Битие 48:1-22
48 И след тези неща казаха на Йосиф: „Виж, силите на баща ти отслабват.“ Тогава той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем.+
2 И съобщиха на Яков: „Ето, синът ти Йосиф е дошъл при тебе.“ А Израил напрегна всичките си сили и седна на леглото си.
3 И Яков каза на Йосиф:
„Всемогъщият Бог ми се яви в Луз+ в ханаанската земя, за да ме благослови.+
4 И ми каза: ‘Ето, ще те направя плодовит+ и ще ти дам многобройно потомство и ще направя така, че от тебе да произлязат множество народи,+ и на твоето потомство след тебе ще дам тази земя, за да я притежава до безпределни времена.’+
5 И сега, твоите двама синове, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои.+ Ефрем и Манасия ще бъдат мои, както са мои Рувим и Симеон.+
6 Но синовете, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои и в наследството си ще бъдат наричани с името на своите двама братя.+
7 А що се отнася до мене, докато идвах от Падан,+ Рахил умря+ до мене по пътя в ханаанската земя, но ни оставаше още доста път, докато стигнем до Ефрата,+ и аз я погребах там, по пътя за Ефрата, или Витлеем.“+
8 Тогава Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“+
9 А Йосиф отговори на баща си: „Това са моите синове, които Бог ми даде на това място.“+ А той каза: „Моля те, доведи ги при мене, за да ги благословя!“+
10 А очите на Израил бяха отслабнали поради напредналата възраст+ и той не можеше да вижда. Затова Йосиф ги доведе при него, а той ги целуна и ги прегърна.+
11 И Израил каза на Йосиф: „Не мислех, че ще видя лицето ти,+ а ето, Бог ми позволи да видя и потомството ти.“
12 След това Йосиф ги отведе от коленете му и се поклони с лице до земята.+
13 После Йосиф взе и двамата — Ефрем с дясната си ръка, като го постави отляво на Израил,+ и Манасия с лявата си ръка, като го постави отдясно на Израил+ — и така ги приближи до него.
14 Но Израил протегна дясната си ръка и я сложи на главата на Ефрем,+ въпреки че той беше по–младият,+ а лявата си ръка сложи на главата на Манасия.+ Той постави ръцете си така нарочно, въпреки че Манасия беше първородният.+
15 И Израил започна да благославя Йосиф с думите:+
„Истинският Бог, според чиято воля постъпваха* моите бащи Авраам и Исаак,+истинският Бог, който беше мой пастир през целия ми живот до днес,+
16 ангелът, който ме избавяше от всичките беди,+ нека да благослови момчетата!+
И нека се наричат с моето име и с името на моите бащи Авраам и Исаак,+и нека потомството им стане многобройно на земята!“+
17 Когато Йосиф видя, че баща му държеше дясната си ръка върху главата на Ефрем, това не му хареса+ и той се опита да хване ръката на баща си и да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия.+
18 И Йосиф каза на баща си: „Не бива така, татко, защото този е първородният!+ Сложи дясната си ръка на неговата глава!“
19 Но баща му отказваше с думите: „Знам, сине мой, знам. От него също ще произлезе народ и той също ще стане голям*.+ Но въпреки това по–младият му брат ще стане по–велик от него+ и потомството му ще бъде многобройно, ще бъде колкото големи народи.“+
20 И той продължи благословията си в този ден,+ казвайки:
„С твоето име нека да благославят в Израил така:‘Нека Бог те направи като Ефрем и като Манасия!’“+
Така той отново постави Ефрем пред Манасия.+
21 След това Израил каза на Йосиф: „Ето, аз умирам,+ но Бог ще продължи да бъде с вас и ще ви върне в земята на вашите бащи.+
22 А на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти,+ дял, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.“
