„Йехова ми помогна да остана твърд във вярата“, разказа брат Джовидон Бободжонов, след като беше освободен от затвора на 1 ноември 2020 г. Предишния ден президентът на Таджикистан помилва Джовидон и 377 други затворници. Нашият брат излежа 9 месеца от 2-годишната си присъда заради отказа си от военна служба по съвест.

На 4 октомври 2019 г. военни служители отвлякоха 19-годишния Джовидон от дома му и го задържаха във военната служба. През следващите месеци многократно го местеха. На всяко място той трябваше да обяснява защо отказва да служи в армията. „Много командири и войници ми задаваха нелогични въпроси и ме караха да се откажа от религията си — разказва Джовидон. — По този начин се опитваха да ме провокират. Понякога ме будеха нощем и ми задаваха същите въпроси, като настояваха да им обясня защо не искам да служа в армията.

Молитвата много ми помогна. Докато бях в поделението, ден и нощ през сълзи се молех на Йехова да ми помогне да не се предавам, да не го разочаровам и да не отвръщам на провокациите.

Йехова ме държеше здраво за ръка. ... Самотата ме потискаше, но чрез творенията Йехова ми даваше сили. Всяка сутрин се събуждах и чувах как птичките пеят. Вечер наблюдавах луната и звездите. Тези дарове от Йехова ме насърчаваха и радваха.“

На 2 април 2020 г. Джовидон беше осъден и прехвърлен от поделението в затвора. Не му беше позволено да получава писма. Въпреки това местните братя и сестри му носеха храна и му пишеха ежедневния текст на пазарските торби. Той споделя: „Така не се чувствах изоставен и виждах какви чудесни приятели имам.“

Джовидон много се радва, че си е спомнял насърчителни библейски стихове, като например Римляни 8:37-39: „В затвора осъзнах колко верни са тези думи. Нито едно от изпитанията не успя да ме раздели от любовта на Йехова. Той ми помогна да остана твърд във вярата.“

Случилото се с Джовидон много насърчи родителите му. Баща му Абдуджамол казва: „Вярата ни беше укрепена от молитвите и от чудесния пример на сина ни, който издържа на изпитанието. Духовните ни братя и сестри по целия свят много ни подкрепяха. Дълбоко ценим молитвите им. Благодарни сме на Йехова, че ни е дал толкова любещи и грижовни приятели.“

В това време на края не сме изненадани от „огъня, който гори сред нас, за да ни изпита“. (1 Петър 4:12) Затова в заключение Джовидон казва: „Смятам да използвам свободата си, за да задълбоча познанието си и да се подготвя за бъдещите трудности. Всички вие, които още не сте се сблъскали с тежки изпитания, използвайте максимално свободата си, за да увеличите познанието си за Йехова, като четете Словото му и изданията ни.“