На 13 септември 2014 г. в образователния център на Свидетелите на Йехова в Патерсън (Ню Йорк) се проведе завършването на 137–ия клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. В това училище се обучават Свидетели, които вече имат богат опит в службата, за да станат още по–резултатни в укрепването на сборовете и клоновете, в които ще бъдат назначени. 12 333 души гледаха програмата на живо, както в залата в Патерсън, така и чрез видеовръзка в Канада, Пуерто Рико, САЩ и Ямайка.

Самюъл Хърд, член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, беше председателстващ на програмата. Уводните му думи бяха съсредоточени върху това колко по–високи са мислите на Йехова от нашите. (Исаия 55:8, 9) Той каза, че дори след като 5 месеца са изучавали Божия начин на мислене, учениците са разбрали „само частица от [Божиите] дела“. (Йов 26:14) Брат Хърд посочи още, че всеки път, когато се събираме да обсъждаме Божиите мисли, извличаме полза и че можем да очакваме същото и от тази програма.

„Плодът на духа е ... дълготърпение“ (Галатяни 5:22) Джон Ларсън, член на Комитета на клона в САЩ, обърна внимание на два начина, по които можем да проявяваме дълготърпение, което е част от плода на духа. Първо, трябва да сме търпеливи с Йехова, докато той ни обучава и ни помага да станем силни във вярата. (1 Петър 5:10) Авраам ни е оставил добър пример, като проявявал търпение, докато Йехова го обучавал и в крайна сметка изпълнил обещанието си към него. (Евреи 6:15)

Второ, трябва да бъдем търпеливи със себе си. След обучението си в Гилеад учениците може да очакват прекалено много от себе си. Ако нещата не потръгнат веднага след като пристигнат на назначението си, те може да се питат: „Какво не е наред с мене?“ Споделяйки случка от личния си живот, брат Ларсън ги увери, че могат да се справят с различните предизвикателства, като са търпеливи със себе си и са усърдни в службата, докато Йехова продължава да ги обучава. (Евреи 6:11, 12)

„Нека сърцата ви останат смирени и живеят вечно!“ Докладът на Антъни Морис от Ръководното тяло беше основан на Псалм 22:26, където във втората част се казва: „Нека сърцата ви живеят вечно!“ За да получим тази благословия, трябва да сме смирени. Брат Морис наблегна на мисълта, че ако не сме смирени, Йехова няма да може да ни използва. Всички ние, дори дългогодишните християни, можем да забравим колко е важно да сме като Христос Исус. (2 Петър 1:9)

В Библията има примери на хора, които са проявявали смирение, и на други, които не са. Ирод Агрипа арогантно приел ласкателствата на хората, които му отдали славата, принадлежаща само на Йехова, и бил поразен от Божи ангел и „изяден от червеи“. (Деяния 12:21–23) За разлика от него, Петър бил порицан от Исус, защото не мислел „за това, което е Божие, а за това, което е човешко“, но очевидно не се обидил или ядосал. (Матей 16:21–23) Той приел поправянето и станал пример за смирение. (1 Петър 5:5)

Някои от учениците ще започнат бетелова служба в някой от клоновете на Свидетелите на Йехова. Брат Морис ги предупреди, че без смирение ще бъдат нещастни в назначението си. Но на човек може да му е трудно да осъзнае, че му липсва смирение. За да обясни тази мисъл, той разказа как преди много години един старейшина бил поправен заради липсата на смирение. Той писал до клона: „Аз съм най–смиреният човек, когото познавам.“ Брат Морис насърчи учениците да избягват такава нагласа. Те ще останат смирени, ако внимават да не се възгордяват заради властта си, и вместо това признават, че истинската власт е в ръцете на Йехова Бог и Христос Исус.

„Той „дава от духа си, без да се скъпи“ (Йоан 3:34) Майкъл Бърнет, преподавател в Гилеад, припомни на учениците, че светият дух ще им помогне да преодолеят трудностите и съмненията, с които може да се сблъскат в назначението си. Божият дух помогнал на Веселеил да се справи с предизвикателствата, свързани със задачата му да построи светия шатър. (Изход 35:30–35) Светият дух не само подобрил занаятчийските умения на Веселеил, но и му помогнал да обучава другите. Светият дух може да направи същото и за завършващите Гилеад особено ако следват метода за поучаване от Писанието, който са научили по време на училището.

В дните на Веселеил израилските жени също играели важна роля в строежа на шатъра. (Изход 35:25, 26) По подобен начин сестрите в класа показват, че са „способни жени“, като подкрепят съпрузите си. Брат Бърнет завърши доклада си със следния съвет към учениците: „Уравновесявайте вродените си умения със смирение и послушание. Тогава Йехова ще ви дава изобилно от духа си.“

„Ще танцуваш ли с мене?“ Марк Нумар, помощник на Учебния комитет, обсъди тази тема въз основа на примера на цар Давид, когато донесъл ковчега на договора в Йерусалим. (2 Царе 6:12–14) Давид смирено танцувал от радост с „робините на своите служители“, докато пренасяли ковчега. (2 Царе 6:20–22) Тези робини никога нямало да забравят деня, в който цар Давид танцувал с тях. След това брат Нумар подкани учениците „да танцуват с робините“. Той попита: „Ще бъдеш ли познат като човек, който помага на онези с малко отговорности? ... Ще цениш ли другите заради духовните им качества?“

Ако продължават да проявяват лоялна любов, учениците ще подражават на Йехова. (Псалм 113:6, 7) Дори ако някои хора около тях не проявяват смирение, те не бива да допускат несъвършенствата на другите да им влияят. Брат Нумар каза: „Не се мислете за много важни. ... Отнасяйте се към овцете на Йехова по начина, по който той би го правил.“

„Свидетелстване при всеки удобен случай“ Уилям Самюълсън, надзорник на Отдела за училища на Царството, посочи апостол Павел като пример за човек, който се възползвал от всяка възможност да проповядва добрата новина. (Деяния 17:17) Брат Самюълсън води частта, в която ученици пресъздаваха случки от службата, докато са били в Гилеад. Например една двойка проповядвала на служителка в магазин за хранителни стоки. Те изчакали всички клиенти да си тръгнат и ѝ показали видеоклипа „Защо да изучаваш Библията?“. Също така насочили вниманието ѝ към сайта jw.org, където да намери информация на родния си лаоски език. Двойката успяла да проследи проявения от жената интерес.

„Продължавайте да бъдете на разположение за служба на Царството“ Уилям Нонкис, който работи в Отдела по службата в клона в САЩ, интервюира четирима от завършващите Гилеад. В духа на Исаия 6:8 те вече се били предоставили на разположение за служба на Царството, но училището им е осигурило допълнителна подготовка. Сестра Снолия Масеко обясни, че в Гилеад разбрала в кои области може да се подобри, например по отношение на мъдрото използване на времето дори и след цял ден, прекаран в служба за Йехова. Тя сподели: „Това обучение ми показа, че мога да правя много повече, отколкото съм си представяла.“ Брат Денис Нилсън научил как мисълта от Софония 3:17 може да му помогне да не се обезсърчава в службата. Той каза: „Ако съм на служба, но без особен резултат, трябва да помня, че Йехова се весели с радостни викове, и затова аз трябва да правя същото.“

„Наблюдавайте внимателно птиците в небето“ (Матей 6:26) Стивън Лет от Ръководното тяло изнесе основния доклад от програмата. Основавайки се на думите на Исус, че трябва ‘да наблюдаваме внимателно птиците’, брат Лет посочи няколко поуки, които можем да си извлечем от тях. (Йов 12:7)

Например, както Йехова храни птиците, така ще се грижи и за нас. Ние сме част от „Божия дом“ и Йехова ни уверява, че ще „осигурява нужното за онези, за които трябва да се грижи“. (1 Тимотей 3:15; 5:8) Разбира се, и от нас се изисква нещо. Точно както птиците трябва да търсят храната, която Бог им осигурява, така и ние трябва да продължаваме ‘да търсим първо царството’, за да получим благословията му. (Матей 6:33)

Брат Лет също отбеляза, че много птици предупреждават, когато усетят опасност. По подобен начин, когато е подходящо, и ние предупреждаваме другите например, когато някой брат „предприеме погрешна стъпка, без да осъзнава това“. (Галатяни 6:1) Също така посредством проповедната дейност предупреждаваме хората за бързо наближаващия „ден на Йехова“. (Софония 1:14) Чрез друг пример брат Лет обясни, че точно както мигриращите птици прелитат над високи планини, така и ние с помощта на Йехова можем да се справим с привидно непреодолими пречки. (Матей 17:20)

Заключение. Учениците получиха дипломите си, след което един от тях прочете благодарствено писмо от класа. В своите заключителни думи брат Хърд сравни процеса, при който внедряваме мислите на Йехова в сърцето си, с работата по забиването на клинове в железопътни траверси. Необходими са няколко удара, за да може клинът да бъде забит здраво. Подобно на това учениците трябва да продължават да мислят за нещата, които са научили в Гилеад. Брат Хърд каза: „Отделете време, за да ги забиете здраво в сърцето си.“ После добави: „Следвайте Божия начин на мислене и ще бъдете благословия за другите.“