Второзаконие 15:1-23
15 Всяка седма година трябва да бъдат опрощавани дълговете.
2 А опрощаването нека да става по следния начин:+ Всеки, който е дал назаем на ближния си, да опрости дълга на своя ближен. Той не бива да настоява неговият ближен или брат да му плаща,+ защото е обявено опрощаване на дълговете пред Йехова.+
3 От чужденеца+ можеш да изискваш да ти плаща, но на своя брат опрости онази част от твоята собственост, която се намира при него.
4 Сред вас не би трябвало да има бедни, защото Йехова непременно ще те благослови+ в земята, която Йехова, твоят Бог, ти дава като наследство и която ти ще завладееш,+
5 при условие, че бъдеш послушен на думите на своя Бог, Йехова, и внимателно изпълняваш всички тези заповеди, които ти заповядвам днес.+
6 Защото Йехова, твоят Бог, наистина ще те благослови, точно както ти обеща, и ти непременно ще даваш назаем+ на много народи, но ти самият няма да вземаш назаем. И ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.+
7 Ако някой от твоите братя обеднее в някой от градовете ти, в земята, която Йехова, твоят Бог, ти дава, не бъди коравосърдечен или стиснат* спрямо своя беден брат.+
8 Трябва да си щедър към него+ и да му даваш назаем според нуждите му и колкото не му достига.
9 Внимавай в сърцето ти да не се появи подла мисъл+ и да си кажеш ‘Седмата година, годината на опрощаването, наближава’,+ и да проявиш скъперничество спрямо своя беден брат,+ като не му дадеш нищо. Тогава той ще се обърне към Йехова, ще се оплаче от тебе+ и това ще бъде грях от твоя страна.+
10 Трябва да му дадеш необходимото+ и сърцето ти не бива да се скъпи в даването, защото заради това Йехова, твоят Бог, ще те благослови във всяко твое дело и във всяко твое начинание.+
11 Защото винаги ще има бедни хора в земята.+ Затова ти заповядвам следното: ‘Проявявай щедрост* към своя беден брат, който е изпаднал в затруднение в земята ти.’+
12 Ако твой брат — евреин или еврейка — ти се продаде+ и ти служи шест години, на седмата година трябва да го освободиш да си върви.+
13 И когато го освободиш да си върви, не го изпращай с празни ръце.+
14 Непременно му дай нещо от своето стадо, от плода на хармана, от плода на лина за маслиново масло или за вино. Дай му според благословията, която ти е дал Йехова, твоят Бог.+
15 Помни, че и ти беше роб в Египет и Йехова, твоят Бог, те откупи.+ Ето защо ти заповядвам това днес.
16 Ако обаче той ти каже ‘Не искам да те напусна!’, защото обича тебе и семейството ти, понеже му е добре при тебе,+
17 тогава вземи шило и с него прободи ухото му, като го забодеш към вратата, и така той ще бъде твой роб до безпределни времена.+ Постъпи по същия начин и с робинята си.
18 Не бива да съжаляваш, когато освободиш своя роб да си върви,+ защото работата, която ти е свършил за шест години, струва двойно повече от заплащането на един наемен работник+ и Йехова, твоят Бог, те е благословил във всичко, което си правил.+
19 Посвети на своя Бог, Йехова, всяка първородна мъжка рожба от своето стадо говеда и от своето стадо овце и кози.+ Недей да вършиш никаква работа със своя първороден бик*, нито стрижи първата рожба от своето стадо овце и кози.+
20 Всяка година яж това животно пред своя Бог, Йехова, на мястото, което Йехова ще избере+ — ти и семейството ти.
21 Ако обаче първата рожба се окаже с някакъв недъг, ако е куца или сляпа, или има някакъв друг недъг, не я принасяй в жертва пред своя Бог, Йехова.+
22 Яж я в своя град, могат да я ядат както нечистият, така и чистият човек,+ все едно че месото е от газела или от елен.+
23 Само не яж кръвта.+ Излей я на земята като вода.+
