейството. Артур обяснява: „Животът ни се промени напълно. Трудно е да планираме седмицата и дори деня си. [От полицията] ни се обаждат по различно време, когато им е удобно. Затова постоянно трябва да променяме графика си.“

Артур и Анна са благодарни за помощта от събратята си. Артур споделя: „Братята много ни подкрепят, както емоционално, така и духовно. ... Не можем да опишем с думи колко се радваме да сме сред народа на Йехова и за честта да защитаваме името му по време на изслушванията! Напълно ясно е, че Йехова не изоставя онези, които му принадлежат!“

Семейство Лохвицки придобиват сили и смелост и от поддържането на добра духовна програма. Това обаче не винаги е лесно. Веднага след претърсванията Артур и семейството му останали без духовна храна. Първоначално това обезпокоило Артур. Той се притеснявал как ще продължат да изучават Библията. Но бързо си припомнил една важна истина. Артур казва: „[ФСБ] не можеше да ни отнеме молитвата. Веднага започнахме да се молим и точно това ни помогна.“

Йехова без забавяне отговорил на молитвите им и им осигурил необходимата духовна храна. Артур обяснява: „Стремим се редовно да имаме семейно поклонение, да се подготвяме за събранията и да четем заедно Библията. Това ни помага не само да се сближаваме, но и да виждаме ръката на Бога в живота си и да сме положителни.“

Освен от четенето и изучаването на Божието Слово те извличат полза и от размисъла върху бъдещите благословии. Артур споделя: „Започнахме да размишляваме повече върху надеждата за бъдещето, да виждаме себе си в новия свят.“ Той продължава: „Искаме да участваме в изчистването на земята и после в строежите. Това ни укрепва и зарежда.“

Докато дойде този ден, Артур и Анна редовно размишляват върху Евреи 13:6, където пише: „Йехова е моят помощник, няма да се страхувам. Какво може да ми направи човек?“ Артур казва: „Съсредоточаваме се върху факта, че дори да ни отнемат свободата, правото да се събираме с братята и сестрите или да ни разделят със съпругата ми, властите никога няма да могат да отнемат най-ценните ни неща — взаимоотношенията ни с Йехова, молитвата и надеждата ни за бъдещето.“