Второзаконие 2:1-37
2 След това тръгнахме към пустинята по пътя, водещ към Червено море, точно както ми беше казал Йехова,+ и дълго време вървяхме около планината Сиир.
2 Накрая Йехова ми каза:
3 ‘Достатъчно вървяхте около тази планина.+ Тръгнете на север.
4 И заповядай на народа следното: „Ще минете край границата на своите братя,+ синовете на Исав,+ които живеят в Сиир.+ Те ще се страхуват от вас,+ но вие бъдете много внимателни.
5 Не воювайте с тях, защото няма да ви дам нищо от тяхната земя, дори и една стъпка място, понеже дадох на Исав да притежава планината Сиир.+
6 Яжте храната, за която сте им платили, и пийте водата, за която сте им платили.+
7 Защото Йехова, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти.+ Той добре знае как ти пътуваше през тази огромна пустиня. През тези четирийсет+ години Йехова, твоят Бог, беше с тебе. Нищо не ти липсваше.“’+
8 Така минахме далече от своите братя, синовете на Исав,+ които живеят в Сиир, и далече от пътя, водещ към Арава,+ от Елат и Есион–гавер.+
След това тръгнахме по пътя, водещ към моавската пустиня.+
9 И Йехова ми каза: ‘Не нападай Моав и не воювай с него, защото няма да ти дам да притежаваш нищо от неговата земя, понеже съм дал Ар+ на синовете на Лот.+
10 (По–рано там живееха емимците,+ които бяха силни, многобройни и високи като енакимците.+
11 Що се отнася до рефаимците,+ те също бяха смятани за подобни на енакимците+ и преди моавците ги наричаха емимци.
12 По–рано в Сиир живееха хорейците,+ но синовете на Исав+ ги изгониха оттам, унищожиха ги пред себе си и се заселиха там вместо тях,+ точно както ще направят израилтяните със земята, която ще бъде тяхна и която Йехова ще им даде.)
13 А сега преминете речната долина Заред.’ И така ние преминахме речната долина Заред.+
14 От тръгването ни от Кадис–варни до преминаването на речната долина Заред изминаха трийсет и осем години и дотогава в стана бяха умрели всички воини от онова поколение, точно както им беше казал Йехова чрез клетва.+
15 И ръката+ на Йехова беше насочена против тях и не ги остави на мира, докато не умряха и така не бяха премахнати от стана.+
16 И щом всички онези воини от народа умряха,+
17 Йехова ми каза следното:
18 ‘Днес ще влезеш в пределите на Моав, който е Ар,+
19 и ще се приближиш до синовете на Амон. Не ги нападай и не воювай с тях, защото няма да ти дам да притежаваш нищо от земята на синовете на Амон, понеже я дадох на синовете на Лот.+
20 Тази земя преди се смяташе и за земя на рефаимците.+ (Рефаимците живееха в нея по–рано и амонците ги наричаха замзумимци.
21 Те бяха силни, многобройни и високи хора като енакимците.+ Йехова ги унищожи+ пред амонците, за да завладеят земята им и да се заселят там на тяхно място,
22 точно както направи за синовете на Исав, които живеят в Сиир,+ когато унищожи хорейците+ пред тях, за да завладеят земята на хорейците и да живеят там на тяхно място до ден днешен.
23 Що се отнася до авимците,+ които живееха в селища чак до Газа,+ кафторимците,+ които дойдоха от Кафтор,+ ги унищожиха, за да се заселят на тяхно място.)
24 Тръгнете и преминете речната долина Арнон!+ Ето, предавам в ръцете ти аморееца Сихон,+ царят на Есевон. Тръгни напред, за да завладееш земята му и воювай с него.
25 От днес навсякъде под небесата ще всея пред тебе страх и ужас сред народите, които ще чуят вестта за тебе. Те ще се разтревожат и заради тебе ще изпитат силни болки, подобни на родилни болки.’+
26 Тогава от пустинята Кедемот+ изпратих при Сихон,+ царят на Есевон, пратеници с мирни думи:+
27 ‘Позволи ми да мина през земята ти. Ще вървя само по пътя. Няма да се отклонявам нито надясно, нито наляво.+
28 Ще ям храната, за която съм ти платил, и ще пия водата, която ми дадеш срещу заплащане. Само ми позволи да мина пеша,+
29 както ми позволиха синовете на Исав, които живеят в Сиир,+ и моавците,+ които живеят в Ар, докато не премина река Йордан и не вляза в земята, която Йехова, нашият Бог, ни дава.’+
30 Но Сихон, царят на Есевон, не ни позволи да прекосим пределите му, защото Йехова, твоят Бог, допусна той да прояви упорство+ и да не отстъпи*, за да го предаде в ръцете ти, както се вижда и днес.+
31 Тогава Йехова ми каза: ‘Ето, предавам Сихон и неговата земя в ръцете ти. Тръгни напред, за да завладееш земята му.’+
32 Когато Сихон излезе срещу нас с всичките си хора и воюва с нас край Яса,+
33 Йехова, нашият Бог, го предаде в ръцете ни+ и ние победихме+ него, синовете му и всичките му хора.
34 След това завладяхме и унищожихме напълно всички негови градове+ и убихме мъжете, жените и малките деца. Не оставихме никого жив.
35 Само домашните животни взехме като плячка заедно с придобитото от градовете, които бяхме завладели.+
36 От Ароир,+ който е на края на речната долина Арнон, и от града в тази речна долина чак до Галаад нямаше град, чиито стени да са твърде високи за нас.+ Йехова, нашият Бог, предаде всички градове в ръцете ни.
37 Не се приближихте единствено до земята на синовете на Амон,+ по дължината на цялата речна долина Явок,+ до градовете в планинската област и до всичко онова, което Йехова, нашият Бог, ни беше забранил.
Бележки под линия
^ Буквално: „духът му да стане упорит и сърцето му — кораво“.
