Семейството ми е от Тонга, страна, която се състои от около 170 острова, намиращи се в югозападната част на Тихия океан. В Тонга живеехме бедно, нямахме електричество, нито кола. Но в дома ни имаше течаща вода и гледахме няколко пилета. През ваканциите с двамата ми братя помагахме на баща ни в семейната плантация, където отглеждахме банани, сладки картофи, таро и касава. Парите от реколтата ни бяха от помощ, понеже татко нямаше постоянна работа. Подобно на много от другите островитяни семейството ни дълбоко уважаваше Библията и редовно ходехме на църква. Въпреки това мислехме, че единственият начин да подобрим живота си, е да се преместим в по–богата страна.

 Когато бях на 16, вуйчо ми уреди семейството ни да се премести в Калифорния (САЩ). Това беше същински културен шок! Макар че финансовото ни положение се подобри, живеехме в беден квартал, изпълнен с престъпност и наркотици. Често чувахме престрелки през нощта и повечето ни съседи се страхуваха от престъпните банди. Много хора носеха оръжие, за да се защитават или да разрешават конфликти. Все още имам куршум в гърдите от една саморазправа.

 В гимназията исках да се впиша сред връстниците си. Затова все по–често ходех на купони, напивах се, биех се и вземах наркотици. С времето се пристрастих към кокаина. За да си купувам дрога, започнах да крада. Въпреки че семейството ми редовно ходеше на църква, никой не ме учеше как да устоявам на натиска от околните. Много пъти се озовавах в ареста. Животът ми излезе извън контрол. Накрая ме вкараха в затвора.

 Един ден през 1997 г., докато бях в затвора, един затворник забеляза, че държа Библия. Беше Коледа, празник, който повечето тонганци смятат за много свят. Мъжът ме попита дали знам какво в действителност пише в Библията за раждането на Христос. Нямах никаква представа. Той ми показа библейския разказ за Исусовото раждане и видях, че много от коледните традиции изобщо не се споменават. (Матей 2:1–12; Лука 2:5–14) Бях смаян и се питах какво ли още пише в Библията. Мъжът посещаваше събранията, които Свидетелите на Йехова провеждаха в затвора всяка седмица, и реших и аз да отида. Те обсъждаха библейската книга Откровение. Въпреки че не разбрах много, осъзнах, че всичките им учения се основават на Библията.

 Когато Свидетелите ми предложиха да изучавам Библията с тях, с радост приех. За първи път чух за библейското обещание за бъдещ рай на земята. (Исаия 35:5–8) Разбрах, че за да съм угоден на Бога, трябва коренно да променя живота си. Осъзнах, че Йехова Бог няма да ме допусне в обещания рай с нито един от пороците ми. (1 Коринтяни 6:9, 10) Бях решен да контролирам лошия си нрав, да откажа цигарите и никога повече да не се напивам или дрогирам.

 През 1999 г., преди да изтече присъдата ми, бях прехвърлен в имигрантски лагер. Повече от година нямах връзка със Свидетелите. Въпреки това бях решен да продължавам да правя промени. През 2000 г. властите отнеха правото ми на пребиваване в САЩ и ме депортираха в Тонга.

 Там веднага потърсих Свидетелите и възобнових библейското си изучаване. Харесвах онова, което научавах. Бях удивен, че Свидетелите на острова подкрепят всичките си учения с Библията, точно както Свидетелите в САЩ.

 Баща ми беше на отговорна позиция в църквата и хората го познаваха. Затова отначало семейството ми се ядоса, че общувам със Свидетелите. Но по–късно родителите ми се радваха, като виждаха как библейските принципи ми помагат да ставам по–добър човек.

 Една от най–трудните промени, които трябваше да направя, беше да спра да злоупотребявам с една местна напитка. Много мъже в моята страна прекарват часове всяка седмица в пиене на кава кава, успокоителна напитка, приготвяна от корените на един вид пипер. Сега, след като отново бях в родината си, започнах почти всяка вечер да ходя в кава клуб и пиех, докато не изпадна в безсъзнание. Проблемът отчасти беше в приятелството ми с хора, които не зачитаха библейските стандарти. Но в крайна сметка разбрах, че с пороците си обиждам Бога. Направих промени, за да мога да получа Божията благословия и одобрение.

 Започнах да посещавам всички събрания на Свидетелите на Йехова. Общуването с други, които се стремят да са угодни на Бога, ми помагаше да устоявам на изкушенията. През 2002 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

 Извлякох полза от Божието търпение. В Библията пише: „Йехова ... проявява търпение към вас, защото не иска никой да бъде унищожен, а всички да стигнат до разкаяние.“ (2 Петър 3:9) Бог несъмнено е можел отдавна да сложи край на тази порочна система, но ѝ позволява да съществува, за да може хора като мене да развият приятелство с него. Радвам се, че той ме използва да помагам и на други да направят същото.

 С помощта на Йехова отново взех живота си в ръце. Вече не крада, за да си купувам наркотици, а помагам на ближните си да станат приятели на Йехова. Сред Свидетелите срещнах скъпата си съпруга Теа. Имаме малък син и сме щастливо семейство. Заедно споделяме с другите библейската надежда да живеем завинаги в рай.