Битие 8:1-22
8 После Бог си спомни+ за Ной и за всяко диво животно, и за всяко домашно животно, което беше с него в ковчега.+ Тогава Бог прати вятър да духа по земята, така че водите започнаха да спадат.+
2 И изворите на водната бездна*+ и небесните врати+ бяха преградени, така че пороят от небесата беше спрян.
3 И водите започнаха да се оттичат от земята, оттичаха се постоянно. И след сто и петдесет дни водите бяха спаднали значително.+
4 През седмия месец*, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът+ заседна на един от върховете на Араратската+ планина.
5 До десетия месец* водите постоянно намаляваха, а през десетия месец, на първия ден от месеца, се показаха върховете на планините.+
6 И след като изминаха четирийсет дни, Ной отвори прозореца,+ който беше направил на ковчега.
7 После той пусна един гарван+ и птицата летеше навън — отлиташе и се връщаше, докато водите на земята не пресъхнаха.
8 След време Ной пусна един гълъб,+ за да види дали водите не са се отдръпнали от повърхността на земята.
9 Но гълъбът не намери къде да кацне* и се върна при него в ковчега, защото водите все още покриваха цялата повърхност на земята.+ И Ной протегна ръка, взе го и го прибра при себе си в ковчега.
10 После Ной изчака още седем дни и пак изпрати гълъба извън ковчега.
11 И ето, привечер гълъбът се върна при него и в човката му имаше току–що откъснат лист от маслина.+ Така Ной разбра, че водите са се отдръпнали от земята.+
12 Той изчака още седем дни и пак изпрати гълъба, но гълъбът не се върна вече при него.+
13 През шестстотин и първата година,+ през първия месец*, на първия ден от месеца, водите вече се бяха оттекли от земята. И Ной махна част от покрива на ковчега, погледна навън, и ето, повърхността на земята беше суха.+
14 А през втория месец, на двайсет и седмия ден от месеца, земята вече беше изсъхнала напълно.+
15 Тогава Бог каза на Ной:
16 „Излезте от ковчега, ти и жена ти, и синовете ти и жените на синовете ти заедно с тебе.+
17 Изведи със себе си всяко живо същество, което е при тебе, от всички видове животни+ — летящите създания,+ добитъка+ и всички други движещи се по земята животни,+ — за да загъмжи земята от тях и те да бъдат плодовити и да станат много на земята.“+
18 Тогава Ной излезе заедно със синовете си,+ жена си и жените на синовете си.
19 От ковчега излязоха и всички живи същества, всички движещи се по земята животни и всички летящи създания, всичко, което се движи по земята, според семействата си.+
20 После Ной построи олтар+ за Йехова, взе от чистите животни+ и от чистите летящи създания+ и ги пожертва върху олтара като приноси за изгаряне.+
21 И Йехова усети успокоителна миризма.+ Затова Йехова каза в сърцето си:+ „Никога вече няма да проклинам земята+ заради човека, понеже сърцето на човека клони+ към зло още от младостта му.+ Никога вече няма да нанасям унищожение върху всичко живо, както направих сега.+
22 През всичките дни, докато съществува земята, няма да престанат сеитбата и жетвата, студът и горещината, лятото и зимата, денят и нощта!“+
Бележки под линия
^ Този месец съответства на месец авив (нисан), първият месец от религиозния календар, който евреите използвали след излизането от Египет. Виж Приложение № 17.
^ Този месец съответства на месец тамуз. Виж Приложение № 17.
^ Буквално: „не намери място, на което да стъпи с крака си“.
^ Този месец съответства на месец етаним (тишри). Виж Приложение № 17.
