Роден съм в Сан Хуан Чанкалаито, малък град в щата Чиапас, Мексико. Семейството ми е от маянското племе чол. Аз бях петото от 12 деца. Когато бях дете, с братята и сестрите ми изучавахме Библията със Свидетелите на Йехова. За съжаление обаче, аз не прилагах съветите на Библията.

 На 13 години вече вземах наркотици и крадях. По това време напуснах дома си и живеех на различни места. Когато бях на 16, започнах да работя в плантация с марихуана. Една нощ около година по–късно, докато пренасяхме с лодка голяма пратка с марихуана, тежко въоръжени мъже от съпернически наркокартел ни нападнаха. Избегнах куршумите им, като скочих в реката и излязох от нея далече надолу по течението. След това избягах в Съединените щати.

 Там продължих да се занимавам с търговия на наркотици и се забърках в още неприятности. Когато бях на 19 години, ме арестуваха и ме осъдиха за грабеж и опит за убийство. Изпратиха ме в затвора, където станах член на банда и продължих с престъпните си дела. В резултат на това ме преместиха в строго охраняван затвор в град Луисбърг, щата Пенсилвания.

 В този затвор поведението ми стана още по–лошо. Тъй като имах татуировки, характерни за бандата ми, там бързо ме приеха в същата банда. Станах още по–буен и постоянно се биех. Веднъж участвах в сбиване между банди в двора на затвора. Бихме се жестоко с бейзболни бухалки и тежести за тренировки. За да прекратят боя, пазачите използваха сълзотворен газ. След това управата ме постави в специален сектор за опасни затворници. Имах избухлив характер и груба реч. Харесваше ми да бия хората и не се срамувах от поведението си.

 В специалния сектор бях затворен в килията си почти през целия ден. За да ми минава времето, започнах да чета Библията. По–късно един пазач ми даде книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a. Докато четях това помагало за изучаване на Библията, си спомних много от нещата, които бях научил като дете от изучаването си със Свидетелите. Размишлявах колко ниско съм паднал заради буйния си характер. Мислех също за семейството си. Две от сестрите ми бяха станали Свидетелки на Йехова, затова си казах: „Те ще живеят вечно. Защо да не мога и аз?“ Тогава взех твърдо решение да се променя.

 Знаех обаче, че няма да мога да се справя сам. Затова първо се обърнах към Йехова Бог и го умолявах за помощ. След това писах до клона на Свидетелите на Йехова в САЩ и поисках библейско изучаване. Оттам уредиха от един близък сбор да се свържат с мене. По онова време не беше позволено да ме посещават хора извън семейството ми. Ето защо един Свидетел започна да ми изпраща насърчителни писма и библейска литература, които засилиха желанието ми да се променя.

 Голяма крачка беше, когато реших да напусна бандата, към която принадлежах от много години. Главатарят ѝ също беше в специалния сектор, затова отидох при него и му казах, че искам да стана Свидетел на Йехова. За моя изненада той отвърна: „Ако си сериозен, направи го. Не мога да се бъркам на Бога. Но ако просто искаш да напуснеш бандата, знаеш какви ще са последствията.“

 През следващите две години служителите в затвора забелязаха промяната в личността ми. В резултат на това се държаха по–любезно с мене. Пазачите например спряха да ми слагат белезници, когато ме водеха от килията до банята. Един от тях дори дойде при мене и ме насърчи да продължавам да се променям. Всъщност през последната ми година в затвора управата ме премести в близка сграда с по–лек режим към същия затвор. През 2004 г., след 10 години в затвора, бях освободен и депортиран в Мексико със затворнически автобус.

 Скоро след като пристигнах в Мексико, намерих една Зала на Царството на Свидетелите на Йехова. На първото си събрание отидох със затворническата си униформа — единствените прилични дрехи, които имах. Въпреки външния ми вид Свидетелите ме приеха сърдечно. Милото им отношение ми показа, че те са истински християни. (Йоан 13:35) На това събрание старейшините на сбора уредиха да изучавам Библията. Година по–късно, на 3 септември 2005 г., бях покръстен като Свидетел на Йехова.

 През януари 2007 г. станах целодневен служител, отделяйки 70 часа всеки месец да уча другите за Библията. През 2011 г. завърших Библейското училище за неженени братя (сега Училище за проповедници на Царството). Това училище много ми помогна да изпълнявам отговорностите си в сбора.

 През 2013 г. се ожених за една прекрасна сестра на име Пилар. С лек хумор тя казва, че ѝ е трудно да повярва на нещата, които ѝ разказвам за миналото си. Никога не се върнах към предишния си начин на живот. И двамата със съпругата ми смятаме, че промяната в мене е живо доказателство за преобразяващата сила на Библията. (Римляни 12:2)

 Смятам, че думите на Исус в Лука 19:10 се отнасят за мене. Там той казва за себе си: „Човешкият син дойде да потърси и да спаси каквото беше изгубено.“ Вече не се чувствам изгубен. Нито наранявам хората около себе си. Благодарение на Библията имам най–възвишената цел в живота, мир с другите и което е най–важно, добри взаимоотношения с моя Създател, Йехова.