Галатяни 4:1-31
4 Казвам, че докато е малко дете, наследникът не се различава по нищо от един роб,+ макар че е господар на всичко,
2 но е под надзора на настойници+ и управители до деня, определен предварително от баща му.
3 Също и ние, когато бяхме бебета, живеехме, поробени от принципите+ на този свят.
4 Но когато се изпълни определеното време,+ Бог изпрати своя Син,+ който се роди от жена+ и се оказа подчинен на закон,+
5 за да освободи чрез откуп+ онези, които са подчинени на закон,+ та след това Бог да ни осинови.+
6 И защото сте синове, Бог изпрати духа+ на Сина си в сърцата ни и този дух вика: „Авва*! Татко*!“+
7 Така че ти вече не си роб, а син, и щом си син, то Бог те прави и наследник.+
8 Впрочем когато не познавахте Бога,+ робувахте на онези, които по своята същност не са богове.+
9 Но сега, когато познавате Бога, или по–точно когато Бог познава вас,+ защо се връщате пак към безсилните+ и безполезни принципи+ и искате пак да им робувате?+
10 Вие прилежно спазвате дните,+ месеците,+ определените времена* и годините.
11 Страхувам се за вас, да не би да се окаже, че съм се трудил напразно+ за вас.
12 Братя, моля ви настойчиво — станете като мене,+ защото и аз преди бях като вас.+ Вие не ми направихте нищо лошо.+
13 Но знаете, че когато за първи път+ ви известих добрата новина, това стана, като бях болен.
14 И към онова, което беше изпитание за вас, болестта на моето тяло, вие не се отнесохте с презрение и не го заплюхте с отвращение, а ме приехте като ангел+ от Бога, като Христос Исус.+
15 Тогава къде отиде щастието, което изпитвахте?+ Защото съм сигурен, че ако беше възможно, щяхте дори да извадите очите си и да ми ги дадете.+
16 Тогава дали ви станах враг,+ защото ви казвам истината?+
17 Онези ревностно се домогват до вас,+ но не за добро, а защото искат да ви откъснат от мене, така че ревностно да следвате тях.+
18 Но да ви търси някой ревностно за добро+ е нещо хубаво и бих искал това да става винаги, а не само когато съм при вас,+
19 дечица мои,+ заради които отново изпитвам родилни болки, докато Христос не бъде напълно очертан във вас.+
20 Бих искал да съм при вас сега+ и да ви говоря по–различно, защото не знам какво да правя+ с вас.
21 Кажете ми вие, които искате да бъдете подчинени на закон+ — нима не чувате какво казва Законът?+
22 Записано е, че Авраам имал двама синове, един от робинята+ и един от свободната жена,+
23 но онзи от робинята всъщност се родил според плътта,+ а другият, от свободната жена — чрез обещание.+
24 Всичко това има и преносно значение,+ защото тези жени представят два договора:+ единият е от Синайската планина+ и ражда деца за робство — това е Агар.
25 И тази Агар представя Синай,+ планина в Арабия, и тя съответства на днешния Йерусалим, понеже е в робство+ заедно с децата си.
26 Но горният Йерусалим+ е свободен и е наша майка.+
27 Защото е записано: „Радвай се, безплодна жено, която не си раждала! Ликувай и викай от радост, жено, неизпитала родилни болки, защото децата на изоставената жена са повече от децата на онази, която има съпруг.“+
28 А ние, братя, сме деца на обещанието също като Исаак.+
29 И както тогава роденият според плътта започна да преследва+ родения според духа, така е и сега.+
30 Но какво се казва в Писанието? „Изгонѝ робинята и сина ѝ, защото в никакъв случай синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната жена!“+
31 Така че, братя, ние сме деца не на робинята,+ а на свободната жена.+
