По време на пандемията от COVID-19 нашите братя и сестри приспособяват методите, чрез които споделят утешителното послание на Библията с другите. Вместо да свидетелстват на обществени места или от къща на къща, те проповядват главно по телефона и чрез писма. a Много хора са благодарни за усилията им и се вижда, че Йехова благославя тази дейност. (Притчи 16:3, 4) Да разгледаме някои случки от една островна държава.

 Преди пандемията Хелън редовно посещавала млада жена и ѝ предлагала библейско изучаване. Жената винаги отказвала. Въпреки това в деня преди да бъде обявен локдаун заради COVID-19, Хелън ѝ дала Библия и книгата „Какво в действителност учи Библията?“. По време на локдауна сестрата отново предложила библейско изучаване на младата жена, като ѝ обяснила, че ще се провежда по телефона. Този път тя приела. Жената много харесала обсъжданията и скоро след това помолила Хелън да изучават всеки ден! Тя започнала също редовно да се включва на християнските събрания по телефона. Освен това жената не само прилага библейските принципи в живота си, но и споделя наученото с другите.

 Няколко Свидетели от един сбор решили да напишат писма до местните полицейски служители, за да изразят благодарността си за тяхната работа. Полицаите се изненадали от писмата. Един от тях казал следното на старейшина от сбора на име Джеферсън: „Мислех, че Свидетелите на Йехова не харесват полицията.“ Джеферсън му обяснил, че това не е така. Полицаите толкова харесали писмата, че ги окачили на входа на полицейското управление. „Това може да помогне и на други да имат положително мнение за нас“, казал друг полицай.

 Една и Едналин са редовни пионерки. b Тъй като нямат интернет в дома си, не можели да присъстват на събранията на сбора чрез видеоконферентна връзка. Затова се обадили на своя съседка, която не е Свидетелка, и я попитали дали може да използват нейния безжичен интернет, като предложили да помогнат с разходите. Жената любезно им позволила да се свързват безплатно. Когато Една и Едналин я поканили да гледа събранията, тя се съгласила. Сега съседката, едно от децата ѝ и две нейни внучки изучават Библията със Свидетелите и редовно присъстват на християнските събрания.

 По повод на един публичен доклад, който щял да бъде изнесен чрез видеоконферентна връзка, братята и сестрите поканили свои съседи, колеги и други хора. Илейн, която работи в местна болница, първоначално се колебаела да покани колегите си. Тя смятала, че някои лекари имат отрицателно мнение за Свидетелите. Въпреки това изпратила няколко приятелски покани. Илейн особено се притеснявала да покани една семейна двойка лекари. Но след като мислила по въпроса и се молила, изпратила покана и на тях. Съпругата отговорила: „Значи искаш да се присъединя към религията ти?“ Нашата сестра обяснила, че на събранието може да присъства всеки, не само Свидетели на Йехова. На следващия ден тя се изненадала, че семейството е сред първите, които са се свързали за събранието. Още преди края на събранието Илейн получила следното съобщение от жената: „За първи път присъствам на събрание на Свидетелите на Йехова. Беше хубаво. Хареса ми. Благодаря за поканата.“

 Илейн поканила 20 лекари на събранието и се зарадвала, като научила, че 16 от тях се включили. Позовавайки се на думите на Павел, тя казва: „Радвам се, че събрах смелост да споделя Божията добра новина с колегите си.“ (1 Солунци 2:2)

 Пандемията създава трудности на всички, но братята и сестрите в тази островна държава и навсякъде по света запазват радостта си и положителната си нагласа, като правят всичко възможно да утешават другите и да им помагат. (Деяния 20:35)