Роден съм в град Калгари (Албърта, Канада). Когато съм бил бебе, родителите ми са се развели и с майка ми сме се преместили да живеем при дядо ми и баба ми. Те ни обичаха и имах щастливо детство. Все още пазя скъпи спомени от онова време.

 Когато бях на 7 години, майка ми отново се ожени за баща ми и се преместихме в Сейнт Луис (Мисури, САЩ). Това преобърна живота ми. Не след дълго видях, че баща ми може да е доста жесток. Например след първия ден в новото ми училище, той разбра, че са ме били и не съм отвърнал. Той побесня и ме удари по–силно от децата в училище! Научих си урока, така да се каже, и започнах да се бия още от 7–годишен.

 Избухливият нрав на баща ми ядосваше майка ми и вкъщи често имаше разгорещени караници. Започнах да злоупотребявам с наркотици и алкохол, когато бях на 11. Ставах все по–агресивен и често се забърквах в улични сбивания. Когато завърших гимназията, насилието вече ме беше превърнало в друг човек.

 На 18–годишна възраст се включих в морската пехота на САЩ. Там бях обучен да убивам хора. След 5 години напуснах армията, за да следвам психология, понеже исках да работя във Федералното бюро за разследване. Започнах да уча в един университет в САЩ, а после продължих в Канада.

 В университета напълно се разочаровах от хората и обществото като цяло. Всички бяха егоисти, всичко в света беше безсмислено и изглеждаше, че човешките проблеми нямат решение. Изгубих надежда, че хората могат да направят света по–добро място за живеене.

 Тъй като не виждах смисъл в живота, все повече затъвах в алкохол и наркотици и се интересувах само от пари и секс. Ходех от купон на купон и постоянно сменях жените. Обучението в армията ме направи по–самоуверен и често участвах в сбивания. Имах свое чувство за справедливост и се изправях срещу всеки, който според мене постъпваше несправедливо. В действителност обаче бях станал още по–голям роб на насилието.

 Веднъж с един приятел бяхме дрогирани и в мазето ми подготвяхме нелегална пратка с марихуана за продан. Тогава той ме попита дали вярвам в Бога. Отвърнах, че ако Бог е отговорен за страданията в света, не искам да имам нищо общо с него. На следващия ден, първия на новата ми работа, един колега, който беше Свидетел на Йехова, ме попита: „Мислиш ли, че Бог е отговорен за страданията в света?“ Изненадах се, че ми зададе точно този въпрос, и това събуди интереса ми. През следващите 6 месеца разговаряхме често и той ми показа как Библията отговаря на някои от въпросите, които най–много ми тежаха.

 Годеницата ми, с която живеех по онова време, не искаше да ѝ говоря за нещата, които научавах. Една неделя ѝ казах, че съм поканил Свидетелите вкъщи, за да изучават Библията с нас. Когато на следващия ден се прибрах от работа, тя беше взела всичко от къщи и ме беше напуснала. Излязох навън и заплаках. Умолявах Бога за помощ. Тогава за пръв път използвах в молитва личното му име, Йехова. (Псалм 83:18)

 Два дни по–късно започнах да изучавам Библията с едно семейство Свидетели. След като си тръгнаха, продължих да чета книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ и същата нощ я завърших. a Онова, което научих за Йехова Бог и Сина му Исус Христос, силно ми въздейства. Видях, че Йехова е състрадателен и го боли, когато страдаме. (Исаия 63:9) Особено ме трогна любовта на Бога към мене и жертвата, която Синът му е дал в моя полза. (1 Йоан 4:10) Разбрах колко търпелив е бил Йехова с мене, „защото не иска никой да бъде унищожен, а всички да стигнат до разкаяние“. (2 Петър 3:9) Усетих как той ме привлече. (Йоан 6:44)

 Същата седмица започнах да ходя на християнските събрания. Имах дълга коса, обици и изглеждах плашещо, но Свидетелите ме посрещнаха все едно се познавахме отдавна. Те бяха истински християни. Чувствах се сякаш отново бях вкъщи с баба ми и дядо ми, и дори още по–добре.

 Скоро нещата, които научавах от Библията, започнаха да променят живота ми. Подстригах си косата, спрях да живея неморално и престанах да вземам наркотици и да пия. (1 Коринтяни 6:9, 10; 11:14) Исках да съм угоден на Йехова. Затова, когато научавах, че той не одобрява нещо, което върша, не си търсех извинения. Бях разтърсен и си казвах: „Не мога повече да постъпвам така!“ Бях решен да променя мисленето и действията си. Не след дълго видях ползата да живея както Йехова иска. На 29 юли 1989 г., 6 месеца след като започнах да изучавам, се покръстих като Свидетел на Йехова.

 Библията ми помогна да се променя. В миналото често реагирах агресивно, когато някой ме предизвикваше. Но сега се старая да бъда „в мир с всички хора“. (Римляни 12:18) Заслугите за това са изцяло на Йехова, на преобразяващата сила на Словото му и светия му дух. (Галатяни 5:22, 23; Евреи 4:12)

 Вместо да робувам на наркотиците, насилието и неморалните желания, днес се опитвам да радвам Йехова Бог и да му давам най–доброто. Това включва да помагам на другите да го опознаят. Няколко години след покръстването си се преместих в друга част на света, за да проповядвам в райони, където имаше нужда от повече проповедници. През годините се радвах да уча много хора за Библията и да виждам как тя променя и техния живот. Много съм щастлив също, че майка ми стана Свидетелка на Йехова — отчасти заради положителните промени в моята нагласа и поведение.

 През 1999 г. в Салвадор завърших училището, което сега се нарича Училище за проповедници на Царството. То ме подготви да съм начело на проповедната дейност, да поучавам и да се грижа като пастир за сбора. По–късно същата година се ожених за една прекрасна християнка на име Еухения. Заедно служим като целодневни проповедници в Гватемала.

 Вече не съм разочарован от живота, а съм безкрайно щастлив. Библейските учения ме освободиха от неморалността и насилието и днес животът ми е изпълнен с истинска любов и мир.