Пораснах като католик в Рочестър, Ню Йорк. Родителите ми се разделиха, когато бях на 8 години. Затова през седмицата живеех с майка ми в по-бедна обстановка, а уикенда отивах при баща ми, който живееше в богат квартал. Като виждах колко е трудно на майка ми да отглежда 6 деца, си мечтаех да стана богат, за да мога да помагам на семейството си.

 Баща ми искаше да преуспея в живота, затова уреди да вляза в елитно училище за хотелски мениджмънт. Много ми харесваше и си мислих, че Бог отговаря на молитвата ми за богатство и щастие. Учих хотелска администрация, търговско право и корпоративни финанси в продължение на 5 години и в същото време работих в един хотел с казино в Лас Вегас, Невада.

 На 22 години станах помощник-вицепрезидент на един хотел. Бях богат и преуспял и често опитвах от най-добрите храни и най-скъпите вина и питиета. Приятелите ми в бизнеса ми казваха: „Светът се върти около парите, така че остани съсредоточен върху тях.“ Те мислеха, че истинското щастие се крие в парите.

 В задълженията ми влизаше да се грижа за нуждите и желанията на богатите хора, които идваха в Лас Вегас да играят хазарт. Въпреки че бяха много богати, те изглеждаха нещастни. Аз също започнах да се чувствам така. Всъщност колкото повече пари изкарвах, толкова повече се тревожех и не можех да спя. Питах се има ли смисъл да продължа да живея. Неудовлетворен от начина си на живот, се помолих на Бога и го попитах: „Къде мога да намеря истинско щастие?“

 По това време две от сестрите ми, които бяха станали Свидетелки на Йехова, се преместиха в Лас Вегас. Въпреки че не приемах техните издания, се съгласих да четем Библията заедно, като аз следях от своята. В моята Библия думите на Исус бяха в червено. Понеже приемах всичко, което Исус е казал, сестрите ми се позоваваха основно на неговите думи. Освен това четях Библията сам.

 Много от нещата, които прочетох, ме изненадаха. Например Исус казал: „Когато се молиш, не повтаряй непрекъснато едно и също, както правят хората от народите, защото те мислят, че ще бъдат чути поради многото си думи.“ (Матей 6:7) От друга страна, преди време един свещеник ми беше дал икона на Исус. Той ме посъветва да казвам пред иконата по 10 пъти молитвите „Отче наш“ и „Аве Мария“ и твърдеше, че тогава Бог ще ми дава колкото пари ми трябват. Но това не означаваше ли, че повтарям едно и също? Освен това прочетох думите на Исус: „Никого на земята не наричайте свой отец, защото един е вашият Отец — небесният.“ (Матей 23:9, бел. под линия) Затова се чудих защо аз и останалите католици се обръщаме към свещениците с „отче“.

 Когато прочетох библейската книга Яков, започнах да се замислям сериозно за начина си на живот. В 4 глава Яков писал: „Нима не знаете, че приятелството със света е вражда с Бога? Така че който иска да бъде приятел със света, се превръща във враг на Бога.“ (Яков 4:4) Още по-силно ми повлия 17 стих: „Ако някой знае как да прави добро, но не го прави, върши грях.“ Обадих се на сестрите си и им казах, че съм решил да се откажа от работата в казиното, защото в нея имаше неща, които вече смятах за неприемливи, като хазарта и алчността.

 Исках да подобря отношенията си с Бога, както и с родителите и брат ми и сестрите ми. Реших да опростя живота си, за да имам повече време. Но не беше лесно да направя нужните промени. Например получих изкушаващи предложения да се издигна още по-нависоко в бизнеса с казината и да изкарвам двойно или тройно повече пари. Но след като се молих за това на Бога, реших, че този живот не е за мене. Напуснах работата си, преместих се в гаража на майка си и започнах малък бизнес за ламиниране на менюта.

 Въпреки че Библията ми помогна да си поставя по-добри приоритети, все още не посещавах събранията на Свидетелите на Йехова. Сестрите ми ме попитаха какво имам против Свидетелите. Отвърнах им: „Вашият Бог Йехова разделя семейства. Единственото време, в което мога да съм със семейството си, е на Коледа и рождените дни, но вие не ги празнувате.“ Една от сестрите ми се разплака и ме попита: „А къде си ти през останалото време от годината? Домът ни е винаги отворен за тебе. Ти обаче искаш да идваш само по празниците, и то по задължение.“ Думите ѝ ме пронизаха и се разплаках.

 Щом разбрах колко много Свидетелите на Йехова обичат семействата си — и колко съм грешал за тях, — реших да отида на събрание в местната Зала на Царството. Там се запознах с Кевин — опитен учител на Библията, с когото започнах да изучавам.

 Кевин и съпругата му водеха скромен начин на живот, за да имат колкото се може повече време да помагат на хората да разбират Библията. Дори успяваха да отделят средства да пътуват до Африка и Централна Америка и да помагат в строежите на клоновете на Свидетелите. Те бяха много щастливи и се обичаха. За такъв живот мечтаех и аз.

 Кевин ми показа един видеоклип за радостта от мисионерската служба и реших, че това искам да правя. През 1995 г., след като 6 месеца изучавах Библията усилено, се покръстих като Свидетел на Йехова. Вместо да моля Бога за богатство, започнах да го моля: „Не ми давай нито бедност, нито богатство.“ (Притчи 30:8)

 Вече съм истински богат — не материално, а духовно. Запознах се със скъпата си съпруга Нурия в Хондурас и заедно служихме като мисионери в Панама и Мексико. Следните думи от Библията са наистина верни: „Благословията на Йехова обогатява и той не добавя болка към нея.“ (Притчи 10:22)