•  Как Свидетелите на Йехова определят дали да празнуват даден празник?

•  Това, че Свидетелите на Йехова не празнуват определени празници, означава ли, че не обичат семейството си?

•  Свидетелите на Йехова забраняват ли на другите да празнуват определени празници?

 Преди да решат дали да празнуват даден празник, Свидетелите на Йехова гледат какво казва Библията. Някои празници и чествания отявлено нарушават библейските принципи. В такъв случай Свидетелите на Йехова не участват в тях. За други празници всеки Свидетел взема собствено решение, като полага усилия „да има чиста съвест“ пред Бога и пред хората. (Деяния 24:16)

 По-долу са посочени някои въпроси, които помагат на Свидетелите на Йехова да решат дали да празнуват даден празник. a

•   Празникът основан ли е на учение, което противоречи на Библията?

   Библейски принцип: „Излезте измежду тях и се отделете — казва Йехова — и повече не докосвайте онова, което е нечисто.“ (2 Коринтяни 6:15-17)

   За да нямат нищо общо с учения, които са духовно нечисти, тоест противоречат на записаното в Библията, Свидетелите на Йехова не празнуват празници със следните характеристики:

   Празници, основани на вярата в други богове и почитането им. Исус казал: „На своя Бог, Йехова, трябва да се покланяш и само на него да принасяш свята служба.“ (Матей 4:10) В съгласие с тези думи Свидетелите на Йехова не празнуват Коледа, Великден и Първи май b, тъй като тези празници произлизат от поклонението на богове, различни от Йехова. Освен това не участват в празници като следните:

  •  Кванза. Името Кванза „идва от суахилския израз матунда я куанза, който означава „първи плодове“ и сочи към корените на празника в първите чествания на реколтата, споменати в историята на Африка“. (Encyclopedia of Black Studies) Макар че според някои Кванза не е религиозно празненство, една енциклопедия на африканските религии го сравнява с определен африкански празник, по време на който първите плодове „се принасят на божествата и на предците в знак на благодарност“, и добавя: „Същият дух на благодарност и признателност за благата на живота, дарени от предците, стои в основата на афроамериканския празник Кванза.“ (Encyclopedia of African Religion)

  •  Празник в средата на есента (Лунен фестивал). Това е „фестивал в чест на богинята на луната“. (Holidays, Festivals, and Celebrations of the World Dictionary) Той включва ритуал, при който „жените в къщата се покланят на тази богиня“. (Religions of the World—A Comprehensive Encyclopedia of Beliefs and Practices)

  •  Норуз (Невруз, Новруз). „Празникът произлиза от зороастризма като един от най-свещените дни в древния зороастрийски календар. ... По пладне в деня на Норуз с празненства бил приветстван обратно Духът на пладнето, познат като Рапитвин, за който се смятало, че през студените месеци е бил прогонен под земята от Духа на зимата.“ (ЮНЕСКО)

  •  Ялда (Шаб-е Ялда). Както се отбелязва в един справочник, този празник в чест на зимното слънцестоене „определено е свързан с поклонението към Митра“, бога на светлината. (Sufism in the Secret History of Persia) Предполага се също, че празникът има връзка с култа към римските и гръцките богове на слънцето. c

  •  Ден на благодарността. Като Кванза този празник се корени в древните празненства на реколтата в чест на различни божества. С времето „тези древни фолклорни традиции били възприети от Църквата“. (A Great and Godly Adventure—The Pilgrims and the Myth of the First Thanksgiving)

   Празници основани на суеверия или вяра в късмета. В Библията се казва, че тези, които приготвят „трапеза за бога на късмета“, „изоставят Йехова“. (Исаия 65:11) Затова Свидетелите на Йехова не участват в празници като следните:

  •  Еньовден (Иван Купала). „Вярва се, че на [Еньовден] природата освобождава магическите си сили, които могат да се уловят с храброст и късмет.“ (The A to Z of Belarus) Първоначално това бил езически празник, посветен на лятното слънцестоене. Както се посочва в Голяма енциклопедия „България“, „в основата на народното честване стои култът към Слънцето и обредността на този ден съхранява езическия си характер“. Но „след приемането на християнството празникът се слял с чествания от Църквата празник на Св. Йоан Кръстител“. (Encyclopedia of Contemporary Russian Culture)

  •  Лунна нова година (Китайска нова година и Корейска нова година). Относно Китайската нова година в една книга за фестивалите в Китай се казва: „По това време на годината най-важно за семействата, приятелите и роднините е да си осигурят благополучие, да почетат боговете и духовете и да си пожелаят късмет през идната година.“ (Mooncakes and Hungry Ghosts—Festivals of China) Подобно на това Корейската нова година „се състои от поклонение към предците, ритуали за късмет и за прогонване на злите духове и гадаене какво ще донесе новата година“. (Encyclopedia of New Year’s Holidays Worldwide)

   Празници, основани на идеята, че душата е безсмъртна. Библията ясно казва, че душата умира. (Езекиил 18:4) Затова Свидетелите на Йехова не празнуват празници, които подкрепят вярването в безсмъртието на душата. Някои от тях са следните:

  •  Задушница (Възпоменание на покойните, Ден на мъртвите). Според Енциклопедия „България“ задушница е „ден за помен на всички мъртви“, който „води начало от нар[одното] вярване за съществуването на душата независимо от тялото“. Вярва се, че тогава „мъртвите души ... чакат да бъдат „поменати“, т.е. нахранени и напоени“.

  •  Цинмин (Чинмин) и Празник на гладните духове. Тези два празника са в чест на предците. Както се казва в една книга за обичаите по света, на Цинмин „се горят храна, напитки и книжни пари, за да може мъртвите да не са гладни, жадни и без пари“. В същия източник се допълва, че според поверията „в Месеца на гладните духове, и по-точно в нощта на пълнолунието, има по-силна връзка между мъртвите и живите отколкото през всяка друга нощ, затова е важно да се вземат мерки да се умилостивят мъртвите и да се почетат предците“. (Celebrating Life Customs Around the World—From Baby Showers to Funerals)

  •  Чусок. На този корейски празник „се поднася храна и вино на душите на умрелите“. Това е свързано с „вярата, че душата продължава да съществува след смъртта на тялото“. (The Korean Tradition of Religion, Society, and Ethics)

   Празници, свързани с окултното. Библията казва: „Нека при тебе не се намира никой, ... който си служи с гадателство, който се занимава с магия или който предсказва по поличби, никой магьосник, никой, който прави заклинания или който се допитва до хора, които викат духове, никой, чийто занаят е да предсказва бъдещето, както и никой, който търси съвет от мъртвите. Защото всеки, който прави това, е отвратителен за Йехова.“ (Второзаконие 18:10-12) За да се пазят от всякакъв окултизъм, включително от астрология (вид гадателство), Свидетелите на Йехова не празнуват Хелоуин и следните празници:

  •  Баба Марта (Първи март). На този празник се закичват мартеници, „които според народното схващане предпазват човека от уроки, зли очи и демонични същества. ... Широката употреба на [матрениците] се обяснява с магическата сила на червения цвят, който има способността да пропъжда злите духове и болестите“. („Българска митология. Енциклопедичен речник“)

  •  Сонгкран. Името на този азиатски фестивал „произлиза от санскритската дума за „движение“ или „преход“ и празникът отбелязва придвижването на слънцето в зодиакалното съзвездие Овен“. (Food, Feasts, and Faith—An Encyclopedia of Food Culture in World Religions)

   Чествания от Моисеевия закон, който приключил с жертвата на Исус Христос. В Библията пише: „Христос е краят на Закона.“ (Римляни 10:4) Християните все още извличат полза от принципите в Моисеевия закон, даден на древния Израил. Но те не празнуват неговите празници — особено тези, които сочат към Месията, — понеже вярват, че той вече е дошъл. „Тези неща са сянка на онова, което ще дойде — казва Библията, — но самата действителност е Христос.“ (Колосяни 2:17) Поради тази причина, а също и понеже някои чествания включват небиблейски обичаи, Свидетелите на Йехова не празнуват празници като следните:

  •  Ханука. Този празник чества повторното освещаване на юдейския храм в Йерусалим. Но според Библията Исус станал Първосвещеник на „по-великия и по-съвършен шатър“, или храм, който не е „направен с човешки ръце и не е от това създание“. (Евреи 9:11) За християните този духовен храм заменил физическия храм в Йерусалим.

  •  Рош Ашана. Това е първият ден на юдейската година. В древността този празник включвал специални жертви, принасяни на Бога. (Числа 29:1-6) Но Месията Исус Христос прекратил „жертвите и приносите“, поради което те вече нямат стойност в Божиите очи. (Даниил 9:26, 27)

•   Празникът поощрява ли междуверското сътрудничество?

   Библейски принцип: „Какво общо има между вярващия и невярващия? И нима има съгласие между Божия храм и идолите?“ (2 Коринтяни 6:15-17)

   Свидетелите на Йехова се стремят да живеят в мир с другите хора и уважават правото на всеки да избира в какво да вярва, но не празнуват празници, които поощряват междуверското сътрудничество по следните начини:

   Празници в чест на религиозни дейци или събития, които насърчават привържениците на различни религии да се покланят заедно. Когато въвел древния си народ в нова земя, чиито жители имали други религии, Бог казал: „Недей да сключваш договор с тях, нито с техните богове. ... Ако служиш на боговете им, това ще стане примка за тебе.“ (Изход 23:32, 33) Затова Свидетелите на Йехова не участват в празници като следните:

  •  Лой Кратонг. По време на този тайски фестивал „хората правят купички от листа, добавят свещи или ароматни пръчици и ги пускат по вода. Вярва се, че тези малки лодчици отнасят нещастието. Фестивалът всъщност отбелязва свещената следа на Буда“. (Encyclopedia of Buddhism)

  •  Ден за покаяние. Според един държавен служител, цитиран във вестник The National от Папуа-Нова Гвинея, участниците в този празник „се съгласяват с основите на християнската вяра“. Уточнява се също, че празникът „популяризира християнските принципи в страната“.

  •  Весак. „Това е най-светият от будистките празници. Той чества раждането на Буда, неговото просветление и смъртта му, или постигането на нирвана“. (Holidays, Festivals, and Celebrations of the World Dictionary)

   Празници, свързани с религиозни традиции, които не са основани на Библията. Исус казал на религиозните водачи: „Заради вашите обичаи отменихте казаното от Бога.“ Той посочил също, че поклонението им е напразно, „защото ученията, които поучават, са просто човешки заповеди.“ (Матей 15:6, 9) Тъй като приемат присърце това предупреждение, Свидетелите на Йехова не отбелязват редица религиозни празници.

  •  Богоявление (Йордановден, Ден на тримата царе, Тимкат). Чества се или покръстването на Исус, или посещението на тримата астролози при Исус. Празникът „християнизира някои езически пролетни празненства в чест на боговете на течащата вода, реките и изворите“. (The Christmas Encyclopedia) Сродният празник Тимкат „се корени в древните традиции“. (Encyclopedia of Society and Culture in the Ancient World)

  •  Успение Богородично (Възнесение Богородично). В основата на празника стои вярването, че майката на Исус се е възнесла на небето с физическото си тяло. „Това вярване не е познато на ранната църква — отбелязва една енциклопедия — и не може да бъде намерено в Свещеното писание.“ (Religion and Society—Encyclopedia of Fundamentalism)

  •  Непорочно зачатие на Дева Мария. „Непорочното зачатие не се споменава пряко в Писанието ... Това е догма, установена от Църквата.“ („Нова католическа енциклопедия“)

  •  Велик пост. Според „Нова католическа енциклопедия“ този период на покаяние и пост бил установен „през четвърти век“, над 200 години след завършването на Библията. За първия ден на поста на Запад същата енциклопедия допълва: „Традицията благоверните да получават пепел в деня на Пепеляна сряда, е въведена през 1091 г. на събора в Беневенто.“

  •  Въздвижение на кръста Господен (Кръстовден, Мескел). На тези празници „църквата ... извършва поклонение пред кръста“. („Български светци и празници“) Етиопският празник Мескел отбелязва „намирането на Истинския кръст (кръста, на който е разпънат Христос) с палене на огньове и танцуване около тях“. (Encyclopedia of Society and Culture in the Medieval World) Но Свидетелите на Йехова не използват кръста в поклонението си.

•   Празникът възвеличава ли някакъв човек, организация или национален символ?

   Библейски принцип: „Това казва Йехова: ‘Проклет да бъде всеки, който се уповава на човек и разчита на човешка ръка, а сърцето му се отвръща от Йехова.’“ (Йеремия 17:5)

   Макар че изразяват признателността си към другите хора и дори се молят за тях, Свидетелите на Йехова не участват в чествания и мероприятия като следните:

   Празници в чест на владетели или други видни личности. Библията казва: „Не се надявайте на човека, направен от пръст, чийто дъх е в ноздрите му! Защото какво е той, че някой да разчита на него?“ (Исаия 2:22) Затова Свидетелите на Йехова не празнуват например рождения ден на държавния глава.

   Празници в чест на националното знаме. Свидетелите на Йехова не празнуват чествания в някои страни Ден на знамето. Защо? Защото в Библията се казва: „Пазете се от идоли!“ (1 Йоан 5:21) Някои хора днес не приемат знамето за идол, тоест за обект на поклонение, но както пише историкът Карлтън Хейс: „За национализма главният символ на вярата и основният обект на поклонение е знамето.“

   Празници в чест на светци. Какво станало, когато един богобоязлив човек се поклонил на апостол Петър? В Библията четем: „Петър го вдигна и каза: ‘Стани, и аз съм само човек.’“ (Деяния 10:25, 26) Тъй като нито Петър, нито другите апостоли приемали специални почести и поклонение, Свидетелите на Йехова не участват в чествания, посветени на хора, които са смятани за светци. Някои от тях са:

  •  Вси светии. „Празник в чест на всички светци ... Произходът на този празник е неясен.“ („Нова католическа енциклопедия“)

  •  Ден на Девата от Гуадалупе. Този празник почита „светицата покровителка на Мексико“, която според някои е Мария, майката на Исус. Смята се, че тя се явила чудодейно на местен селянин през 1531 г. (The Greenwood Encyclopedia of Latino Literature)

  •  Имен ден. Според „Речник на българския език“ (БАН) това е „ден, в който някой чества името си, обикн[овено] свързано с името на някой светец или с църковен празник“. В един справочник се уточнява, че „празникът има силен религиозен характер“. (Celebrating Life Customs Around the World—From Baby Showers to Funerals)

   Празници, свързани с политически или социални движения. „По-добре е да направиш Йехова свое убежище — казва Библията, — отколкото да се надяваш на човека.“ (Псалм 118:8, 9) Свидетелите на Йехова не искат да създадат впечатлението, че разчитат на хората, а не на Бога за решаването на световните проблеми. Затова те не честват Деня на жената или Деня на младежта, понеже тези празници са свързани с политически и социални движения. Поради същата причина не участват в празненства, отбелязващи отмяната на робството в някои страни. Вместо това очакват с нетърпение Божието Царство, което ще разреши проблема с расизма и дискриминацията. (Римляни 2:11; 8:21)

•   Празникът издига ли една нация или етническа група над друга?

   Библейски принцип: „Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деяния 10:34, 35)

   Макар че обичат родината си, Свидетелите на Йехова не участват в празници, които издигат дадена нация или етническа група над друга. Ето някои примери:

   Тържества в чест на въоръжените сили. Исус не подкрепял войните, а казал на последователите си: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Матей 5:44) Затова Свидетелите на Йехова не участват в тържества в чест на войниците. Някои от тях са следните:

  •  Ден на Анзак. „Анзак е обозначение за войските на Австралия и Нова Зеландия — посочва един речник. — Денят на Анзак постепенно е станал ден в памет на загиналите във войните.“ (Historical Dictionary of Australia)

  •  Ден на ветераните (Ден в памет на загиналите във войните). Тези празници почитат „ветераните от въоръжените сили и убитите във войните на държавата“. („Британска енциклопедия“)

   Празници, свързани с независимостта на държавата или други исторически събития. Исус казал за последователите си: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:16) Макар че се радват да учат за историята на страната си, Свидетелите на Йехова не участват в мероприятия като следните:

  •  Ден на Австралия. Както се обяснява в една енциклопедия, този празник ознаменува „деня през 1788 г., когато английски войници издигнали знамето си и обявили Австралия за нова колония“. (Worldmark Encyclopedia of Cultures and Daily Life)

  •  Ден на Гай Фокс. Това е „национален празник, който отбелязва неуспешния опит на Гай Фокс и негови симпатизанти католици да взривят крал Джемс І и английския парламент през 1605 г.”. (A Dictionary of English Folklore)

  •  Ден на независимостта (Ден на освобождението). В различни страни „това е специален ден, на който се празнува годишнината от независимостта на държавата“. (Merriam-Webster’s Unabridged Dictionary)

•   Празникът познат ли е с разпуснато или неприлично поведение?

   Библейски принцип: „Достатъчно [е] изминалото време, през което вършехте волята на народите, като живеехте в разпуснато поведение, похотливи желания, пиянство, гуляи, надпивания и забранено идолопоклонство.“ (1 Петър 4:3)

   В съгласие с този принцип Свидетелите на Йехова не участват в празненства, които се отличават с напивания и разюздани веселби. Те обичат да се събират с приятелите си и ако на такива събирания изобщо пият алкохол, го правят в умерени количества. Стараят се да следват библейския съвет: „Когато ядете, когато пиете или когато вършите нещо друго, вършете всичко, за да прославяте Бога.“ (1 Коринтяни 10:31)

   Затова Свидетелите на Йехова не участват в карнавали или подобни фестивали, които се характеризират с неприлично поведение, осъдено от Библията. Това включва еврейския празник Пурим. С този празник евреите открай време отбелязват спасението си през V в. пр.н.е., но както се посочва в една книга, днес „той може да се нарече еврейската версия на карнавала Марди Гра“. (Essential Judaism) За празника е характерно „носене на костюми (често мъже се маскират в женски дрехи), необузданост, прекомерно пиене и шумни веселби“.

 Не. Библията учи хората да обичат и уважават всичките си близки независимо от вярата им. (1 Петър 3:1, 2, 7) Разбира се, когато Свидетел на Йехова спре да празнува определени празници, някои от роднините му може да се обидят, огорчат и дори да се почувстват предадени. Затова много Свидетели на Йехова се стараят да уверяват близките си, че ги обичат, да обясняват тактично причините за решението си и да посещават роднините си по други поводи.

 Не. Те смятат, че всеки сам решава как да постъпи. (Исус Навиев 24:15) Свидетелите на Йехова „почитат всякакви хора“ независимо от религиозните им убеждения. (1 Петър 2:17)