Битие 9:1-29
9 И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Бъдете плодовити, станете много и напълнете земята!+
2 И нека се плашат и се страхуват от вас всички живи същества по земята, всички летящи създания в небесата, всички животни, движещи се по земята, и всички риби в морето! Ето, предадени са във вашите ръце.+
3 Всички живи същества, които се движат по земята, могат да ви служат за храна.+ Давам ви всички тях, както ви дадох и зелените растения.+
4 Само не яжте+ месото на животното заедно с душата*+ му, тоест с кръвта му!+
5 Освен това ще търся сметка и за вашата кръв, за вашите души. От всяко животно ще я търся. И от всеки човек ще търся сметка за душата на човека, тъй като е бил негов брат.+
6 И кръвта на този, който пролее човешка кръв, ще бъде пролята от човек,+ защото човекът е направен по Божия образ.
7 Що се отнася до вас, бъдете плодовити и станете много, напълнете земята и станете много на нея!“+
8 Бог каза още на Ной и на синовете му:
9 „Ето, установявам трайно своя договор+ с вас и с вашите потомци след вас,+
10 и с всяка жива душа, която е с вас — птици, добитък и всички други земни същества, които са с вас, — с всички, които излязоха от ковчега, с всяко живо създание по земята.+
11 Да, аз установявам трайно своя договор с вас: никога вече води на потоп няма да унищожават всички създания и никога вече няма да има потоп, който да унищожава земята.“+
12 И Бог добави: „Ето знака+ за договора, който установявам трайно между себе си и вас, и всяка жива душа, която е с вас, за всички бъдещи поколения до безпределни времена.
13 Поставям дъгата+ си в облака и тя ще служи като знак за договора между мене и земята.
14 И когато доведа облак над земята, дъгата ще се появи в облака
15 и аз ще си спомня за своя договор,+ който е между мене и вас, и всеки вид жива душа.+ И никога вече водите няма да станат потоп, който да унищожи всяко създание.+
16 Дъгата ще се появи в облака,+ аз ще я видя и ще си спомня за договора, който е до безпределни времена+ и е между мене и всеки вид жива душа, която е на земята.“+
17 И Бог повтори пред Ной: „Това е знакът за договора, който установявам трайно между себе си и всяко създание, което е на земята.“+
18 А синовете на Ной,+ които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. След време на Хам му се роди Ханаан.+
19 Това бяха тримата синове на Ной и от тях се насели цялата земя.+
20 И Ной започна да обработва земята+ и насади лозе.+
21 Веднъж, като пи от виното, той се напи+ и се разголи в своя шатър.
22 После Хам,+ бащата на Ханаан, видя голотата+ на баща си и отиде да каже за това на двамата си братя, които бяха навън.+
23 Тогава Сим и Яфет взеха една горна дреха+ и като я преметнаха през раменете си, влязоха, ходейки назад. Те покриха голотата на баща си, като лицата им бяха обърнати на другата страна и затова не видяха голотата на баща си.+
24 А когато Ной се събуди, след като се беше напил с вино, и разбра какво беше направил с него най–малкият му син,
25 каза:
„Проклет да бъде Ханаан!+
Да бъде най–нископоставеният роб на своите братя!“+
26 А след това добави:„Благословен да бъде Йехова,+ Богът на Сим,а Ханаан да бъде роб на Сим!+
27 Нека Бог даде достатъчно място на Яфети нека той живее в шатрите на Сим,+а Ханаан да бъде също и негов роб!“
28 След потопа Ной живя още триста и петдесет години.+
29 Така Ной живя общо деветстотин и петдесет години и след това умря.+
Бележки под линия
^ Или: „живота“. Виж Приложение № 7.
