Вечерта на 15 ноември 2018 г. брат Александър Урсу, който тогава бил 78-годишен, излязъл пред дома си в Джанкой, Крим, за да посрещне сина си Виктор. Александър се изплашил, когато видял светлина пред портата. Той предпазливо се насочил натам и изведнъж чул някой да вика: „Спри! Полиция!“

Александър си помислил, че някои братя се шегуват с него, но бързо разбрал, че това не е шега. Маскиран мъж сграбчил ръцете на Александър и ги извил зад гърба му, а друг го ударил с юмрук в лицето. Шестима агенти на Федералната служба за сигурност (ФСБ), въоръжени с картечници, претърсили Александър и Виктор, преди да нахлуят в дома им.

Съпругата на Александър, Нина, била в кухнята. Един от агентите дръпнал телефона ѝ и я попитал какво гледа. Полицията обискирала дома в продължение на няколко часа, но не намерила литература от списъка на Русия с екстремистки материали.

Скъпият ни възрастен брат не бил арестуван. Въпреки това Александър и всички останали Свидетели в Русия и Крим знаят, че полицията може да нахлуе в дома им и да ги арестува във всеки един момент. За да издържа на преследването, Александър размишлява за богатото си духовно наследство, както и за преживяванията, които имал при преследването по време на Съветския съюз.

На 6 юли 1949 г., когато Александър бил 9-годишен, съветски войници нахлули в дома на семейството му през нощта и обискирали мястото. Те хвърлили вещите на семейството на пода и им казали да започнат да си събират багажа. Александър си спомня: „Когато войниците не гледаха, майка ми скри библейска литература сред другите неща, включително книгата „Арфата на Бога“.“ Войниците отвели всички до гарата.

Семейството на Александър заедно с другите Свидетели във влака смело пеели песни на Царството, докато пътували към новия си дом — Сибир. Те били сред хилядите братя и сестри, изселени в Сибир между 1949 и 1951 г.

През 50-те години в Сибир братята тайно се събирали във ферми, за да провеждат събрания. Някои семейства изминавали пеша до 20 км, за да присъстват.

Александър извлякъл полза от богатото си духовно наследство. Прадядо му по бащина линия, Макар, дядо му Максим и неговият брат Владимир, както и баща му Пьотър били забележителни примери за издръжливост.

Бащата на Александър бил осъден на 10 години затвор заради отказа си от военна служба през 1944 г. Той се върнал у дома след 3 години, тъй като получил фрактура на гръбначния стълб и останал парализиран. Александър си спомня как баща му разказвал библейски разкази за Давид, Голиат и за приятелството между Давид и Йонатан.

Брат Александър казва: „Чичо ми Владимир слушаше радиостанцията WBBR и получаваше библейска литература. В онези дни беше незаконно да имаш радио, затова чичо ми си построи бункер, където той и заинтересувани можеха безопасно да слушат радиопредаванията по WBBR.“

През 40-те години един „заинтересуван“ издал мястото на бункера. Дядото на брат Александър и неговият брат били арестувани и хвърлени в затвора в Хотин, западна Украйна, на около 80 км от родния им град.

„Баба ми ходеше пеша до затвора, за да ги посещава. Тя казваше, че вярата им помага да са щастливи, макар че ги бият.“ За съжаление, дядото на брат Александър и брат му починали в затвора.

Александър разказва: „Все още не знаем какво се случи с тях, как са се отнасяли към тях, как са починали и къде са били погребани. Но се радвахме, че са останали верни на Йехова до смъртта си.“

Духовното наследство на Александър и личните му преживявания в Сибир го подготвили за настоящото преследване. Той казва: „От дете съм свикнал с претърсванията. Йехова се погрижи за нас преди и знам, че ще продължава да го прави.“

„Други неща, които ме крепят — обяснява Александър, — са ежедневното четене на Библията и размисълът, редовното присъствие на събранията и общуването с братята и сестрите.“

Освен това Александър често чете през какви изпитания преминават други преследвани братя и се насърчава от смелостта им. Той споделя: „Чета какво казват някои братя в заключителните си думи в съда. Смелото им свидетелство е изпълнение на пророческите думи на Исус: ‘Ще бъдете водени пред управители и царе заради мене, за свидетелство както на тях, така и на другите народи.’“ (Матей 10:18)

Братята и сестрите ни издържат и дори процъфтяват във време на преследване благодарение на любещата подкрепа на нашия Бог Йехова. Те са живо доказателство за истинността на боговдъхновените думи на Давид: „Всеки, който прави [Йехова] свое убежище, ще се радва, ликуващият му глас ще звучи до безпределни времена.“ (Псалм 5:11)