Израснах в тихите зелени покрайнини на град Тампере, Финландия. Семейството ми не беше много религиозно, но ценеше образованието и добрите обноски. Майка ми е германка и като дете понякога посещавах баба ми и дядо ми в Западна Германия.

 От детството си обичам да спортувам. Като малък се занимавах с различни спортове, но когато бях на около 14 години, реших да се концентрирам върху тениса. На 16 вече тренирах два или три пъти на ден — имах два урока с треньор, а след това вечерта тренирах сам. Бях очарован от различните аспекти на играта; тя изпитваше физическите и психическите ми възможности. Въпреки че ми беше приятно от време на време да излизам с приятели на по бира, никога не съм имал проблеми с наркотиците и алкохола. Животът ми се въртеше около тениса.

 На 17–годишна възраст започнах да участвам в АТП a турнири. След като спечелих няколко от тях, станах много известен в страната. На 22 години бях сред 50–те топ тенисисти в света.

 В продължение на години пътувах по целия свят и играех тенис. Видях удивителни места, но и научих за много световни проблеми, като престъпност, злоупотреба с наркотици и екологични проблеми. Например в някои градове в САЩ ни предупреждаваха да не ходим в определени райони заради голямата престъпност. Всички тези неща ме тревожеха. Освен това, въпреки че правех нещо, което обичах, в края на деня се чувствах неудовлетворен.

 Приятелката ми Сана започна да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Беше ми забавно да виждам интереса ѝ към религиозните въпроси, но нямах нищо против да изучава. През 1990 г. се оженихме и на следващата година тя се покръсти като Свидетелка на Йехова. Аз не се смятах за религиозен човек, макар че вярвах в Бога. Спомних си, че баба ми в Германия често четеше Библията и дори ме научи как да се моля.

 Веднъж, когато със Сана бяхме на гости на едно семейство Свидетели, съпругът Кари ми показа библейското пророчество за „последните дни“. (2 Тимотей 3:1–5) Това ми направи силно впечатление, понеже разбрах защо положението в света е толкова лошо. В онзи ден не говорихме много за религия. Оттогава обаче с Кари започнахме да обсъждаме Библията и намирах логика във всичко, което научавах. Тъй като бях много зает и често пътувах, беше трудно да се срещаме редовно, но Кари не се отказваше. Той отговаряше с писма на въпросите, които повдигах по време на обсъжданията ни. Библията даваше логичен отговор на всички дълбоки житейски въпроси и малко по малко започнах да разбирам каква е основната ѝ тема — чрез своето Царство Бог ще изпълни намерението си. Много се развълнувах да науча Божието име, Йехова, и да разбера какво е направил той за нас. (Псалм 83:18) Но най–силно се трогнах от изкупителната жертва — тя не е просто техническа или правна формалност, а израз на Божията любов. (Йоан 3:16) Научих също за възможността да стана приятел на Бога и да живея завинаги на мирна райска земя. (Яков 4:8) Започнах да се питам как мога да проявя признателността си.

 Замислих се сериозно за живота си. От Библията научих, че човек е най–щастлив, когато дава от себе си, и в мене се породи желание да споделям вярванията си с другите. (Деяния 20:35) Заради участията си в турнирите отсъствах от дома си около 200 дни годишно. Животът на семейството ми се въртеше около мене — тренировките, програмата и кариерата ми. Осъзнах, че трябва да направя промени.

 Знаех, че мнозина няма да разберат решението ми да се откажа от обещаваща спортна кариера по религиозни причини. Но възможността да опозная по–добре Йехова и да живея вечно, беше много по–ценна от всяка награда, която можех да спечеля в тениса. Затова без колебание реших да не обръщам внимание на това какво биха казали хората. В крайна сметка изборът си беше мой. Един библейски стих, който ми даде сили да устоя на натиска, беше Псалм 118:6, където се казва: „Йехова е на моя страна, няма да се страхувам! Какво може да ми направи човек?“

 Някъде по това време някои спонсори ми предложиха изгодна сделка, която щеше да ми позволи да играя тенис за години напред, без да се притеснявам за нищо. Но вече бях взел решение, затова отказах и след време спрях да играя в АТП турнири. Продължих да изучавам Библията и на 2 юли 1994 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

 На мене не ми се наложи да преживея лична трагедия, за да се замисля за Бога. Нито пък бях човек, който търси истината. Смятах, че животът ми е хубав, и не можех да желая нищо повече. Неочаквано обаче открих, че животът има по–дълбок смисъл, и сега живея по–добре, отколкото някога съм си представял! Сякаш библейската истина само чакаше да я намеря. Семейството ни е по–здраво и обединено от всякога. И съм много щастлив, че тримата ми синове тръгнаха по моите стъпки — не като спортисти, а като християни.

 Все още ми харесва да играя тенис. През годините си изкарвах прехраната с дейности, свързани с тениса — например работих като треньор и управител на тенис център. Но животът ми вече не е съсредоточен върху спорта. Преди тренирах часове наред всяка седмица, за да стана шампион. Сега съм целодневен проповедник и се радвам да използвам времето си да помагам на другите да научат и прилагат библейските принципи, които промениха живота ми. Разбрах, че най–голямото щастие произтича от това да давам предимство на отношенията си с Йехова Бог и да споделям с другите надеждата си за светло бъдеще. (1 Тимотей 6:19)