26 ФЕВРУАРИ 2021
СВЕТОВНИ НОВИНИ
Въпреки пандемията от COVID-19 Свидетелите на Йехова осигуряват помощ в годината с рекорден брой бедствия
През служебната 2020 година нашата организация извърши безпрецедентен брой хуманитарни акции, като някои от тях продължават. По света бяха сформирани над 950 Комитета за оказване на помощ при бедствия. През 2020 г. освен пандемията имаше и много извънредни ситуации и природни бедствия. Комитетите бяха изправени пред две трудности едновременно — да осигурят незабавна помощ на братята и същевременно да спазват предпазните мерки във връзка с COVID-19. Братята и сестрите казват, че участието им в тези акции е укрепило вярата им. Ето с какво се сблъскаха нашите събратя:
Унищожителни бури
През служебната 2020 година 126 силни бури засегнаха наши братя, което е с 11,5% повече от предходната служебна година. Много от тях причиниха опустошителни наводнения или свлачища.
Например няколко тропически циклона удариха Филипините и принудиха много вестители да напуснат домовете си.
Проливни дъждове в Нигерия унищожиха посевите на братята.
Продължителен дъждовен сезон нанесе големи щети в Южна Корея.
Големи пожари
Ефективно и безопасно оказване на помощ
Организацията осигури напътствия за безопасност за онези, които оказват или получават помощ.
Брат Чанхи Хан, който си сътрудничил с Комитет за оказване на помощ при бедствия в Южна Корея, спомена някои от мерките за защита на братята и сестрите: „Всяка сутрин си мерихме температурата, постоянно спазвахме физическа дистанция, ограничавахме броя на доброволците на едно място и избягвахме да се храним заедно или да се събираме по време на почивките. Освен това преди и след работа инструментите се дезинфекцираха.“
Заради тези природни бедствия наши братя и сестри трябваше да напуснат домовете си, а някои дори ги изгубиха. Брат Крис Шайра, който помагал на един комитет по време на пожарите в западната част на САЩ, обяснява: „Следяхме колко души изпращаме във всяка къща, за да сме сигурни, че спазваме напътствията във връзка с COVID-19.“
Заради предпазните мерки и ограниченията за пътуване на много места броят на доброволците също беше ограничен. Брат Филипс Акиндуро, който си сътрудничил с Комитет за оказване на помощ при бедствия в Нигерия, казва: „Най-големият проблем пред нас бяха правителствените ограничения за придвижване. Така че не беше лесно да съберем необходимия брой доброволци.“
Брат Чунхьон Ким, който също помагал на такъв комитет в Южна Корея, описва нагласата на доброволците по следния начин: „Тъй като помагахме от любов към Бога и братята, винаги внимавахме за сигурността и здравето на всички. Въпреки строгите предпазни мерки, към които трябваше да се придържаме, успяхме да си запазим радостта.“
Оказването на помощ укрепва вярата
Успехът, който са имали доброволците в хуманитарните акции въпреки различните трудности, е укрепил вярата и доверието им в Йехова.
Например брат Хан се съмнявал, че Комитетът за оказване на помощ при бедствия ще успее да събере нужния брой доброволци и да започне работа за по-малко от 24 часа. Той казва: „Само след няколко часа осъзнах, че притесненията ми са били неоснователни. Стотици братя и сестри от цялата страна изявиха желание да помогнат. Те бяха толкова много, че се наложи да откажем на някои от тях.“ И добавя в заключение: „Усетих, че Йехова е с нас, и това беше наистина насърчително.“
Брат Брад Бенър, който оказвал помощ след ураган в Хондурас, разказва: „Въпреки че ситуацията беше стресираща, евакуираните братя получиха храна, подслон и нужната утеха. Със собствените си очи видях, че два урагана и световна пандемия не могат да разрушат любовта помежду ни.“
Брат Алкин Даяг, който си сътрудничил с комитет във Филипините, казва: „Това преживяване ми помогна още по-ясно да разбера, че Йехова щедро ни дава силата, надхвърляща нормалното, и мъдростта да извършим каквото трябва.“ (2 Коринтяни 4:7)
Ценим усилната работа на всички клонове, Комитети за оказване на помощ при бедствия и на многото доброволци. Благодарение на техния труд и щедрите дарения успяхме да осигурим помощ в годината с рекорден брой бедствия. (1 Солунци 1:3)