Ирма, която живее в Германия, е почти 90–годишна. Тъй като е преживяла два тежки инцидента и няколко операции, тя вече не може да проповядва от къща на къща. Сега Ирма споделя вярванията си, като пише писма на роднини и познати. Хората толкова харесват нейните насърчителни и утешителни писма, че често ѝ се обаждат, за да питат кога ще пристигне следващото. Други ѝ изпращат благодарствени писма и я молят да им пише отново. Ирма казва: „Всичко това ми носи голяма радост и ме поддържа духовно активна.“

 Ирма също изпраща писма на хора в старчески домове. Тя разказва: „Една възрастна жена ми се обади и ми каза, че моето писмо много я е утешило след смъртта на съпруга ѝ. Тя държи писмото в Библията си и вечер често го препрочита. Друга жена, чийто съпруг починал наскоро, каза, че писмото ми ѝ е помогнало повече от проповедта на свещеника. Тя имаше много въпроси и поиска да ме посети.“

 Една позната на Ирма, която не е Свидетелка, се преместила надалече и помолила Ирма да ѝ пише. „Тя пазеше всичките ми писма“, казва Ирма. „След като почина, ми се обади дъщеря ѝ. Тя беше прочела всички писма, които бях пращала на майка ѝ, и ме попита дали е възможно и на нея да пиша писма, основани на Библията.“

 Ирма изпитва истинско удовлетворение от службата си. Тя споделя: „Моля Йехова да продължава да ми дава сили да му служа. Макар че не мога да проповядвам от къща на къща, правя каквото мога.“