Битие 21:1-34
21 И Йехова насочи вниманието си към Сара, както беше казал, и Йехова направи със Сара това, което беше казал.+
2 И Сара забременя+ и роди син на възрастния вече Авраам, и това стана в определеното време, за което Бог беше говорил на Авраам.+
3 И Авраам нарече сина, който му се роди, сина, когото Сара му роди, Исаак.+
4 И Авраам обряза сина си Исаак, когато той беше на осем дни, точно както Бог му беше заповядал.+
5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.
6 Тогава Сара каза: „Бог направи така, че да се смея, и всеки, който чуе за това, да се смее заедно с мене.“+
7 И добави още: „Та кой би казал на Авраам ‘Сара ще кърми деца’? Но ето, аз му родих син, когато вече е стар!“
8 А детето растеше и дойде време да бъде отбито.+ Тогава Авраам приготви голямо угощение за деня, когато Исаак щеше да бъде отбит.
9 Но Сара забеляза, че синът, когото египтянката Агар+ беше родила на Авраам, се присмива на Исаак.+
10 И каза на Авраам: „Изгони тази робиня и сина ѝ, защото синът на тази робиня няма да бъде наследник заедно с моя син, с Исаак!“+
11 Това обаче никак не се хареса на Авраам, защото ставаше дума за неговия син.+
12 Тогава Бог каза на Авраам: „Не се натъжавай заради онова, което Сара ти казва за момчето и за робинята ти! Послушай думите ѝ, защото чрез Исаак ще дойде онова, което ще се нарече твое потомство!+
13 Що се отнася до сина на робинята,+ ще направя така, че и от него да произлезе народ, защото е твой потомък.“+
14 И така, Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар,+ като ѝ ги сложи на рамото. Даде ѝ още и момчето+ и я отпрати. И тя тръгна по пътя си и се скиташе из пустинята край Вирсавее.+
15 Накрая водата в меха свърши+ и Агар остави+ момчето под един храст.
16 После се отдалечи на разстояние колкото един хвърлей на стрела и седна самичка, казвайки: „За да не гледам как детето умира!“+ И като седна надалече, заплака с глас.+
17 Тогава Бог чу гласа на момчето+ и Божи ангел повика Агар от небесата и ѝ каза:+ „Защо плачеш, Агар? Не се страхувай, защото Бог чу гласа на момчето, идващ от мястото, където лежи то!
18 Стани, вдигни момчето и го подкрепи с ръката си, защото ще направя така, че от него да произлезе многоброен народ!“+
19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец, в който имаше вода.+ И отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 И Бог продължи да бъде с момчето+ — то растеше, живеейки в пустинята, и стана стрелец с лък.+
21 И се засели в пустинята Фаран,+ и неговата майка му взе жена от Египет.
22 И ето, по онова време Авимелех, заедно с военачалника на своята войска Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, което правиш.+
23 Затова закълни ми се тук в Бога,+ че няма да измамиш нито мене, нито потомството ми, нито бъдещите ми поколения,+ но както аз проявих милост* към тебе,+ така и ти ще я проявиш към мене и към земята, в която живееш като пришелец.“+
24 И Авраам каза: „Заклевам се.“+
25 А когато Авраам упрекна доста остро Авимелех относно кладенеца, който служителите на Авимелех си бяха присвоили със сила,+
26 Авимелех каза: „Не знам кой е направил това, пък и ти не ми каза нищо досега, и аз не съм чувал нищо, освен днешните ти думи.“+
27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех,+ и двамата сключиха договор.+
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех попита Авраам: „Какво означават тези седем женски агнета, които си отделил?“
30 А той каза: „Приеми тези седем женски агнета от ръката ми, за да послужат като свидетелство,+ че аз съм изкопал този кладенец.“
31 Затова той нарече това място Вирсавее*,+ понеже там и двамата изрекоха клетва.
32 Така те сключиха договор+ във Вирсавее, след което Авимелех и военачалникът на войската му Фихол тръгнаха на път и се върнаха в земята на филистимците.+
33 После Авраам посади едно тамарисково дърво във Вирсавее и там призова* името на Йехова,+ вечният Бог.+
34 И Авраам продължи да живее още много дни като пришелец в земята на филистимците.+
