Близо 47 000 Свидетели на Йехова напуснаха домовете си заради войната в Украйна. Много от тях избягаха в по-безопасни части на страната, където техни гостоприемни събратя им осигуриха дрехи, храна, подслон и други необходими неща. Макар че самите те имат финансови затруднения, с готовност помагат на братята си в нужда.

Олга от Уман (Украйна) и съпругът ѝ, който не е Свидетел, приютили общо 300 вестители през първите два месеца от войната, като много от тях оставали само за една вечер. Често се случвало през нощта тя да разбере, че след няколко минути ще пристигнат братя. При един случай Олга приела 22 души наведнъж. Това дало възможност и на 18-годишния ѝ син, Станислав, да прояви щедрост. Той често спи на пода, защото отстъпва стаята си на другите.

Олга казва: „Много съм щастлива, че в тези тежки времена мога да помогна на служителите на Йехова. Това ми носи огромна радост.“

Андрий и жена му Людмила подслонили 200 Свидетели в рамките на пет седмици. Веднъж за една вечер приели 18 души. Андрий споделя: „Според напътствията от клона имахме запас от храна, която използвахме за евакуиралите се братя. Тя ни стигна за седмица и половина. Тези братя ни оставяха картички с пари, с които купувахме храна за следващите ни гости. Комитетът за оказване на помощ при бедствия също ни осигуряваше храна, така че не ни липсваше нищо.“

През март Вита от Ивано-Франковск се преместила при сестра си, за да освободи апартамента си за братята в нужда. Тя казва: „За мене това не е жертва, а израз на любов. Да помагам на братята, ми носи радост. Ние сме едно семейство.“

Наталия живее със съпруга си и дъщеря си, Габриела, в Тернопол. Когато войната започнала, тримата изгубили работата си и похарчили голяма част от спестяванията си, за да се грижат за своите нужди. Въпреки всичко те с готовност приютили в дома си една сестра и дъщеря ѝ, която е с физически увреждания.

Наталия споделя: „Спомних си случката за една сестра от Африка, която имала много малко в материално отношение, но приела в дома си 14 братя и сестри за конгрес и не им липсвало нищо.“ Тя казва, че примерът на тази сестра ѝ помогнал да постави интересите на другите пред своите.

Макар да са в трудни обстоятелства, нашите братя и сестри в Украйна се уповават на Йехова и са гостоприемни. (Римляни 12:13)