„Родена съм в семейство, което служеше на Йехова — споделя Рейчъл, която днес живее в Доминиканската република. — За съжаление, когато бях на 7, баща ми спря да се събира с народа на Йехова и стана жесток противник на истината. Той много ми пречеше да участвам в чистото поклонение. Например опитваше се да ме накара да спра да служа на Йехова в замяна на различни подаръци — телефон, пътуване до Дисниленд и даже кредитна карта! Понякога дори се опитваше „да избие“ Йехова от ума ми с юмруци. Казваше, че ако не мога да говоря или да вървя, няма да мога и да ходя на събранията. Но опитите му нямаха успех. Бях решена винаги да съм на събранията.

 Баща ми никога не ме удряше пред майка ми. Заплашваше ме, че ще я нарани, ако ѝ разкажа какво прави. Той намираше добро оправдание за синините ми — казваше, че са от уроците по бойни изкуства, които настояваше да ми дава.

 Бях твърде малка и уплашена, за да споделя на майка ми за случващото се. Затова разказвах всичко на Йехова. Излизах на дълги разходки в гората зад къщата ни в Мериланд (САЩ). Там се качвах на един красив дъб, сядах на някой удобен клон и се молех на Йехова. Говорех му за чувствата си и какво ще направя за него, като порасна — ако ми помогне да оцелея дотогава. Казвах му и какво искам да правя в новия свят, какво семейство искам да имам и какъв мир и радост ще изпитвам без болка и страх.

 Когато баща ми се опитваше да ме отвърне от истината чрез подкуп или побой, винаги усещах как Йехова ме утешава и подкрепя. Той ми помагаше да оставам лоялна и силна.

 Покръстих се, когато станах на 10, и две години по-късно започнах пионерска служба. В началото баща ми не знаеше нито за едното, нито за другото. Когато научи, ме удари толкова силно, че ми размести челюстта.

 Някои ми казваха, че съм твърде малка, за да съм пионерка, и се притесняваха, че не осъзнавам сериозността на решението си. От друга страна, видях много млади Свидетели, които просто се носеха по течението и не напредваха духовно. Интересуваха се само от купони и забавления. И изглеждаше, че си прекарват добре! Понякога се изкушавах да постъпвам като тях. Мислех си: ‘Защо да проповядвам? Не може ли просто да се забавлявам като другите на моята възраст?’ Но винаги когато се чувствах така, се обръщах към Йехова в молитва.

 Когато бях около 15-годишна, от една модна агенция се свързаха с мене и ми предложиха договор за престижна работа в Милано (Италия). Бях поласкана, като ми казаха, че мога да стана модел, да се появявам в списания и да дефилирам със скъпи дрехи по подиумите. Бях пионерка от почти 3 години и си казах: ‘С тази работа бих могла да изкарвам много пари, с които да пионерствам дълго време!’ Баща ми ни беше напуснал, затова разсъждавах, че с парите ще мога да помагам на майка ми за разходите.

 Молих се по въпроса. Говорих с майка ми, която беше пионерка от години, и с един старейшина, когото много обичах и уважавах. Както обикновено се качих на моето дърво и пак се молих. Йехова отговори на молитвите ми чрез старейшината, който ми прочете думите от Еклисиаст 5:4: ‘Когато дадеш обет пред Бога, не се бави да го изпълниш. ... Изпълни това, за което си дал обет.’ Бях обещала на Йехова да се отдам на службата и се страхувах, че тази работа ще ми навреди духовно. Затова реших да откажа.

 Въпреки всичко, което преживях като малка, все още съм жива! Сега съм щастливо женена и със съпруга ми Хасер имаме 9-годишен син на име Конър. Хасер е старейшина, а Конър е непокръстен вестител. Аз съм в целодневната служба вече близо 27 години.

 Често мисля за дългите молитви, които отправях към Йехова от дъба в гората зад нашата къща. Молех го да ми помага и той го правеше по невероятни начини — укрепваше ме, утешаваше ме и ме ръководеше. През целия ми живот Йехова ми показваше отново и отново какъв чудесен Баща е. Радвам се, че избрах да му служа с цялото си сърце. Това е най-мъдрото решение, което някога съм вземала!“