Когато започнала войната в Украйна, Ирина Макуха, 46-годишна неженена сестра, се отправила към гарата в Харков. Тя решила, че ще е по-безопасно за нея да напусне страната. Царяло хаос и хората се качвали на влаковете, без да знаят къде отиват. Влакът, на който се качила Ирина, бил с покрити прозорци, за да се намали рискът от нападение. Чак след като потеглила, тя разбрала, че пътува към Словакия.

На 3 март 2022 г. Ирина пристигнала в Прага, столицата на Чехия. Тя си намерила работа като чистачка и живее с две други сестри, които също са бежанки. Ирина учи чешки и продължава с целодневната служба, около която се върти животът ѝ през последните 20 години.

Тя каза: „Видях с очите си как Йехова се грижи за нас чрез народа си. Това много укрепи вярата ми.“

Близо 23 хиляди братя и сестри са взели лично решение да търсят убежище в други страни. Но въпреки че живеят на по-безопасни места, все пак не им е лесно, защото трябва да си търсят работа и жилище, да си извадят документи и да запишат децата си в ново училище, като същевременно учат чужд език. Те съзнават, че духовната им програма и любещото братство са това, което им помага да издържат в този труден период.

Брат Анатолий Перчак, съпругата му Олена и 17-годишната им дъщеря Алина се преместили в Румъния, след като части от квартала им в Миколаевска област били разрушени. Те започнали новия си живот там на 6 март 2022 г. Анатолий е молдовски гражданин и затова му било позволено да отиде със семейството си в Румъния. Олена сравнява преместването в друга държава като „да изкорениш дърво от едно място и да го пресадиш на друго“.

С помощта на братята и сестрите в Румъния семейство Перчак сега живее в самостоятелен апартамент. Освен това Анатолий и Олена са си намерили работа, а Алина продължава да учи в училището си в Украйна онлайн.

Братята там им помагат не само по практични начини, но и в емоционално и духовно отношение. Те редовно прекарват време с тях, за да не се чувстват сами. Олена и Алина учат румънски от приложението JW Language и като ходят на служба с вестителите от новия им сбор, а Анатолий знае езика от малък.

Братът сподели: „Виждахме ръката на Йехова от самото начало. Усещаме любовта му чрез организацията и подкрепата от братята и сестрите.“

Алина Гаврилюк, която овдовяла преди войната, и 16-годишният ѝ син Владислав решили да тръгнат от Виница, Украйна. На 27 февруари те пристигнали в полския град Сувалки. Тя каза: „Отначало се притеснявах къде ще живеем със сина ми и как ще се издържаме, но също така бях уверена, че Йехова ще се погрижи за нас.“

37-годишната Алина веднага започнала да си търси работа, която да не пречи на събранията. Тя започнала да чисти в едно училище. Сестрата каза: „Най-важното е, че тази работа ми позволява да съм повече на служба и да издържам семейството си.“

Алина и Владислав учат полски и служат като постоянни помощни пионери в полски сбор. Освен това Владислав вече е записан да учи в една гимназия там.

Братята и сестрите ни от Украйна изпитват невероятни трудности и промени, но Йехова продължава да им дава сила, надхвърляща нормалното. Те са разбрали колко верни са думите от 2 Коринтяни 4:8: „Притискани сме от всички страни, но не дотолкова, че да не можем да се движим, объркани сме, но не и в безизходица.“