Даниил 5:1-31
5 Цар Валтасар+ направи голямо угощение за хиляда от своите първенци и пиеше вино пред очите на всички тях.+
2 Опиянен от виното,+ Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове,+ които неговият баща* Навуходоносор беше взел от храма в Йерусалим, за да пият от тях цар Валтасар и първенците му, неговите жени и наложници.+
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети от храма, от дома на Бога в Йерусалим, и от тях пиеха царят и първенците му, неговите жени и наложници.
4 Те пиеха вино и възхваляваха боговете от злато, сребро, мед, желязо, дърво и камък.+
5 Изведнъж срещу светилника се появи една човешка ръка, която започна да пише по мазилката на стената на царския дворец,+ и царят гледаше как ръката пише.
6 Тогава царят пребледня, мислите му го изплашиха,+ бедрените му стави се разхлабиха+ и коленете му започнаха да се удрят едно в друго.+
7 И царят извика със силен глас да доведат онези, които викат духове, халдейците и астролозите.+ Царят каза на вавилонските мъдреци: „Който прочете написаното и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в пурпурна дреха,+ на шията му ще бъде сложена златна огърлица и той ще бъде третият владетел в царството.“+
8 Тогава влязоха всички мъдреци на царя, но не можеха да прочетат написаното, нито да разтълкуват пред царя значението му.+
9 Затова цар Валтасар много се изплаши и пребледня, а първенците му бяха силно смутени.+
10 Като чу думите на царя и на първенците му, царицата* влезе в залата, където беше угощението, и каза: „О, царю, бъди жив до безпределни времена!+ Нека твоите мисли да не те плашат и лицето ти да не пребледнява!
11 В царството ти има един човек, в когото е духът на светите богове.+ Още в дните на твоя баща той притежаваше проницателност*, прозрение* и мъдрост като мъдростта на боговете. И цар Навуходоносор, твоят баща, го постави за управител+ на жреците, които се занимават с магия, на онези, които викат духове, на халдейците и на астролозите — лично твоят баща, царю, —
12 защото Даниил, когото царят нарече Валтасасар,+ се отличаваше с ум*, познание и прозрение, необходими за тълкуването на сънища,+ както и за решаването на загадки и заплетени въпроси.+ Затова нека повикат Даниил, за да разтълкува значението на написаното.“
13 Тогава доведоха Даниил пред царя. И царят се обърна към Даниил с думите: „Ти ли си Даниил, един от юдейските изгнаници,+ доведени тук от царя, моят баща?+
14 Чух, че в тебе е духът на боговете+ и че притежаваш проницателност, прозрение и необикновена мъдрост.+
15 Ето, сега бяха доведени пред мене мъдреците и онези, които викат духове, за да прочетат тези написани думи и да ми разтълкуват значението им, но те не могат да разтълкуват значението им.+
16 А за тебе чух, че можеш да тълкуваш+ и да разрешаваш заплетени въпроси. Така че ако можеш да прочетеш написаното и да ми разтълкуваш неговото значение, ще бъдеш облечен в пурпурна дреха, на шията ти ще бъде сложена златна огърлица и ще бъдеш третият владетел в царството.“+
17 Тогава Даниил каза в отговор на царя: „Нека даровете ти останат при тебе и подаръците си дай на друг човек.+ А аз ще прочета написаното пред царя и ще му разтълкувам значението.+
18 О, царю, Всевишният Бог+ даде на твоя баща Навуходоносор+ царство, великолепие, слава и величие.+
19 И поради величието, което Бог му даде, всички народи, племена и езици трепереха пред него и се страхуваха от него.+ Когото той искаше да убие, убиваше, когото искаше да унищожи, унищожаваше, когото искаше да възвеличи, възвеличаваше, а когото искаше да унижи, унижаваше.+
20 Но когато се възгордя в сърцето си и прояви упорство, така че постъпи самонадеяно,+ той беше свален от престола на царството си и славата му беше отнета.+
21 Той беше изгонен измежду хората, сърцето му стана като сърце на животно и той живееше с дивите магарета.+ Даваха му да яде трева като добитъка и небесната роса мокреше тялото му,+ докато той не призна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.+
22 А ти, Валтасаре, който си негов син*,+ не смири сърцето си,+ въпреки че знаеше всичко това.+
23 Но възвеличи себе си срещу небесния Господар,+ като нареди да донесат пред тебе съдовете от неговия дом.+ Тогава ти и първенците ти, твоите жени и наложници пихте от тях вино и възхвалявахте боговете от сребро, злато, мед, желязо, дърво и камък,+ които не виждат нищо, не чуват нищо и не знаят нищо,+ но ти не отдаде слава на Бога,+ в чиито ръце са твоят живот*+ и всичките ти пътища.+
24 Затова той изпрати ръката, която написа тези думи.+
25 И това са думите, които бяха написани: МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ и ПАРСИН*.
26 Ето значението на думите: МЕНЕ — Бог преброи дните на твоето царство и му слага край*.+
27 ТЕКЕЛ — претеглен си на везните и се оказваш твърде лек.+
28 ПЕРЕС — твоето царство е разделено и е дадено на мидийците и персийците*.“+
29 Тогава по заповед на Валтасар, Даниил беше облечен в пурпурна дреха, на шията му беше сложена златна огърлица и той беше провъзгласен за третия владетел в царството.+
30 През същата тази нощ халдейският цар Валтасар беше убит,+
31 а мидиецът Дарий,+ който беше на шейсет и две години, получи царството.
Бележки под линия
^ Или: „дядо“.
^ Явно става дума за царицата майка.
^ Буквално: „светлина“.
^ Буквално: „дух“.
^ Или: „внук“.
^ Буквално: „твоят дъх“.
^ Буквално: „мина, мина, сикъл и половин сикъл“. На арамейски: „менѐ, менѐ, текѐл упарсѝн“. Думата „парсѝн“ е множествено число на думата „перѐс“, която означава „половин сикъл“.
^ Или: „и го изоставя“.
^ На арамейски: „лемадаѝ упара̀с“. На арамейски език изразът „на персийците“ съдържа същите три съгласни както думата „перѐс“.
