Битие 42:1-38
42 И Яков видя, че в Египет има зърно,+ и каза на синовете си: „Защо стоите и гледате?“
2 После добави: „Чух, че в Египет има зърно.+ Отидете и ни купете зърно оттам, за да преживеем и да не умрем от глад!“
3 Така че десетте братя+ на Йосиф отидоха в Египет, за да купят зърно.
4 Но Яков не изпрати Йосифовия брат Вениамин+ с другите братя, защото каза: „Да не би да му се случи нещастие и да умре.“+
5 И синовете на Израил пристигнаха в Египет заедно с другите хора, които идваха да купят храна, понеже в ханаанската земя цареше глад.+
6 А Йосиф беше управител на Египет+ и продаваше зърно на хората от всичките земи.+ Така че братята на Йосиф дойдоха при него и му се поклониха с лице до земята.+
7 Като видя братята си, Йосиф веднага ги позна, но не се разкри пред тях+ и ги попита строго: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“+
8 Така Йосиф позна братята си, но те не го познаха.
9 И Йосиф веднага си спомни за сънищата, които беше сънувал относно тях,+ и продължи с думите: „Вие сте съгледвачи! Дошли сте да видите къде са слабите места на тази земя!“+
10 Тогава те му казаха: „Не сме такива, господарю!+ Дойдохме като твои роби,+ за да купим храна.
11 Ние сме братя, всички сме синове на един човек. Честни хора сме. Не сме съгледвачи!“+
12 Но той им каза: „Не е вярно! Защото дойдохте да видите къде са слабите места на тази земя!“+
13 Тогава те казаха: „Ние сме дванайсет братя,+ господарю, синове на един човек,+ който живее в ханаанската земя. Най–младият е при баща ни,+ а единия от синовете вече го няма.“+
14 Но Йосиф им отговори: „Като ви казах ‘Съгледвачи сте’, казах истината!
15 Ето как ще ви изпитам сега: както е сигурно, че фараонът е жив, така е сигурно, че няма да излезете оттук, докато не дойде най–младият ви брат.+
16 Изпратете един от вас да отиде и да доведе брат ви, докато другите стоят вързани тук. Така ще се види дали казвате истината.+ Но ако не направите това, тогава както е сигурно, че фараонът е жив, така ще бъде сигурно, че сте съгледвачи!“
17 След тези думи той ги хвърли в затвора за три дни.
18 На третия ден Йосиф им каза: „Направете следното и ще запазите живота си, защото аз се боя+ от истинския Бог!
19 Ако сте честни хора, нека един от вашите братя остане вързан в този затвор,+ а вие, останалите, отидете и вземете зърно за своите близки, които гладуват!+
20 После доведете най–младия си брат при мене, за да докажете, че думите ви са истинни! И няма да умрете.“+ Те се съгласиха да постъпят така.
21 И започнаха да говорят помежду си: „Няма съмнение, че това става заради вината ни спрямо нашия брат,+ защото видяхме мъката, която изпитваше душата му, когато той ни молеше да проявим състрадание, но не го послушахме. Затова ни сполетя тази беда.“+
22 Тогава Рувим им отговори с думите: „Не ви ли казвах ‘Не съгрешавайте срещу детето’? Вие обаче не ме послушахте.+ И сега ни се търси сметка за неговата кръв.“+
23 Но те не знаеха, че Йосиф ги разбира, защото когато разговаряше с тях, му превеждаше друг човек.
24 И той се отдалечи от тях и заплака.+ После се върна при тях и разговаряше с тях, и като отдели Симеон+ от тях, го върза пред очите им.+
25 След това Йосиф заповяда да им напълнят торбите със зърно и в торбата на всекиго да върнат парите, с които беше платил,+ а също и да им дадат храна за из път.+ И казаното беше изпълнено точно.
26 Така че те натовариха зърното на магаретата си и си тръгнаха оттам.
27 А когато спряха да пренощуват, единият от тях бръкна в торбата си, за да даде храна на магарето си,+ и видя, че парите му бяха сложени най–отгоре в торбата.+
28 Тогава той каза на братята си: „Върнали са ми парите, сложили са ги най–отгоре в торбата!“ Тогава сърцата им се изпълниха със страх и те разтреперани, се обърнаха един към друг+ и си казаха: „Какво направи Бог с нас?“+
29 Като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, те му разказаха всичко, което им се беше случило, с думите:
30 „Мъжът, който е господар на страната, разговаря много строго с нас,+ понеже ни взе за хора, дошли като съгледвачи в страната.+
31 Но ние му казахме: ‘Честни хора сме.+ Не сме съгледвачи.
32 Ние сме дванайсет братя,+ синове на един баща.+ Единия го няма вече,+ а най–младият е при баща ни в ханаанската земя.’+
33 Но мъжът, който е господар на страната, ни каза:+ ‘По това ще разбера, че сте честни+ хора: един от вашите братя нека остане при мене.+ А вие вземете храна за своите гладуващи близки и вървете!+
34 Доведете най–младия си брат при мене, за да съм сигурен, че не сте съгледвачи, но сте честни хора! Тогава ще освободя брат ви и вие ще можете да купите зърно в тази земя.’“+
35 И ето, когато те изпразваха торбите си, в торбата на всеки един беше кесията с парите, с които беше платил за зърното. И те, и баща им видяха кесиите с парите, и ги обзе страх.
36 Тогава баща им Яков извика: „Заради вас оставам без деца!+ Йосиф го няма, Симеон го няма,+ а и Вениамин искате да отведете! Всичко това се стовари върху мене!“
37 Но Рувим каза на баща си: „Вземи живота на моите двама синове, ако не го доведа обратно при тебе!+ Повери го в ръцете ми и аз ще ти го върна.“+
38 Но той каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му е мъртъв и само той ми остана.+ Ако му се случи нещастие и умре по пътя, по който отивате, тогава ще свалите белите ми коси със скръб в гроба*!“+
Бележки под линия
^ На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
